Ветото на президента върху т.нар. антикорупционен закон не мина. Но даде ясни индикации кой кой е в 44-ия парламент. Въпреки някои търкания между 1/3 обединения патриот Симеонов и големия управляващ брат едва ли някой се е съмнявал в монолитността на коалицията. Нито в наведената волева поза на Марешки. Хората с по-дълга памет не са изненадани и от ветропоказателното поведение на ДПС. Вечни съюзници няма, има само вечни интереси.

И БСП отива към вота на недоверие за третото издание на правителството на Борисов сама. Въпреки уверенията на представители на Движението, че все пак ще го подкрепят. Ама със собствени мотиви. Партията със 126-годишна история е обръгнала на предателства. Едва ли хваща много вяра на заклинания. Особено след посланието на Почетния председател, философ и хидроинженер. Без значение дали е отправено на Коледа или Коч байрам - в ДПС думите на Доган имат силата на слово Божие. Освен ако Карадайъ няма желание като един свой кратковременен предшественик да се крие из чужди амбасади.

Но все пак по-добре сами, отколкото зле придружени. БСП няма какво да губи в тази невъзможна битка за сваляне на правителството. Но може да постигне успех в свалянето на маските на ключови играчи в управлението. Това едва ли ще е толкова лесно, като се отчете, че ГЕРБ в последно време демонстрират откровен непукизъм към всичко, което им се вменява като грях. Суджуци, огради, плочки в НДК, саниране, на Добрев родата му, габровската афера, лобистки интереси при застрояването на резервати. Дори истеричните изблици на вицето с ресори от генетиката до мечките в Белица не ги стряскат. Нещо повече - все по-често ключови фигури в партията с апломб говорят за управленската програма до края на пълния мандат. Странно, че влязоха във властта хич без програма - и до днес тя е апокриф, а сега изведнъж даже придоби четиригодишен хоризонт. А Цветанов дори си позволи да обещае на Нинова дълга опозиционност. На какво се дължи това свръхего?

На думите на Доган, че ГЕБР няма алтернатива? На топлите чувства, демонстрирани от висши еврочиновници? Нормално, след като популярното "Дорогой Леонид Илич!" от времената на комунизма бе заменено от "Скъпи Жан-Клод!". На възраждащия се блясък на лидера им? Въпреки че той сега по-често огрява Западните Балкани и Златния рог, отколкото подвластните му територии. На количествено стабилната парламентарна конфигурация, където патриотите ще бранят властта до последен дъх, а "Воля" пискливо ще приглася на задружния хор?

ГЕБР определено подценяват своя противник. Защото БСП може да удари сериозно авторитета на управлението. Не пред чужденците, от които - колкото и да сервилничи, и да демонстрира близост - премиерът се бои като третокласник без домашно от строга учителка с дълга показалка. Но пред онази електорална маса, която преждевременно или по план-график ще застане пред урните. Подценена, БСП показа на какво е способна на президентските избори. Тя максимално осребри грешките на опонента. И ако не си бе позволила собствени такива, резултатите на 26 март м.г. можеха да са различни. Борисов и компания обаче не бива много да разчитат, че от "Позитано" 20 ще повторят това подхлъзване. Учим се, учим се, учим се, им завеща още Владимир Илич Ленин.

И в своята от ден на ден по-остра и агресивна опозиционност Корнелия Нинова започва да извива кормилото на партията все по-наляво. С по-голяма убедителност звучат социалните послания, интересите на най-уязвимите слоеве на населението излизат на преден план, конкретиката в обвиненията срещу управлението става по-убедителна, като измества обикновените политически клишета "А вие що биете негрите?". С каквито напоследък властта си позволява да ù опонира.

Нинова нито за миг не си позволява да се възползва от активната роля на президента Радев като коректив на управлението на Борисов. Не се изкушава да напомня и за политическия генезис на основния защитник на онеправданите и борец срещу несправедливостта на монополите Мая Манолова. Предпочита да свети с неотразена светлина.

Съществуваха съмнения, че преди вота и в началото на председателството БСП ще се опита да "яхне" протестите. Но това съвсем не бе нужно. Тя се намира в достатъчно добра кондиция, за да няма нужда да се вклинява в нечие чуждо недоволство. Стига само да го посочи с пръст. Няма нужда да внася вот именно в присъствието на богопомазаните чужденци. Те не четат "Дума", но прелистват The Guardian - "Облаци от корупция висят над България...". Няма смисъл да чака и подкрепа от ДПС - целувката на Юда досега никого не е довела до добър край, а в БСП вече са си патили.

Партията влиза в решителната си битка сама. Няма да свали правителството. Съмнително е, че ще стигне и до провокирането на смислен дебат. Защото срещу нейните факти ГЕБР отсега са готови да излязат единствено с идиотския въпрос, роден около антикоруционния закон: Ама какво е това корупция? Е, и с онова за негрите.

Вероятно мнозина се питат - ами вътрешните проблеми на Нинова с част от партията? БСП неведнъж е показала, че е готова да загърби всякакви противоречия в кухнята, щом на хоризонта се покаже враг. И да консолидира цялата си енергия за постигане на максимални резултати. Свои хора сме, после ще се разберем.

За социалистическата партия вотът е предизвикателство. От това, дали ще успее да убеди обществото, че основната заплаха за любезното отечество на най-бедния народ в ЕС се крие в генератора на корупция - управлението на ГЕРБ в центъра и най-вече по места, че именно това явление е причината за бедността, недофинансирането на болници и училища, неефективния съд, нереформираните системи (в които обаче се наливат пари), неправомерното забогатяване на едни за сметка на скотската мизерия на други, зависи не само бъдещето ù. Зависи колко дълго ще продължава парламентарната република да бъде управлявана от един човек. Човекът - правителство, парламент, изпълнителна, законодателна, а понякога (през Цв.Цв.) и съдебна власт. И ако посланието на президента Радев, че новата година ще е изпитание за демокрацията, подплатено с аргументите на БСП за вот на недоверие, достигне до повече хора - това ще е вече успех. И на следващите избори ГЕРБ ще трябва да си задава въпроса: сами ли паднахме или някой ни бутна...