„Не питай, какво може родината ти да направи за теб, а питай, какво можеш да направиш ти за родината си".

Джон Фицджералд Кенеди използва този прословут хиазъм във встъпителната си реч на 20 януари 1961 година като най-младият избран президент на САЩ (най-младият президент, ръководел страната, е Теодор Рузвелт след убийството на Маккинли 1901 г.) и първият римокатолик, който е заемал поста.

35-ят президент на САЩ стана известен с тези думи и с това, че е един от малцината американски президенти, ако не и единствен, който не даде обещания на своите сънародници, а напротив, поиска от тях.

Кенеди беше първият, който въведе модерната версия на Президентския медал на свободата, най-високото отличие на САЩ, даващо се на граждани, но той не доживя възможността да връчи такъв. Останалият в повечето американски сърца като младия JFK също беше първият, който се обяви в борбата за интегрирането на афро-американците в южните щати - осъществено от наследника му Линдън Джонсън (Актът за Граждански права от 1964 г.)

Сред неговите важни постижения могат да се отбележи това, че той първи инициира договор за забрана на ядрените тестове, той даде начало на изследването на Kосмоса, създаде Мирния корпус и Кенеди беше първият, който се възползва от реалната мощ, която притежава телевизията.

Не е учудващо, че много американци и хора по света все още го почитат и не го забравят като една велика личност, която най-малкото не се поддаде на натиска на американските военни и успя да разреши Кубинската криза, без да бъде унищожен светът, в който живеем днес; която се опита да разреши социалната несправедливост в страната благодарение на своята религиозност и морал.

Не може да не се отбележи, че по време на управлението на Кенеди, вече насочили САЩ към „тресавището" в Индокитай - Виетнам, той категорично се противопоставяше на антикомунистическото военно лоби за американска намеса в района. Според биографи, ако е останал жив, Джон Кенеди е щял да избегне скъпо струващата война с Виетнам, която от самото началото беше обречена на провал заради партизанската тактика на Ханой в джунглите.

Кенеди определяше себе си като „идеалист без илюзии", следвайки американския идеализъм на Удроу Уилсън и Франклин Рузвелт за един по-добър свят, нуждаещ се от „хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал".

49 години и 359 дни след прословутата му реч в Берлин, настоящият президент на САЩ Барак Обама не пропусна да цитира думите му: „Аз съм берлинчанин" ("Ich bin ein Berliner"), които останаха в паметта на десетки милиони хора по света.

Заслугата му е голяма за човечеството, въпреки краткото време, което му отреди съдбата.

Убит на 22 ноември 1963 година в Далас от Лий Харви Осуалд - според официалната версия - днес, точно 50 години след смъртта му неговият завет не е погубен, но все още остава раната в американската душа.

Именно този ден преди 50 години е един от най-спорните в американската история, след като все още има открити въпроси по отношение на това кой стои зад убийството и какви са били мотивите.

Може би истината е някъде там между десетките конспиративни теории, сред които някои от тях звучат правдоподобно, а други меко казано абсурдни.

Теориите могат да се разделят на такива, които обхващат вътрешнополитическите и външнополитическите му действия.

Смята се, че официалната версия е развита от Комисията „Уорън" (Главният съдия на Върховния съд Ърл Уорън), за да се прикрие истината и че Осуалд е бил изкупителна жертва.

1964 година комисията се опитала да разсее съмненията относно убийството с доклад, който заключва, че Осуалд е действал сам като се има предвид, че той е отричал съпричастността си до убийството му на 24 ноември 1963 от Джак Руби.

В последните дни от живота си Руби е разкрил, че убийството на Кенеди е било „акт на отхвърляне на правителството", знаел е кой е убил Кенеди и е бил заставен да убие Осуалд. Твърди се, че Руби е имал връзки с мафията, която е действала в свръзка с ЦРУ.

Подбрана комисия по политическите убийства към Камарата на представителите (HSCA), която е била сформирана през 1976 година (създадена 13 г. по-късно на фона на политическата криза, предизвикана от Виетнамската война и аферата „Уотъргейт"), е била на прав път да разкрие убийството, но ЦРУ е натискало да се спре разследването.

1979 година комисията от Конгреса е отхвърлила официалната версия на Комисията „Уорън" и е обявила, че Кенеди е убит в следствие на заговор, но натискът на ЦРУ и нерешителността на медии и конгресмени са довели до прекратяване на разследването в правилната посока. Подбраната комисия е заключила, че Осуалд е изстрелял фаталния куршум и се позовава на звуково доказателство с предположения, че втори стрелец е замесен като част от конспирация. Но нов доклад на Университета Вирджиния опровергава звуковото доказателство.

HSCA също отбелязва, че разследването на ФБР е изпълнено със сериозни пропуски. Заключението е, че най-малко четири куршума са изстреляни с „висока вероятност" от двама стрелци и че извършеното убийство е конспирация. „Комисията „Уорън" се провали да разследва адекватно вероятността, че убийството на президента е конспирация, се отбелязва още в доклада.

Панелът „Рамзи Кларк" и Комисията „Рокфелер" подкрепят обаче заключенията на Комисията „Уорън", според която са произведени три изстрела само от Осуалд.

По отношение на убийството на Осуалд HSCA отбелязва в крайния си доклад през 1979 година, че действията на Руби не са спонтанен акт и че е предварително обмислено. Комисията поставя под въпрос „очевидно незаключената врата" и „премахването на охраната от района на гаража в близост до стъпалата преди да бъде убит".

Интересно е да се поясни, че Комисията „Уорън" не е използвала свои разследващи, а агенти на ЦРУ и ФБР. Въпреки всичко HSCA отхвърля възможността Осуалд да е свързан с ЦРУ.

Една от теориите е, че Кенеди, който не е бил масон, 50 години след създаването на Федералния резерв е издал Заповед № 1110, която забранява на резерва да печата долари и така американската държава започва сама да си печата банкноти, на които пише United states note, а не Federal reserve note.

Но заповедта на практика не се изпълнява, тъй като след убийството Линдън Джонсън я отменя. През последните години много филми за конспирации представяха ФЕД като частната компания на шепа от най-богатите хора в света, която контролира Америка и голяма част от света.

Друга теория е свързана с военно-промишления комплекс. Кенеди е искал да прекрати войната във Виетнам, а войната там е била рай за военните компании, сключили договор с Пентагона. Американският президент също е търсил мир със Съветския съюз. JFK е бил независим и е искал да спре войните.

Ако погледнем реално почти всеки американски президент през последните години е бил замесен във въвличането на САЩ във война или продължаването на придобитото наследство от предходния президент.

Друга теория включва съпричастността на мафията. Мафията не е била много щастлива от това, че Кенеди е оплескал опита за сваляне на Кастро. С идването на власт на кубинския комунистически лидер мафията е загубила милиони долари печалба от доходоносния си хазартен бизнес и проституция на острова. Твърди се, че американският президент и брат му Робърт Кенеди, който е убит по-късно, са искали да разрешат един път завинаги проблема с мафията в САЩ.

Има спекулации, че Осуалд е про-Кастро настроен и че е искал да отмъсти за думите на Кенеди, че ще елиминира кубинския лидер. Също така се смята, че Кастро е искал да си върне за опита да бъде свален при неуспешната операция в Залива на прасетата през 1961 година.

Самият кубински лидер не е убеден, че убийството е на вълк-единак, а е продукт на голяма конспирация. Той самият се е опасявал, че могат него да обвинят за убийството, което по думите му не е извършил. Кастро дори е опитал да се свърже с американците и да им каже, че няма нищо общо с убийството. Дори е било подготвено да бъде разпитан от Комисията „Уорън" на яхта до Куба.

Комисията към Конгреса опровергава твърденията, че кубинска група е въвлечена в покушението, но не изключва възможността индивидуални членове, свързани по някакъв начин с острова, да са замесени. Тя смята също, че някои емигрирали кубинци са работили за ЦРУ за свалянето на Кастро.

Колкото и абсурдно да звучи, Линдън Джонсън също е включван в конспирацията. Вицепрезидентът на Кенеди е завиждал и е мразил фамилията Кенеди. Теорията е била, че Джонсън се е страхувал да не бъде изключен от президентската надпревара през 1964 година и тайно е организирал атентата. Бивша негова любовница е заявила, че Джонсън е планирал да отстрани Кенеди още през 1960 година. Според проучване на „Галъп" от 2003 година 20% от американците вярват, че Джонсън е замесен.

Няма как да не бъде замесен и Израел в тези конспиративни теории. Веднага след убийството се появяват спекулации, че смъртта на Кенеди е свързана с „Ционистка конспирация". Ционистите са били мотивирани да убият Кенеди заради противопоставянето му срещу израелската ядрената програма. Джонсън е получил нареждания от ционистите да бъде убит Кенеди и убиецът е бил ционистки агент. През 2009 година либийският лидер Кадафи е смятал, че Кенеди е убит заради желанието му да се разследва ядреният реактор Димона в Израел.

Широко развивана теория в САЩ е, че Осуалд е човек на комунистите и че Никита Хрушчов е искал Кенеди мъртъв, след като го е принудил да изтегли ракетите от Куба. Фактът, че жената на Осуалд е рускиня и че той е посетил Съветския съюз дава допълнителна тежест на теорията.

Друга конспирация е, че е бил жертва на заговор на високо ниво в новото правителство заради желанието на Кенеди да прекрати Студената война и да сключи мир с Хрушчов. Според сина на Хрушчов, Сергей, американският президент и руският лидер са били близо до споразумение по няколко въпроса, включително за обща мисия до Луната.

ЦРУ също се замесва заради провала на президента в борбата му срещу комунизма.

„Искам да разкъсам ЦРУ на хиляди парчета и да ги пусна на вятъра", казал веднъж Кенеди. Теорията отива още по-далече със спекулациите, че Осуалд е агент на ЦРУ, който е обрисуван като комунист вълк-единак.

Името на Джоузеф Милтър също се свързва с убийството на Кенеди. ФБР е представило информация за него на Комисията „Уорън", но тя не го споменава в 26-те си тома по случая. Милтър е бил сегрегационист и крайнодесен екстремист. Той е свързан с Националната партия за щатски права и Гражданския съвет на белите. Милтър активно е бил против интеграцията и социалната справедливост, за която се е борил Кенеди. Смята се, че той е замесен в убийството на Кенеди, като се има предвид, че е бил сред гражданите, посрещнали кортежа на президента в Далас.

Има разбира се и съвсем налудничави версии.

През 2013 документалният филм JFK: The Smoking Gun - развива теорията, че другият стрелец е Джордж Хикей, служител на „Сикрет сървис", който се е возил в колата зад Кенеди и който инцидентно е застрелял президента.

През 1963 година „Сикрет сървис" е имала 330 агенти към Белия дом, а са изпратени 34 в Далас. Оттогава се променят възможностите на агенцията и американски президент не се вози в открит автомобил.

Кенеди е бил застрелян от шофьора си Гриър, оказал се агент на ЦРУ, който карал колата, в която бе убит президентът. По време на покушението Гриър, вместо да даде пълна газ след началото на стрелбата, рязко натиснал спирачките, като по този начин направил Кенеди идеална мишена. Това било грубо нарушение на разпоредбите.

Раздробеният череп на Кенеди, от който можело да се прецени с колко куршума е убит президентът и от какво разстояние, също изчезва загадъчно. Също така тялото на Кенеди е кремирано. Според Уилям Купър шофьорът лично е стрелял с лявата си ръка срещу лицето на Кенеди. Това се виждало и на редица оцелели документални ленти. Гриър стрелял със специално устройство с разкъсващи патрони.

Абсурдна теория е, че бащата на Кенеди, Джоузеф, го е убил. Друга, че Кенеди е убит заради опит да разгласи тайни за контакт на САЩ с извънземни.

Макар да са писани повече от 2 хиляди книги за убийството на Кенеди през тези 50 години, все още истината остава някъде там сред закътаните документи и материали по случая и може никога да не стане достъпна за обществеността.

Въпреки конспирациите, американците все още обичат Кенеди. Пет десетилетия след убийството му социологически проучвания показват, че повече от половината американци имат позитивно отношения към него и смятат, че 35-ят президент е оказал позитивно влияние върху техния живот.

Близо половината от американците искат да имат лидер със способностите и харизмата, които е имал Кенеди. Около 70% смятат, че модерните президенти Роналд Рейгън и Бил Клинтън най-добре отразяват позитивните качества на Кенеди.

46% от анкетираните смятат, че Осуалд е действал като част от конспирация, докато 12% вярват, че е мафията, а 3% чуждо правителство или американското.

1 036-те дни президентство на Кенеди несъмнено са важно историческо наследство, съхранено в пантеона на американската политика и социален живот, а самият Кенеди си запази уникално място в американската памет.

Джон Кенеди е икона в американската политическа култура, която се нарежда до Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн и Франклин Делано Рузвелт, макар и да бъде омаловажаван сред историци и журналисти.