С предстоящото оттегляне на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия си отива важен европейски обединител и морален ориентир. Обединител, който настойчиво напомняше, че европейските ценности са общоевропейският общ знаменател. Че мирна, обединена и просперираща Европа ще съществува до тогава, докато всички правителства на държавите членки безусловно уважават и спазват принципите, върху които е изграден ЕС: неприкосновеност на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство пред закона, правова държава, човешки права и права на малцинствата. Извънредното COVID положение до немалка степен опорочи принципната същност на съюза. Съвпадналият с него край на ерата Меркел сякаш е разделителна линия между два исторически периода. Разделителна линия, след която се задава нещо ново. COVID мерките са една от разновидностите на това ново. Една възможност да го предвкусим. Дали това ново не е неясното бъдеще на европейските ценности?

"Тя много добре умееше да посредничи", казва за Меркел наблюдателката от Отворено общество Даниела Шварцер. "Сега, когато дните ѝ на канцлерския пост са преброени, в Европа се усеща нервност." Дали тази нервност не е и страх от прогресиращия ценностен упадък? Страх от загуба на общия знаменател?

На последната европейска среща на върха, след реч, с която Шарл Мишел, президентът на Европейския съвет, благодари на Меркел за заслугите ѝ към Европа, лидерите на останалите държави аплодираха на крака. Дадоха да се разбере, че Меркел ще липсва, за да ги помирява и обединява. Мишел изтъкна, че среща на върха без Меркел ще е като "Рим без Ватикана или Париж без Айфеловата кула". Измежду ръководителите на държавите членки Меркел все пак представляваше най-силната европейска страна, което вече бе гаранция за тежест сред колегите ѝ. Същевременно измежду водачите на европейски правителства тя имаше и най-дълъг стаж - цели 16 години канцлер на Германия. Едва ли имаше по-влиятелен политик на ниво Европа. В Брюксел я респектираха дори критиците ѝ. "Машина за компросмиси", я нарече премиерът на Люксембург Ксавиер Бетел, като уточни: "(в преговорите на върха, б. а.) Тя винаги намираше нещо, което ни обединява. Ще липсва на Европа." "Тя е човекът, който 16 години наистина остави отпечатък в Европа. Помогна ни с много човечност да вземем правилните решения - и в трудни времена", казва за нея премиерът на Белгия Александър Де Кроо. Новият канцлер на Австрия Александър Шаленберг пък нарича Меркел "голяма европейка, чието място трудно ще бъде запълнено". Във видеовръзка от САЩ дори президентът Обама изказа възхищение от "безкомпромисния морален компас" на канцлера Меркел. "Имах щастието да стана твой приятел", допълни Обама. Меркел впечатляваше с успеха си да защити немския национален интерес, като не само не поставяше под въпрос, а активно защитаваше класическите правила и ценности на обединена Европа.

Самата канцлерка описва кредото, с което е съобразена политиката ѝ, по следния начин: "Европа е съюз на ценностите, правото и отговорността, като за мен това означава, че трябва да се придържаме към ценностите, които сме записали в европейските договори: неприкосновено човешко достойнство, правова държава, толерантност, респект към малцинствата и солидарност." В най-общи линии това е идеологията на приключващата ера Меркел. А какво следва от тук нататък? COVID мерките онагледиха на всички ни колко лесно и обединена Европа, и принципите ѝ могат да бъдат извадени от строя. Брекзит пък демонстрира как с националистическа демагогия населението на страна членка може да бъде настроено срещу Европа и подтикнато да гласува срещу членство в европейското семейство.

На 24.10. унгарският министър-председател Виктор Орбан показно избра датата на националния празник на страната си, за да открие предизборната си кампания. Направи го цели 6 месеца преди парламентарните избори. Причината да подрани: този път цялата унгарска опозиция се обедини, за да го изгони от властта. Орбан и партията му Фидеш управляват от почти 12 години - колкото и нашата ГЕРБ. И в ЕС, и в Унгария Орбан е критикуван за политика, несъобразена с европейските ценности, за погазване на свободата на словото, демокрацията и правовата държава, за корупция и непотизъм. И това напомня на управлението ГЕРБ. Няма да коментирам обвиненията, че десният националист Орбан е демагог, готов на всичко, за да остане на власт. Всъщност като говорим за демагогия, нашите националисти отстъпват ли му? За разлика обаче от техния наивно-провинциален националпопулизъм, Орбан успя да се превърне в символ на общоевропейския. Профилира себе си като критик на наднационалния ЕС, на политики като тази на Меркел и застъпник на късоглед национален егоизъм. Пропагандира ренесанс на ценности и политики, характерни за отминали епохи. Ценности и политики, които трудно се съвместяват с класическите принципи на ЕС, формулирани, за да живее Европа в мир, свобода, благоденствие и правов ред.

В речта за откриване на предизборната кампания на своята партия Орбан отново заложи на конфронтация с ценностите на обединена Европа. В Будапеща пред хиляди свои поддръжници изригна с гръмки, но мъгляви фрази: "Влиятелните европейски политици искат със сила да ни заставят да бъдем "европейци", да бъдем "чувствителни" (към сексуалното многообразие, б. а.), да бъдем "либерали". Когато обаче има нужда да се защити родината, семейството, културата и ежедневната свобода, всеки трябва да е на мястото си. Ако времето го изисква, застанете пред къщите си и ги защитавайте!" И допълни: "Ние вярваме в едни и същи ценности: семейство, нация и силна и независима Унгария." Така Орбан перифразира въобще позицията на десния популизъм в ЕС. Може ли обаче трезвомислещ човек да си представи "силна Унгария" извън ЕС? Унгария не е Великобритания. Виждаме, че дори и Великобритания след Брекзит ближе рани. Колко дълго обаче би устоял съюзът на безотговорното говорене на националпопулисти като Орбан? Националпопулисти, които не се свенят за лична облага да задействат центробежни сили. Ами ако още една от големите държави членки заложи - както препоръчва Орбан - на "нация" и "независимост"? Ако на избирателите в тази държава бъде вменено, че по примера на Великобритания и за тях би било по-изгодно да са извън ЕС? Ако и тази държава ефективно напусне съюза? Европейската следвоенна архитектура за мир и благоденствие рухва!

Пресен пример - колко уязвим е станал съюзът. Дясноконсервативният немски вътрешен министър Хорст Зеехофер, който в миналото нееднократно е имал разногласия с канцлера Меркел, заплаши, че ако на европейско равнище не се намери решение за притока на мигрантите, пратени от Лукашенко в Полша и в последствие преминаващи през неохраняваната шенгенска граница в Германия, то страната му може да въведе граничен контрол. Върнат ли се обаче трайно границите, какво ще остане от обединена Европа?

Канцлерът Меркел е наричана и "канцлер на кризите". А в бързо променящия се свят кризите едва ли ще намаляват. По време на управлението си Меркел се справи с четири големи кризи: финансовата криза от 2008 г., кризата със свръхзадлъжнялостта на държави от еврозоната от 2010 г., мигрантската криза през 2015 г., и настоящата COVID криза. Йоханес Варвик, проф. по международни отношения и европейска политика от университета Мартин Лутер в Хале-Витенберг уточнява: "Тя (Ангела Меркел, б. а.) се сблъска по време на управлението си с наистина мащабни кризи, като винаги допринесе за това те да бъдат решени. Не особено визионерски, но винаги с прагматичен подход, който обаче се оказа много ефективен. ЕС все още съществува. Заслугата за това е и на Ангела Меркел." А би ли успяла Меркел да изведе и страната си, и Европа от плашещи кризи, ако изповядваше тесногръдата идеология на Орбан вместо вяра в европейските ценности? Припомням изказването на канцлера от 2010 г.: "Провали ли се еврото, се проваля Европа". Тогава тя спомогна - разбира се срещу съответни условия - на свръхзадлъжнелите държави като Гърция да бъдат отпуснати заеми, които да предотвратят държавен фалит. Меркел не се съобрази с настояването на финансовия си министър Волфганг Шойбле Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната. Еврозоната беше спасена.

Политологът Ян Вернер Мюлер от университета Принстън припомня, че Европейският съюз в следвоенния период е граден предимно от християндемократи и християндемократически партии. Християндемократите Конрад Аденауер и Алчиде де Гаспери в периода веднага след войната - а по-късно и менторът на Меркел Хелмут Кол, имат значителен принос в градежа на обединена Европа. Дори в края на живота си, когато здравето му е тежко увредено, Кол не престава на потвърждава вярата си в Европа: "Никога не съм преставал да вярвам в Европа. Винаги съм бил убеден европеец." Поради упадъка на европейската християндемокрация, която вече е преместила политическия си фокус от Европа към националната държава, Мюлер вижда в оттеглянето на Меркел край на големия принос на християндемокрацията към обединена Европа. Дори на Меркел вече липсва смелостта и визията на големите ѝ предшественици. Самият факт, че в Европейската народна партия, в която членува и партията на Меркел, продължава да има търпимост за партията на Орбан, е доказателство за настъпващата промяна.

За малка и беззащитна България, в която политиката е начин за забогатяване, а манталитетът третира закона като пожелателна препоръка, по-добро място от членство в голямото европейско семейство няма! Можем само да се надяваме, а и трябва активно да съдействаме, европейското семейство да не преживее развод или дори разпад. Именно поради това текущият предизборен дебат трябва да бъде и ценностен. Ако искаме безскрупулният грабеж на държавата да спре, а ние да заживеем свободно и неманипулирано в предвидима правова държава, е добре отново да си припомним и да се вречем в европейските ценности. Не в месии и демагози, а в европейските ценности. И да изберем тези, които най-добре биха ги защитили.