Венецуелски обици за банковите уши

"Посланикът на САЩ в България Н.Пр. Ерик Рубин посети Българската народна банка и се срещна с управителя Димитър Радев.

Основна тема на срещата беше мандатът на централната банка и неговото практическо прилагане в областта на предотвратяването на изпирането на пари. Посланикът изрази признателност за постоянната насоченост и сътрудничеството на централната банка в тази област.

Двете страни се съгласиха, че ще продължат своето положително и конструктивно взаимодействие". Това почти дословно пише в официално прессъобщение публикувано на сайта на БНБ на 15 февруари. То е своеобразен венец на разигралата се през последната седмица Венецуелска история.

Всичко започна с изявлението на венецуелският депутат Карлос Папапрони, приближен до временния президент Хуан Гуайдо, в Twitter, че "брокерска къща в България се използва за ограбване на венецуелски пари".

На 13 февруари посланикът на САЩ се срещна с премиера Бойко Борисов, на срещата присъстваха главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на ДАНС Димитър Георгиев и министърът на вътрешните работи Младен Маринов. Както се казва, цялото кралско войнство бе вдигнато на крак. Присъстващите на срещата правилно се въздържаха да назоват името на банката и на българския адвокат, през чиято доверителна сметка са минавали венецуелските преводи. Главният прокурор обаче заяви, че се прави проверка за пране на пари, посланикът на САЩ обяви: "Причината за срещата беше критичната нужда да спрем нелегалния трансфер на средства, които подкрепят незаконната власт във Венецуела."

Името на банката и на адвоката обаче не останаха дълго в тайна. Стана ясно, че това е ИНВЕСТБАНК и адвокат Цветан Цанев. От банката реагираха веднага като разпространиха следното съобщение: "Инвестбанк АД няма и не е имала кореспондентски отношения с венецуелски банки. Средствата по доверителната адвокатска сметка са постъпили у нас законно при изпълнение на всички регулаторни изисквания по Валутния закон, Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за адвокатурата и спазване на международните санкции, както на ЕС, така и на OFAC. Специализираното звено в банката извършва постоянен контрол за съответствие на платежните операции на всички наши клиенти на територията на Република България и чужбина.

Инвестбанк АД има разкрити кореспондентски сметки в многоуважавани международни банкови институции, през които се извършват разплащанията във валута за всички наши клиенти.

Входящите и изходящи преводи по доверителната сметка са обработвани от различни банки от ЕС и САЩ включително, без да има затруднения при тяхното изпълнение. Банките кореспонденти също извършват задължителна проверка по отношение на мерките срещу изпирането на пари и спазването на въведени международни санкции, както по отношение на държави, така и по отношение на лица от международни санкционни и забранителни списъци. Преди средствата да постъпят в Инвестбанк АД, те са преминали през минимум две банки кореспонденти, тъй като ние нямаме преки кореспондентски отношения с венецуелски банки.

Извършените входящи и изходящи трансфери са свързани основно с доставка на хранителни стоки за Венецуела, за които включително имаме представени товарителници. Не са налични санкционни трансакции, свързани с Държавната петролна компания на Венецуела (PDVSA - Petróleos de Venezuela, S.A.), каквито твърдения се появиха в медийни публикации и изяви.

Адвокатите и адвокатските дружества откриват клиентски доверителни специални сметки по чл. 39 от Закона за адвокатурата и при тяхното управление адвокатите и/или адвокатските дружества са длъжни да прилагат Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), тъй като те са задължени лица по чл. 4, т. 15 от него и са длъжни да прилагат всички мерки, описани в закона".

Освен това преводите от венецуелската петролна компания не са от днес и от вчера, а започват от 2017 година. С други думи, още преди възникването на сегашната криза във Венецуела. Всички тези факти пораждат няколко логични въпроса. Първият е може ли един превод да бъде класифициран като незаконен или нелегален, ако се прави от държавна компания, която е под контрола на местната власт и работи съобразно местното законодателство? Представете си например, че в съответствие със своите вътрешни правила и по силата на получените пълномощия представители на "Булгартрансгаз" например направят превод в доверителна сметка на адвокат в Норвегия да кажем и му разпоредят с тях да закупи медицинско оборудване за болници в някои населени места у нас. Това незаконно ли е?

Важен момент при установяването на престъпление за пране на пари е, че подобен незаконен акт може да бъде осъществен само с пари, придобити по престъпен начин. Парите на венецуелската петролна компания по престъпен начин ли са придобити? Едва ли! Няма и данни, че някой ги е откраднал от самата компания и преводите са опит за прикриването на тази кражба. Иначе самата компания щеше да алармира за това. А преводите са направени по волята на оторизирани от нея лица.

Ако няма придобити по престъпен начин средства, не може да става и дума за изпиране на пари, защото те не са мръсни. А когато няма изпиране, не съществуват и основания за блокиране на преводи и сметки. Ако банката направи самоволно подобни действия, със сигурност ще бъде осъдена с големи имуществени санкции. И от "Инвестбанк" са наясно с тази опасност. Преводи могат да бъдат блокирани, ако са от ембаргова държава, но Венецуела засега не попада в подобни списъци.

Вторият логичен въпрос е, защо преводите, за които става дума, че са проблематични, не са спрени от европейските банки, от които са тръгнали, за да попаднат в България? Логично е да се приеме, че когато едни средства идват от европейски банки, тяхната чистота е потвърдена от тях. Вярно е, че напоследък някои големи европейски банки имат сериозни проблеми с контрола върху прането на пари. Но там проблемът се обявява, когато е констатиран със сигурност и това не става след среща на американския посланик с премиера на съответната държава. Например, миналата година естонския клон на "Данске банк" бе хванат с операции по изпирането не на 80 млн. или 160 млн евро, а на цели 200 млрд. евро. Изпълнителният директор на банката Томас Бьорген напусна, а 10 служители на естонския й клон бяха арестувани. Това се случва при вече установено престъпление, а не при предположения за такова. И в случая не е имало нужда от публични прояви на американския посланик в Дания или в Естония. При нас се случва точно обратното - американският посланик, в изпълнение на политиката на своето правителство да подложи на пълна блокада правителството във Венецуела, алармира за преводи, извършвани през България за закупуване на храни. Той си върши работата. Но работа ли е на властите у нас да създават от това медиен шум, преди да са установили има ли някакво нарушение? Защото, ако няма нарушение, на какво основание преводите през адвокатската сметка ще бъдат блокирани? Ако няма нарушение, кой ще компенсира банката за понесения репутационен риск . А ако тя загуби клиента си - адвокат в следствие на този случай, тези щети кой ще ги възмезди?

Впрочем венецуелската история налага една препоръка за банките у нас, които не са собственост на големи европейски банкови групи. И тя е, че докато политиците у нас са силно зависими от волята на външнополитически фактори, е добре банките да изготвят списъци на всички държави, с които САЩ и Великобритания са в обтегнати взаимоотношения и да се въздържат да приемат каквито и да е преводи, които са с пряк или косвен произход от такива държави. Факт е, че при сегашната ниска доходност от традиционната банкова дейност, препоръчаната мярка е много болезнена. Но пък който се полакоми за подобни пари, рискува в един момент да сподели печалната съдба на латвийската банка ABVL, която фалира заради блокирани сметки по обвинения за пране на пари.