Всички международни формати с поглед към Украйна

През последните седмици и месеци се проведоха няколко инициативи със световно значение, които бяха фокусирани върху ситуацията в Украйна и продължаващата руска война там. През месец май в България имаше сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, на която основен фокус беше именно Украйна, а останалите разглеждани теми бяха свързани с гарантирането на стабилността по източния фланг на Алианса и инвестициите, от страна на държавите членки, в отбраната. Последва среща на Г-7, както и международна конференция за мир в Швейцария с участието на повече от 100 държави, 90 от които подписаха заключителната декларация на събитието. В нея се казва, че уставът на ООН е единственият меродавен документ, съобразно който се осъществяват отношенията между субектите на международното право и съобразно, който се вземат легитимни решения в системата на международните отношения.

Срещата в Швейцария излъчи много силен сигнал в сферата на дипломацията, което си пролича и по руската реакция. След като от Кремъл не можаха да противодействат на авторитета на тази инициатива, потърсиха други варианти за отговор. Става дума най-вече за посещението, което Владимир Путин осъществи в Северна Корея. В най-изолираната страна на планетата Ким Чен-ун и Путин си засвидетелстваха взаимна готовност да са си полезни един на друг най-вече с въоръжения и военни технологии.

Няколко седмици преди това Путин беше в Китай. По това време вече беше ясно, че срещата за мир в Швейцария ще бъде проведена и то с резултат. В този смисъл посещението на руския президент при Си Дзинпин също може да се разглежда като опит за разсейване на международната консолидация, която е на лице и се затвърждава, както стана ясно в Швейцария. Китайската страна обаче засега е единственият фактор в международните отношения без ясна позиция относно руската война в Украйна. От Пекин преди време бяха предложили и план за прекратяване на войната, който обаче също беше лишен от конкретика. И това е напълно логично, при липсата на ясна позиция няма как да има план с конкретика.

В Китай Путин не получи нищо от Си в дипломатическата сфера. От гледна точка на международната сигурност обаче от тази среща произтече една важна новина. Путин и Си излязоха с обща позиция, че използването на ядрено оръжие, при каквито и да е обстоятелства, е неприемливо. Казано с други думи Путин се ангажира пред Си Дзинпин да не използва ядрения си арсенал. Ако го направи, независимо от обстоятелствата, Китай няма да погледне с добро око на това и дипломатическите отношения между двете страни ще бъдат силно разтърсени. Личните отношения Путин/Си най-вероятно също няма да издържат, ако руската страна прибегне до подобен краен ход. Така пред първия човек в Кремъл остават другите два варианта - преминаване към дипломатическо уреждане на ситуацията в Украйна или осигуряване на сигурен източник на боеприпаси, чрез който Москва да може да обезпечава формированията си на фронта.

Привидно Русия дава вид, че е ориентирана и към двата варианта. От Кремъл също говорят за мирни преговори, но това което предлагат по същество е капитулация на Украйна. Нещо повече - в руските "предложения" няма никакви гаранции за сигурността на Украйна. Отношението на Кремъл към дипломацията е само привидно. Не такова е то обаче що се отнася до осигуряването на боеприпаси за продължаване на войната. Точно това показа посещението на Путин в Северна Корея. Става дума за страна, в която руско официално посещение не е имало от десетилетия. Страна, която трайно се намира под санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН и поне досега подкрепяни и от Русия като постоянен член на този орган.

Де факто с швейцарската конференция 90-те страни, подписали заключителната декларация, препотвърждават устава и ролята на ООН за международните отношения и сигурност, докато руската страна се отдалечава и дори скъсва с всичко това чрез колаборацията си със Северна Корея. Държавата, на която самото ООН гледа като на заплаха за регионалната и международната сигурност. Към настоящия момент може да се каже, че единствената устойчива връзка на Русия с устава и ролята на ООН е поетият ангажимент на Путин пред Си за неизползване на ядрени оръжия (Китай също е постоянен член на Съвета за сигурност).

На пропагандно ниво обаче ядрената реторика продължава да е част от сигналите, излъчвани от Кремъл. Дори около швейцарската конференция и след нея въпросът беше поет лично от Путин. Преди това основен говорител по него беше Дмитрий Медведев. Путин дори говори за евентуална промяна на руските стратегически документи, за да се разшири обхвата на случаите, в които е възможно използването на ядрено оръжие.

Веднага след това руският държавен глава отбеляза, че няма необходимост от превантивен ядрен удар. От една страна Путин е принуден да следва ангажимента към Си Дзинпин. От друга страна обаче не желае да се лиши от дезинформационните похвати, насочени към отделни общности в западните общества, чрез които да всява страх и да опитва да възпрепятства консолидацията в полза на Украйна и на международната сигурност.

Между 9 и 11 юли във Вашингтон ще се проведе среща на върха на НАТО. Това е най-висшия орган на Алианса за вземане на решения. Парламентарната асамблея е консултативен орган. Неговата роля обаче също е много важна, защото той осигурява парламентарната основа при функционирането на НАТО. Сесията на Парламентарната асамблея в София по същество подготви работата на срещата на върха във Вашингтон.

Парламентарните делегации в София приеха декларации, които във Вашингтон ще бъдат облечени в решения. Става дума най-вече за осигуряване на стабилна и трайна подкрепа за Украйна и за планиране на средствата за отбрана, които страните членски ще отделят от своите БВП, за да може сектора за сигурност и отбрана (най-вече в Европа) да е в необходимата кондиция и да може да реагира адекватно в случай на предизвикателство.

Във Вашингтон ще бъде направено прецизно очертаване на рамката, в която украинската армия ще може да използва западни въоръжения по цели на руска територия. Този въпрос беше повдигнат точно на сесията на Парламентарната асамблея в София. Някои страни официализираха готовността си да дадат такива права на Украйна веднага след края на сесията у нас. Просто ясно се видя, че огромното мнозинство от парламентарните делегации подкрепя този ход.

Друг значим въпрос, който също беше повдигнат в София и то лично от генералния секретар Йенс Столтенберг, беше свързан с идеята НАТО да поеме координираща функция при предоставянето на въоръжения и боеприпаси на Украйна. Това също ще бъде потвърдено на срещата във Вашингтон.

Очевидно е, че голямата част от света, която уважава устава и ролята на ООН и работи за предвидим и сигурен международен ред, постепенно създава необходимата организация, така че усилията й да бъдат по-добре премерени и по-ефективни.

Ролята на Китай също е ясна на този етап. Тя може да претърпи промени, но в момента е свързана с осигуряването на гаранции, че ръката на Путин ще стои на разстояние от руския ядрен бутон (гаранции по отношение не само на стратегическите, но и на тактическите ядрени оръжия). В зависимост от последващото развитие на отношенията Русия/Северна Корея ще се види дали е необходима промяна на ролята на Китай конкретно в региона на Далечния Изток. Някои анализатори смятат, че Северна Корея едновременно е подпомагана и контролирана от Китай. Ако това е така, то със сигурност Пекин е силно заинтересован от това какво ще се случва между Путин и Ким Чен-ун оттук нататък.

Войната в Украйна продължава без яснота за нейния край. Продължават и други въоръжени конфликти, които също са източник на хаос и заплахи за международната сигурност. Инициативи като швейцарската конференция обаче са много полезни, защото чрез тях разрастването на хаоса се ограничава и се поддържа реда в системата на международните отношения.