Войната в Украйна ще завърши с капитулация, а не с договорено споразумение. И няма да има преговори със Зеленски, когато украинската армия се разпадне и бъде инсталирано ново правителство. Това е моето усещане за това накъде отива войната и защо страните не могат да договорят споразумение. Това мнение изразява старши кореспондентът на хонконгското издание Asia Times Стивън Брайън. Той е работил като директор на подкомисията за Близкия изток към комисията по външни отношения на Сената на САЩ и като заместник-министър на отбраната по политическите въпроси.

Последната брънка в сагата за изчезналите преговори е декларация под формата на интервю, дадено от украинския президент Володимир Зеленски пред Philadelphia Inquirer.

В интервюто Зеленски каза, че не може да има преки преговори между Украйна и Русия, но може да има непреки преговори чрез трета страна. В предложения от Зеленски сценарий третата страна ще служи като посредник и всяка сделка ще се сключва само с посредника, а не между Русия или Украйна. Зеленски предположи, че ООН може да играе тази роля. Предложението на Зеленски обаче не е отправна точка по много причини, най-голямата от които е, че воюващите държави трябва директно да се споразумеят за прекратяване на конфликта.

Няма надежда трета страна да осъществи каквато и да е сделка, както доказаха провалените Мински споразумения (2014 г., 2015 г.). Минск беше хибриден случай, при който сделката беше подписана от Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Украйна отказа да изпълни сделката и ОССЕ се оказа беззъба и не желаеща да се опита да наложи споразуменията от Минск. Сделката имаше политическа подкрепа от Германия и Франция, въпреки че нито една от тях не го е подписала, нито е била законово задължена по някакъв начин да подкрепи произтичащата сделка.

"Предложението" на Зеленски наистина е просто още една димна завеса за отклоняване на критиките към Украйна, че не иска споразумение с Русия. Три големи сили държат настрана Зеленски от масата на преговорите. Най-важното е, че основните англосаксонски играчи в НАТО, а именно САЩ и Великобритания, категорично се противопоставят на всякакви преговори с Русия. САЩ направиха всичко възможно, включително чрез санкции и дипломатически мерки, за да предотвратят всякакъв диалог с Русия по всякаква тема (освен размяната на затворници).

Втората причина е украинското законодателство, спонсорирано от Зеленски, което забранява преговорите с Русия. Върховната Рада (парламентът на Украйна) може да отмени това законодателство за наносекунда, ако Зеленски ги помоли да го направят, но той вероятно няма да го направи. Той напълно контролира украинския парламент, арестувал е или изпращал в изгнание опозиционни политици и контролира пресата и други медии. Железният юмрук на Зеленски означава, че той лично няма да позволи преки преговори. Зеленски също подписа указ, забраняващ всякакви преговори с президента на Русия Владимир Путин.

Третата причина е свързана с натиска върху Зеленски от крайнодесни националисти, особено от бригадата "Азов". Пряко доказателство за това е уволнението на генерал-лейтенант Юрий Содол, главнокомандващ силите на Киев в района на Харков. Ръководителите на "Азов" обвиниха Содол, че в битките край Харков са загинали повече украинци, отколкото руснаци. "Азов" предаде посланието си на Радата и Зеленски ги задължи да уволнят Содол. След уволнението на Содол положението на Украйна се влоши по цялата линия на съприкосновение. Украинските бойни загуби са много големи, в някои дни убитите и ранените достигат до 2000 души.

Руснаците засилиха атаките си с планиращи бомби FAB, включително чудовищната FAB-3000, която наскоро удари команден център на украинската армия в град Ню Йорк в Донбас и според съобщенията е убила 60 или повече украински военни. Руснаците казват, че Зеленски не е жизнеспособен партньор за преговори, тъй като мандатът му изтече през май. Има известно объркване относно правната ситуация в Украйна, но експертите в и извън Украйна смятат, че ръководството на страната трябва да премине към председателя на Радата, тъй като Зеленски приключи мандата си. Руслан Стефанчук е председател на Радата и става все по-активен политически, въпреки че не се противопостави на продължаващото управление на Зеленски.

Междувременно, като се има предвид ситуацията на бойното поле, руснаците без съмнение смятат, че скоро ще дойде времето, когато украинската армия или ще рухне, или ще се предаде, или и двете. И в двата случая украинското правителство ще трябва да бъде заменено по някакъв начин, може би с временно военно ръководство, избрано от Русия. Това би позволило на руснаците да формулират споразумение за капитулация с новото правителство. Капитулацията на украинската армия и споразумение с назначено от Русия правителство биха направили невъзможно продължаващото участие на НАТО в Украйна.

Това може най-накрая да отвори вратата за диалог по сигурността между НАТО и Русия, след като НАТО разбере какво се е случило и защо. За съжаление попълването на НАТО с бивши политически лидери като Марк Рюте не вещае нищо добро за бъдещето на Алианса.

Ключовото послание за НАТО, ако руснаците спечелят в Украйна, както изглежда все по-вероятно, е, че алиансът за сигурност трябва да спре разширяването си и да търси по-стабилно споразумение с Русия в Европа.