На хоризонта се очертава нова война - тази на танкерите, най-вече между британските и иранските, откакто миналата седмица Иран арестува Стена Имперо (Stena Impero), шведски петролен танкер, плаващ под британски флаг и 15 дни след като британски морски пехотинци завзеха ирански танкер край бреговете на Гибралтар. Иран също изпитва в пълна степен последиците от ембаргото на САЩ, докато страната държи четвъртия по големина нефтен резерв. А фактът, че САЩ не подновиха през май периода на облекчения за осемте държави, които са основни купувачи на иранския петрол (Китай, Япония, Тайван, Турция, Индия, Италия, Гърция, Южна Корея) още повече влоши положението в Ислямската република, пише ливанското издание L'Orient-Le Jour.
Спад в производството
При липсата на пазари Иран е принуден да намали производството си. В периода май 2018 г. -май 2019 г. то е намаляло с 37%, от 3,8 на 2,4 милиона барела дневно, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Според Франсис Перин, асоцииран изследовател в Центъра за политика за Новия Юг (PCNS, Рабат), през май 2019 г. износът на петрол в страната е бил около 800 000 барела /ден, което представлява спад от 60 до 70% за една година. Оттогава производството продължава да намалява, възлизайки само на 300 000 до 500 000 барела на ден. И все пак Иран възнамерява да продължи да изнася своя петрол до паралелни пазари. Според иранския заместник-министър на петрола Амир Хусейн Заманиния, цитиран от официалната информационна агенция IRNA, "въпреки американския натиск върху иранския петролен пазар, броят на потенциалните купувачи на ирански петрол се е увеличил значително." Но според Франсис Перин не трябва да преувеличаваме значението на черните и сивите пазари за стока като петрола. Според експерта Иран разполага само с три средства за тайно транспортиране на нефта: товарни автомобили, нефтопроводи и танкери. За Техеран обаче ще бъде много трудно да остане дискретен. "Това е една от причините, поради която американските санкции са толкова опустошителни (...) Иран няма решение, което да противопостави на този много негативен ефект", казва изследователят.
Арестът на Грейс 1
За да продължи износа, Техеран е задължен да използва хитрости и уловки, включително чрез посредници, както подчертава Тиери Ковил, експерт по Иран в парижкия Институт за международни отношения и стратегии (IRIS). Задържането на иранския петролен танкер Грейс 1 на 4 юли, край бреговете на Гибралтар, доказва това. Миналия март израелският всекидневник "Аарец" публикува статия, озаглавена "Как Иран победи американските санкции, за да продава петрол в Азия". Според израелския ежедневник част от иранския петрол преминава транзит с подобен вид кораби, с фалшифицирани документи, чрез Ирак или Обединените арабски емирства, с посредничеството на търговци. Вестникът изнася информация, че товара на Грейс 1 е прехвърлян многократно между различни кораби, за да му се заметат следите.
Европейската система за бартер не работи
В момента Иран има много малко пазари за петрола си, а бартерната система, която европейците се опитват да въведат в продължение на няколко месеца, е в задънена улица. Според иранските власти тази система не работи. Този механизъм, наречен ИНСТЕКС - Инструмент в подкрепа на търговския обмен, бе създаден през януари 2019 г. от Франция, Германия и Обединеното кралство, с цел европейските компании да могат да заобикалят американските санкции срещу Иран. Тези компании теоретично се кредитират от ИНСТЕКС, като изнасят продуктите си в Иран и обратно. Търговският баланс между страните обаче е силно нарушен, за да може системата да бъде устойчива в дългосрочен план.
Въпреки всичко Иран се опитва да остане конкурентноспособен. Ирак например обяви намерението си да създаде подобна система, за да продължи да доставя електроенергия от Иран, от която зависи, особено в периоди на силни горещини. В допълнение, страната е силно задлъжняла към съседката си, поради просрочията за закупуване на газ и електроенергия. Въпреки това, както и за Европа, търговският баланс на Иран (с изключение на въглеводородите) с Ирак е нарушен, този път в полза на Техеран. Ирак купува ирански стоки за около 6,5 млрд. долара, докато в обратна посока стойностите достигат едва около 74 млн. долара. Единствената потенциална глътка въздух за Иран е Китай. Пекин иска да запази вноса на ирански петрол, въпреки американския натиск. Двете страни вече са ангажирани в търговска война от няколко месеца, а привеждането в съответствие с американските искания може да има ефект на кръвна обида за Пекин. Китай, който бе включен в списъка на държавите, свободни от санкции, все пак намали вноса си. Според информация от "Файненшъл таймс" износът на ирански петрол за Китай е намалял от 792,380 до 255,065 барела на ден между април и май.