Ако Майк Пенс ви подаде ръка, вместо „здрасти”, най-вероятно ще чуете: „Аз Майк. Християнин, консерватор и републиканец”.

И все пак, кой е Майк Пенс?

Известен като един от най-строгите привърженици на Чаеното парти, Майк Пенс е част от религиозното дясно на Републиканската партия, което има изключително консервативен прочит на социални теми като хомосексуализма, аборта, употребата на наркотици и т.н.

Никак не е случайно това, че като губернатор на Индиана той въвежда едно от най-твърдите законодателства в САЩ срещу продажбата на наркотици. Десет години затвор очаква всеки един гражданин на щата, който бъде хванат да пласира амфетамини за втори път.

А в името на религиозната свобода, Майк Пенс прокара в щата закон, който позволява на местния бизнес да не предоставя услугите си на хомосексуални двойки. Но, попаднал под яростна атака от цялата страна, законът впоследствие бе смекчен. Така или иначе обаче, омразата на либералите в национален мащаб спрямо Пенс си остана непроменена. За което допринасят и твърдите му позиции срещу аборта, за което губернаторът е въвел също рестриктивно законодателство.

Защо Тръмп избра точно Майк Пенс?

Това решение е мотивирано от външен натиск, идващ от елита на партията. В него обаче има рационални аргументи. Защото Майк Пенс е отговорът на най-голямата опасност, която стои пред Доналд Тръмп: да бъдат спечелени достатъчен брой независими избиратели, но да бъдат загубени голям брой републикански избиратели. Защото Доналд Тръмп може да е по-добър от Маккейн и от Ромни в печеленето на независими избиратели, но на този етап е чувствително по-слаб от тях в удържането на републиканските.

А Майк Пенс е важен фактор за мобилизацията на републиканския електорат.

Един път, в посока на приобщаване на социално-консервативния сегмент на партията, който фаворизираше Тед Круз. Именно религиозното дясно в Републиканската партия поставя под критичен анализ ценностния релативизъм на Доналд. Самият Пенс подкрепи Круз по време на първичните избори на партията в Индиана.

Втори път, в мобилизацията на неоконсервативния вот, който предпочиташе Марко Рубио. Неоконсерваторите са про-пазарно настроени, което е и една от причините за защитаваната от тях активна външна политика. Те също са от експлицитните критици на Тръмп, поради протекционистките и пацифистки тези, които кандидатът за президент развива през цялата кампания. А Майк Пенс е защитник на свободните търговски споразумения и е гласувал в Конгреса за започване на войната в Ирак.

Но първият, бидейки приятел на спийкър Пол Раян и имащ утвърден контакт с бизнесмените Кох, е мостът на втория към елита на партията и към парите на бизнесмените, близки до нея.

Оттук нататък ролята на Майк Пенс ще бъде да мобилизира републиканците (от избиратели, през партийни представители, до бизнесмени), докато за Тръмп ще остане ангажиментът да привлича независим електорат.

По същество, това е същата формула, която републиканците практикуваха на последните избори за президент на САЩ. Първо, през 2008-а г. Сара Пейлин трябваше да придаде идеологически императив на Джон Маккейн така, както през 2012-та г. Пол Раян бе призван да обогати ценностно кандидатурата на Мит Ромни.

Разбира се, в нито една от предишните републикански двойки нямаше такова идеологическо разминаване, каквото е на лице при настоящата.

Просто защото Майк Пенс е всичко това, което Доналд Тръмп не е.