Демокрацията е много весело нещо. Вижте какво става: идват избори, явяват се всякакви партии и коалиции, някои печелят повече, други - по-малко. Който спечели най-много - управлява. Справедливо, а? Обаче ако не успее да спечели абсолютно мнозинство, трябва да го постигне, договаряйки се с някого, в повечето случаи все едно с кого - душата на избирателя е мазолеста, няма да обърне внимание (например, в момента най-тъмносините са в извънпарламентарна коалиция със зелените и на никого не му пука). Така се ражда тъй наречената "патерица" - малка партия, която осигурява мнозинство на голямата срещу съответното възнаграждение. При демокрациите се появяват партии - професионални патерици, които ги създават, само за да бъдат такива. А пък в развитите демокрации големите партии даже сами предварително си отглеждат бъдещите патерици, за да няма изненади.

Когато обаче дали поради инат, дали поради алчност и егоизъм, или просто поради некадърност, малките партии не успеят да съберат силици даже и за патерици, тогава се наговарят от немай-къде, обединяват се и предлагат на големите новата си стока: патерица-коалиция. Така беше едно време с Реформаторския блок, който се разпадна, без да си е довършил мандата; така вървят днес нещата и с Обединените патриоти. Вярно, все още не знаем дали ще се разпаднат като реформаторите.

Всъщност ще се разпаднат ли?

Те на практика са се разпаднали и в момента приличат на оная баба, дето старецът ѝ умрял, обаче тя все още го туряла от време на време на прозорците, че да го мислят за жив и тя да му взима пенсията. Нищо не казвам за партиите поотделно, вероятно всяка от тях има бъдеще, но като цяло ги крепи единствено сладостта от присъствието във властта. Балансът в малката им коалиция-патерица отдавна е нарушен. Тръгнаха трима богатири: вицепремиер, военен министър и председател на парламентарна група. После се скараха, започнаха да искат един другиму оставките и в крайна сметка от тях на поста си остана само един (вероятно ще трябва да го наричаме Иля Муромец) - военният министър. От останалите двама - Добриня Никитич вече не е вицепремиер, а и Альоша Попович изхвърча като председател на ПГ миналата седмица. Какво още ги държи заедно? Ааа, сещам се - грижата за народа и дългът към отечеството!

Най-драматично е положението на "Атака". Нейният натюрел е по-особен. Тя не може да бъде системна партия от "статуквото". Силна е тогава, когато е в опозиция, когато Волен Сидеров грее като народен трибун и с бойки крясъци удовлетворява гнева и омразата на вечно фрустрираните, вечно прецаканите от системата, вечно недооценените и ограбените. Затова партия като "Атака" е ненадеждна патерица, защото ще се прекърши по средата на пътя и онзи, който се подпира на нея, ще падне и ще си счупи главата. Но такава партия няма друг избор, защото ако не излезе навреме в опозиция, ако не се разкрещи срещу "системата" и "статуквото", ако не размаха юмруци, следващия път и за патерица няма да става. Подобна сметка си направиха и ДСБ, докато бяха на власт в състава на патерицата "Реформаторски блок", направиха интелигентен и смел ход да се дръпнат и дори да се обърнат, като повод им даде съдебната реформа, но не им стигна кураж да докарат нещата докрай и сега за пореден път са тръгнали на поход към парламента, този път под водачеството на бившия министър на Борисов, който не успя да осъществи същата тази реформа.

Ако "Атака" не напусне Малката коалиция и управлението, ако не излезе на площадите, за да прави онова, което умее най-добре, то значи сме станали свидетели на титаничен сблъсък между инстинкти. Помня как в училище ни разказваха за някакъв експеримент, чиято цел била да установи кои инстинкти са най-силни. Взели един разгонен елен и го държали гладен две или три седмици. След това го извели в оградено място, където имало купа сено и кошута. Еленът, без да се замисля, се хвърлил на кошутата, пренебрегвайки изцяло храната. Така се доказало, че инстинктът за продължаване на рода е по-силен от инстинкта за самосъхранение; че потомството е по-важно от индивида (аз бих казал: блудството е по-силно от чревоугодието, но кой ме пита мен!). Както и да е, това с елена са пълни глупости, експериментът сигурно е бил проведен в някой съветски колхоз, но не можем да не се сетим за него, когато става дума за инстинктите на българските политически партии.

Мисля, че Малката коалиция не е в опасност: по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето; по-добре във властта днес, отколкото поредна патерица утре, когато "я камилата, я камиларя" - ами ако утре се появи някоя по-модерна патерица, а? К"о шъ праим тогаз? Не че бъдещи патерици не се инженерстват вече; виждал съм ги, слушал съм ги, ама добре, че не съм клюкар...

Очевидно системата е порочна. Очевидно практиката с патериците е грозна, безпринципна и уронва нравите. Как да се спасим от тази краста на управленските коалиции? Има една идея, която е доста стара: служебно мнозинство. На партията, спечелила най-много гласове, се дават 50+1 депутати, а останалите се разпределят между другите партии според представянето им. Така спечелилата партия (независимо с колко) съставя правителство и му осигурява парламентарна подкрепа, тоест управлява сама по силата на това, че в крайна сметка е спечелила изборите. Така няма да ѝ се налага да води унизителни преговори, да се подмазва на практически загубилите партии и да влиза в безпринципни коалиции. Също така обаче ще носи и цялата отговорност за управлението и няма да може да се оправдава с никого. Наред с отговорното управление ще се формира и силна опозиция, в която вече всеки ще може да си се съюзява с всекиго на принципна или безпринципна основа. Няма да има депутати-номади, а парламентарното мнозинство ще се разпада само при конфликт вътре в управляващата партия. Тогава всеки амбициозен политик ще предпочете да прави кариера в някоя от големите партии, да я превзема отвътре, вместо да създава своя смехотворна партия-джудже или както е модерно да се казва: свой политически проект. Ама, ще кажете, тогава ще са безсмислени вотовете на недоверие и предсрочните избори! Че кое им е хубавото на предсрочните избори? Служебните правителства ли? Това, че държавата не функционира с месеци? Затова има мандати, които бездруго са достатъчно кратки - да си ги изкарват целите.

Не бойте се за Обединените патриоти - еленът ще отиде при кошутата, а не при сеното, защото някои неща са по-силни от други. Патерицата ще дотропка до следващите редовни избори, пък там: каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! Абе, защо юнакът винаги занимава точно майка си със своите юнашки проблеми? Все едно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.