Болестта на венецуелския президент, съпроводена от хирургическа операция и отстраняване на раково образувание в особено голям размер, естествено поставя въпроса за перспективите на политическото развитие на тази страна. Да се опитаме да направим прогноза, като преди всичко да проследим събитията.

На 10 юни 2011г. Уго Чавес долетя до Куба и попадна в клиника. Известно време съгражданите му бяха в неведение за причините за спешното му лечение. Постъпваше оскъдна информация. Болният беше посещаван от съратници и роднини: майка му, по-големият му брат, децата и внуците му.

След това самият президент съобщи, че операцията е продължила 6 часа и от него е бил отстранен тумор, без да уточнява откъде. А от това зависи продължителността на оздравяването. Не стана ясно засегнати ли са костите, което може да доведе в перспектива до смърт.

На 4 юли Уго Чавес се завърна в родината си, заявявайки, че се чувства добре. Не присъстваше обаче на парада по случай 200 години от независимостта на страната. На 15 юли поиска и получи разрешение от Националната Асамблея да отпътува отново за Куба за продължаване на курса на лечението. Тъй като бяха изказани съмнения за възможността му да управлява от разстояние, държавният глава предаде редица пълномощия на изпълнителния вицепрезидент и на министъра на финансите. Подобно нещо му се случва за първи път след 12 години начело на страната.

На 22 юли, след проведен курс на химиотерапия, президентът се завърна, заявявайки, че обстойното изследване не е открило злокачествени клетки в други части на организма, уточнявайки, че лечението продължава, тъй като рисковете остават. По собственото му признание е загубил 14 кг от теглото си.

При тези обстоятелства се очертават редица сценарии:

Първи. Президентът, не изпускайки от ръцете си юздите на управлението, оздравява, участва в изборите, побеждава, остава на власт още минимум 6 години. Трябва да се има предвид огромната сила на волята на държавния глава. Той на три пъти победи съперниците си - през 1998г., 2000г. и 2006г. И потвърди намерението си да се кандидатира отново.

Втори. Уго Чавес, осъзнавайки невъзможността по-нататък да управлява страната, прави прегрупиране във властта. На длъжността изпълнителен вицепрезидент назначава по-големия си брат Адан, сегашен губернатор на щата Баринас, преди това посланик в Куба, министър на образованието, ръководител на президентската администрация. След това му предава пълномощията си. По-нататък Адан Чавес се кандидатира за най-високия пост. Резултатът е непредвидим, тъй като не притежава харизмата на брат си.

В рамките на този сценарий не е изключена и появата на други лица. Сред тях е Николас Мадуро, сегашният министър на външните работи. Преди това той беше председател на парламента. Или адвокатът Серхио Флорес, сътрудничил за появата на декрета, позволил на превратаджиите, участвали в метежа през 1992г. да избегнат съдебно преследване. Избиран е за спикер на Националната Асамблея, сега ръководи фракцията на управляващата партия. Или Раул Рамирес - министър на нефта и енергетиката. Или Данило Кабельо, заменил президента през 2002г., когато за 48 часа беше отстранен от власт. Именно той изпрати в критичния момент парашутисти за освобождение на шефа си.

Трети. Опозицията мобилизира всички резерви, провежда грамотно кампанията през 2012г. и побеждава. В този случай кардинално се променя векторът на вътрешната и външната политика.

Четвърти. Опозицията, очаквайки лека победа, се разцепва, разпилява кандидатите си и губи.

И все пак, остават не малко въпроси. Ще може ли президентът да участва в кампанията? Нали сам неотдавна си призна, че съпротивителните сили на организма му са отслабнали? Ще може ли негов приемник, намиращ се в сянка, да преодолее конкурента си? Ще признаят ли "чавистите" изборните резултати, или ще направят преврат? В армията има много привърженици на "твърдата" линия. Сред управляващите има скрити разногласия по много принципиални въпроси. Те могат да излязат на повърхността.

От скоро време политическата обстановка в страната е изменена. Опозицията извоюва успех на парламентарните избори и се завърна във висшия законодателен орган след петгодишно отсъствие.

Тъй като до старта на избирателната кампания остава много време, е трудно да се прогнозира точният ход на събитията.

***********
П. С: Тъй като очаквах почти едно денонощие статията, която поръчах на професор Емил Дабагян - безспорно най-големият московски авторитет по проблемите на Боливарианската революция, се обърнах за мнение и към двама наши сънародници, живеещи във Венецуела.

Младата антроположка Мария Иванчева беше любезна да направи мониторинг на венецуелските медии, като очерта три тенденции: свързаната със САЩ и транснационалните корпорации десница използва случая, за да компрометира управляващите; самите управляващите демонстрират сплотеност около своя върховен лидер и гледат с оптимизъм в бъдещето; крайната левица поставя въпроса може ли бъдещето на една социалистическа революция да зависи изключително от живота и здравето на един човек, пък бил той и Уго Чавес?

Както винаги, емоционално и наситено с негативизъм спрямо Боливарианската революция, нейния лидер и всичко, свързано със социализма и левицата, е мнението на моя състудент и стар приятел - социолога Кирил Ангелов. Той съжалява единствено, че Уго Чавес може да умре от своята смърт, а не в затвора, където според него му е мястото, както и на всички революционери-комунисти. Обвинява го, че за своите лични интереси раздава венецуелския нефт на Куба, Никарагуа и други латиноамерикански страни, управлявани от диктатори-левичари.
*********************
Георги Коларов