От първи юли Европа въвежда единни цифрови зелени COVID паспорти. Вече знаем какво ще удостоверяват - извършена ваксинация, отрицателен тест за ковид или данни за преболедувана инфекция.

Ваксинационните сертификати ще гарантират свободно преминаване на границите в рамките на ЕС, освен ако държавите не поставят някакви допълнителни условия, които да направят документите недостатъчни. Това право е упоменато и в самите сертификати, в които изрично се посочва, че не служат за пътуване, поне според одобрените тия дни образци.

Както стана ясно за ваксинираните ще има три опции - завършена ваксинационна схема, поставена първа доза и смесена схема (ако първата доза е векторна ваксина, а втората РНК).

Възниква въпрос защо е необходимо издаване на сертификат за незавършена ваксинация след като никъде по света не те пускат да минеш граница, без да си напълно имунизиран и дори да са минали 14 дни от последната "игла" в повечето случаи. Решението вероятно е на Европейската комисия, но както сме се убедили за година и повече пандемично време, не е първото, в което липсва логика.

Кой изобщо ще се възползва от опцията с незавършената ваксинация, ако ще трябва да си вади втори сертификат, когато напълно приключи цикъла?

Издаването на сертификата е друг интересен момент. След споровете кой го издава вече знаем, че този който ни е убол взема пари и за това, че издава сертификат, и е редно да си търсим документа от него, а не от личния лекар, който не е длъжен да издава безплатни документи.

Предвид факта, че в столицата (а вероятно скоро и в други градове) вече се ваксинира и в парковете, моментът с получаването на сертификата става още по-деликатен. Първо, твърде възможно е втората доза да се прави във ваксинационен център, а не в градинката, тъй като никой не гарантира, че докато стане време за втора доза, на входа на Борисовата например все още ще има екип, който да прави реваксинации.

Второ, вече стана ясно, че някои градински пунктове в столицата няма да разполагат с компютър, за да въвеждат данни на момента, а и в доста ваксинационни центрове все още вписват имунизациите в тетрадка и по-късно ги прехвърлят в единната система, което означава, че е напълно възможно да се окаже, че според Националната здравно-информационна система (НЗИС) са ви имунизирали по-късно от действителното.

Разликата в датите на действителната имунизация и записаната в системата е една от най-често срещаните грешки. Затова нерядко във ваксинационните центрове предупреждават да следите записаното на картончето, а не това, за което ви известява е-системата, ако трябва да се ориентирате за втората игла.

Разминаването може да не е голям проблем, ако не планирате пътуване за конкретна дата, но ако това не е така, а държавата, за която сте се запътили, не ни е поставила в "зелената зона" (пътуване без ограничения) може да ви се наложи да си правите PCR, ако не искате да се вкарате в тромавата процедура за коригиране на данни - сигнал до имунизационния пункт, заявка от директора на пункта за корекция на данни до РЗИ, положително становище от РЗИ и заявка към МЗ.

Всъщност отскоро има и по-кратък път - да се сигнализира директно на МЗ на адрес mhcallcenter@mh.government.bg. Като в имейла трябва да бъдат приложени копие на сгрешения сертификат и посочени вярно изписаните имена на лицето. Остава да разберем дали този кратък път е наистина по-бърз.

Установи се още, че издадените до момента сертификати за ваксинация не вършат работа, въпреки уверенията отпреди месеци, че съдържат всички необходими елементи, за да бъдат признавани навсякъде, включително и уникалния QR код, за който бившият здравен министър уверяваше, че ще се разчита "навсякъде по света".

Оказа се, че на едни 400-500 хиляди души (по думите на служебния министър Кацаров) тези документи ще трябва да се преиздадат. Което в общия случай означава, че ще ни се наложи отново да посетим ваксинационния пункт или личния лекар, за да се сдобием с документа, в случай че нямаме е-подпис.

Можеше да не се наложи, ако достъпът до системата не е с електронен подпис, а с ПИК ( персонален идентификационен код), но защо да ползваме безплатен код, като можем да си платим за издаване на електронен подпис. Още повече, че "Информационно обслужване" предвидливо свалиха цената за издаването му, след като го обвързаха с достъпа до собствените ни здравни данни. А аргумента, с който обясниха решението за влизане в НЗИС беше, че електронният подпис е по-сигурен и гарантира защита на личните ни данни, каквато другите начини за достъп не дават. Това налага въпроса защо ни е тогава ПИК, ако не е достатъчно сигурен, все пак с него се обслужва също толкова важна лична информация.

Също през последните дни научихме, че в момента експертите на "Информационно обслужване" разработват апликация за мобилни устройства, която ще позволи на притежателите на здравни сертификати да разполагат с тях на мобилния си телефон или таблет, без да е необходимо да ги разпечатват на хартия и да се струпват пред личните лекари или ваксинационните центрове за издаване на документа. Все още не е ясно как точно ще се възползваме от тази апликация и как тя ще защитава данните ни, с които иначе могат да разполагат във всеки ваксинационен кабинет и аптека.

И накрая да погледнем гратисния период - 12 август, до който можем да се сдобием със сертификат. До този период можем да ползваме при нужда вече издадения документ на територията на нашата страна. Това би трябвало да ни дава възможност да влизаме в България със старите си сертификати, но щом като официалният срок за влизане в сила на новите цифрови документи е 1 юли, едва ли ще можем с тях да отидем в друга държава, за да се налага да ги ползваме на прибиране. На практика те не служат за нищо.