Тези дни фаворитът в надпреварата за президентската номинация на Републиканската партия Мит Ромни отправи към американския президент Барак Обама интересен упрек. Според агенция „Франс прес" Ромни укорил Обама затова, че „превръща САЩ в нова Европа- модел, който изобщо не функционира". Агенцията цитира дословно изявлението на Ромни, направено на предизборна среща в щата Айова: „Не мисля, че моделът на Европа работи дори в самата Европа. Ето защо не искам този модел да се пренесе и в САЩ".
Трудно е да разберем, какво точно критикува Ромни на база само на няколко реда от речта му. Очевидно е, че ако става дума за самата идея за създаването на ЕС - критиката на Ромни е несъстоятелна. Европейската общност и впоследствие - Европейският съюз, са създадени преди всичко, за да опазват мира в Европа и може да се каже, че това е един чудесен факт от 1945 г. насам. Ролята на ЕС и на философията на европейската интеграция за съществуването на този факт е решаваща.
Ако Ромни критикува начина на управление на ЕС, то това няма да е нещо ново. Само във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" са написани „ен на брой" дипломни работи на тема „Дефицитът на демокрация в управлението на ЕС". Да не говорим за многобройните политологически студии по темата. Тук обаче, трябва да се напомни на почти сигурния кандидат за президент на Републиканската партия, че в някои отношения днешният Европейски съюз извървява пътя, преминат от онези тринадесет колонии, обединили се в The United States of America, след войната за независимост с метрополията - Великобритания.
И Съединените щати са били „хлабава конфедерация" при създаването си. И на тях е било необходимо време, за да преминат от конфедеративно към федеративно управление. И на тях е било необходимо време, за да осъзнаят, че правото на всяка банка да печата собствени парични знаци не е най-добрата идея и така нататък и така нататък. При създаването на Съединените щати дори е имало и дискусия кой да бъде официалният език - английски или немски. Представете си само за миг, как ли щеше да се развие световната история, ако беше предпочетен немският език!?
Най-вероятно Ромни критикува действията на Обама за въвеждане на всеобща здравноосигурителна система в Съединените щати, както може би и предприетите антикризисни действия в полза на американската икономика. Що се отнася до здравното осигуряване, вече за никой не е тайна, че зад „аферата Моника Люински" и опитът за импийчмънт на президента Бил Клинтън стоят точно тези сили, които са категорично против въвеждането на всеобщо здравно осигуряване.
Пак за никого не е тайна, че на първо място сред тези сили стоят едно ядро от застрахователни компании и други финансови институции, които отдавна са изтормозили американските си клиенти с огромен набор от лоши практики, които са критикувани „и от ляво, и от дясно". Всъщност тези сили са част от този финансов конгломерат, който успя да произеде през последните години „планини от токсични активи" и докара на Америка, а заедно с това и на Европа така наречената „ипотечна криза". Ипотечна криза, превърнала се в в световна финансова и икономическа криза.
Барак Обама наследи от Бил и Хилари Клинтън каузата на осигуряване на достъп до здравна помощ за всеки американец. Той не е архитектът на тази идея - твърде е „пластмасов" и беше твърде зает през кампанията си с личния си образ, за да се занимава с рисково визионерство. Но той показа приемственост и последователност при осмислянето на наследството на предишния президент - демократ и даде ход на реформите в здравното осигуряване. Лично аз бих се осъмнил, че тези реформи ще направят от Америка - Европа.
Всъщност, този текст по никакъв начин не цели да иронизира републиканеца Мит Ромни. Американските кандидати за президент съвсем не говорят празни приказки, нито бягат от дебати по нареждане на партийните си лидери, както правят да речем българските кандидати за „бащи на нацията". Най-вероятно зад изказването на Ромни стои презумпцията, че бащите - основатели на Съединените американски щати, наистина са създали държавното устройство и философията на управление и поведение на новата държава като отрицание на Европа.
Това е точно така, но при основаването си Съединените щати са били отрицание на „тогавашна" Европа - на тогавашните дълбоки пороци на европейската политика: постоянни войни, нестихваща междудържавна агресия, политически цинизъм и макиавелизъм в лошия смисъл на думата, култ към „равновесието на силите" за сметка на всякаква справедливост и така нататък.
Днес, при всичките си недостатъци, ЕС е в огромна степен пълно отрицание на тези пороци и не е необходимо да се хаби място, за да се доказва защо е така. Така че Мит Ромни създава парадоксална ситуация - демонстрирайки привързаността си към наследството на бащите - основатели на САЩ, той отрича не старите пороци на Европа, а нейните нови добродетели.
snaiper66
на 09.02.2012 в 17:03:20 #5След приключване на първата световна война,всички победени страни,освен България,подписват договора за капитулациья във Версайския дворец.Само България е унизена допълнително,като е принудена да подпише този договор,в графство Ньой,вече преградие на Париж.С това французите подчертават,ненависта си към българите и това че не са забравили как през 1204 година,цар Калоян пленява Балдуин ,а по време на битка е пленен и обезглавен рвтория човек след Балдуин рграф Ньой.700 години след случката те ни показват,че зя тях сме и си оставяме врагове ! Само навниците могат да повярват,че сега те гледат на нас по друг начин.
sleeplessVegas
на 06.01.2012 в 03:15:42 #4От цялата словесна каша на Теодор Дечев се разбира единствено че човекът е завършил факултета по марксизъм-ленинизъм . Много е далече от истината за Европа , а за САЩ е чувал единствено от партийният си секретар от рабфага . Евреите измислиха комунизма за да контролират тълпата ,а гоите се взеха на сериозно като дечев и аврората !?
Трезвият глас
на 05.01.2012 в 18:53:09 #3Интересно, на фона на толкова по-важни събития, ни занимават с бръщолевенията на поредния американски олигофрен! ----------------------------------------------- Въпреки предупрежденията на Иран, САЩ заявиха, че ще продължат да увеличават броя самолетоносачи в Персийския залив. Експерти твърдят, че страните са в опасна близост до началото на реални военни действия. На 4 януари приключиха военните учения на Иран в района на Ормузкия пролив. През него минават 40% от износа на нефт за Европа и САЩ. Иранските военни заплашиха да затворят пролива, след което САЩ мигновено въведоха в района на ученията ударна групировка кораби начело със самолетоносача „Джон Стенис”. В отговор на това иранският главнокомандващ Атаола Салехи заплаши САЩ с „неприятности”, ако групировката бъде увеличена, и каза, че неговата страна е готова „към отразяване на всякаква заплаха и разполага за целта с всичко необходимо”. САЩ пък отговориха, че няма да спират операцията, насочена към гарантиране на безопасност в региона. Засега действията на страните повече напомнят „игра на мускулите”, защото на дело нито на едната страна, нито на другата война не е нужна, казва ориенталистът Борис Долгов: - На Иран конфликт със САЩ не му е нужен, защото той не притежава достатъчна мощ за да се бори с Америка, която пък има силни съюзници – например, същия Израел. Относно самите САЩ, в ръководството на страната има и произраелско лоби, но има и лоби, представляващо интересите на хората, не искащи развързване на конфликт. И тук всичко ще зависи от решението на политическото ръководство. Засега няма решение за начало на военни действия против Иран. В САЩ са сигурни, че Иран демонстрира сила и заплашва по причина на строгите международни санкции: иранското ръководство провокира конфликти на международната арена за да отвлече вниманието на своите граждани от вътрешните си икономически проблеми. Това е доста смела версия, смята Борис Долгов – засега Иран успява да се противопоставя на санкциите, но се опитва да предприема превантивни мерки срещу тяхното засилване: - Ако бъде въведено ембарго върху вноса на нефт от Иран – с каквото сега заплашва Западът – това болезнено ще се отрази върху иранската икономика. Но докато износ има, Иран има и достатъчно големи средства за да се бори със съществуващите санкции. Опасността е там, че в случай на начало на дори и най-незначителна военна кампания в Персийския залив, този конфликт за броени дни може да стане глобален .В него ще се въвлекат почти всички страни от региона. И това ще бъде не война на всички против Иран – тази страна си има свои съюзници, казва експертът от руския Институт по ориенталистика Лидия Кулагина: Регионалните държави, разбира се, са против всякакви военни действия в региона. Защото това – дори операции само с участието на самолети – ще стане причина на ответни удари от страна на Иран, които ще се паднат именно на съседите. В страните от Персийския залив надделява отрицателното отношение към Иран: първо, заради шиитския проблем, а второ, поради ядрената политика на Техеран. Но има и страни – по-специално Турция или Ливан – които в случай на война ще подкрепят Иран и дори ще му помагат. Главен съюзник на Иран е Сирия, и цел на действията на САЩ в Близкия Изток остава свалянето на политическите режими и в двете страни. Засега обаче, те не успяват да активизират „либийския сценарий”, до голяма степен защото ООН, Русия и Китай продължават да се обявяват против каквито и да е военни действия срещу Иран и Сирия, като настояват за дипломатическо уреждане на проблемите.
halo
на 04.01.2012 в 22:30:28 #2Bezсмислен СПАМ !
anti-bobi
на 04.01.2012 в 15:12:31 #1в случая Ромни не се е уточнил, но по принцип критикува многото социализъм (според него) в Европа. Така са свикнали някои, когато се заговори за всеобща здравна застраховка и по-висок данък върху доходите на най-богатите, директно казват, че това е социализъм или направо комунизъм