На 8 юни хората от ЛГБТ общността у нас ще излязат на мирно шествие, подкрепени от близките, приятелите и от домашните си любимци (който иска). С други думи едни джендъри, както са известни в интернет фолклора, ще се хванат за ръка и ще демонстрират с искане за равни права. Правят го вече за 12-ти път, след злополучната 2008 година, когато излизат на шествие под надслов "Аз и моето семейство" и ги атакуват неонацисти, скинари, националисти и футболни ултраси. Замерват ги с камъни, бомбички, дори с коктейл Молотов. Полицията арестува над 80 души. Децата на дъгата не се отказват и продължават да излизат всяка година на мирен протест, като лакмус за прословутата българска толерантност, която с ентусиазъм заявяваме навън и услужливо забравяме, когато сме сами вкъщи.

Ще ги подкрепят едни други джендъри - тия дето ги финансират от Норвегия и други страни по най-различни грантове, за да разпространяват хомосексуалната ерес в нашите земи, платените соросоиди. Същите, които подкрепят Националната стратегия за детето, която пък цели само едно - да ни отнемат децата и да ги дадат на приемни родители. Прогресивните сили организират групи за натиск (предимно в социалните мрежи) и печатат флаери, с които ни информират каква опасност е надвиснала над родителските ни права и на кои телефони не трябва да се звъни в случай на насилие над дете, за да не ни го вземе държавата и да стане като в Скандинавието, където хомосексуални двойки отглеждат поколението на хетеросексуални родители. В този ред на мисли по-здравомислещите майки и бащи е най-добре да не разхождат децата си в района на Княжеската градина в събота, защото там ще се провежда София прайд, а както стана ясно, хомосексуализмът се предава не само по полов, но и по въздушно-капков и зрителен път. В контекста на вълненията около стратегията, моментът никак не е подходящ за гей парад.

Прайдът може и да не случи на момент, но не пречи да бъде употребен от политиците, по традиция от предишни години. През 2008-ма лидерът на Българския национален съюз Боян Расате развя перчем срещу протестиращите и беше арестуван. Този акт "втвърди" и без друго стоманените редици на организацията му, която се бореше за чиста българска нация. Расате построи къща, сготви в национален ефир и повече не се чу. Днес членът на Испанската фаланга се занимава основно с даване на интервюта покрай поредния конфликт между роми и българи, когато си почива от съдебни дела. През 2012 г., по време на петия прайд, по-култивираната му версия Ангел Джамбазки от ВМРО и колегите му от "Атака" държаха речи на контрапротест край НДК преди да потеглят, предвождани от три млади хетеросексуални двойки (символ на традиционното българско семейство), в националистическо шествие към църквата "Света неделя". Контрапротестиращите получиха и благословията на ставрофорния свещеноиконом Евгений Янакиев от Сливен, който насърчи православните християни към съпротива с думите: "Замерването с камъни е удачен вариант." Джамбазки се готви за втория си мандат като евродепутат, но колегите му от ВМРО, на които предстоят местни избори, не спят. Те вече разпространиха позиция относно "джендър пропагандата", според която целта на протестиращите не е борба за равни права, а пропаганда на "розовите фашисти", които са насочили хомосексуалните си стрели към най-беззащитните - децата. Неслучайно из цял свят отрано ги обучават как да се самозадоволяват и как да правят анален секс, ще ви кажат воеводите. НФСБ също не остават назад. Те упорито настояват, че протестиращите са хора със "сексуални отклонения" и с политически искания, и споделят тревогата на ВМРО, че това е опит за промяна на "традиционните национални ценности и правни устои" на българите насочен особено силно към децата.

Историята на българските прайдове показва, че политиците са в състояние да изтъргуват и подкрепата си, както се случи с червения Георги Кадиев през 2011 г. Като кандидат за кмет на София по онова време (неосъществената му детска мечта), той заведе дори съпругата си Соня на Моста на влюбените да се здрависат с организаторите на гей парада. По-късно се отметна от позицията си и заяви, че е против гей браковете и предпочита "нормалните семейства". Година преди него ДСБ реши "да прегърне разнообразието", както призоваваха организаторите на третия гей парад, и станаха първата парламентарна партия, която подкрепя прайда. Извън парламента солидарност заявиха зелените и социалистическата младеж. Ако някой реши да проследи историята на това шествие у нас, ще забележи закономерна зависимост между политическата подкрепа или заклеймяване и наличието на избори в съответната година. Не е изключение и София прайд 2019. От управляващата партия ГЕРБ, макар и с неохота, поддържат европозицията, че хомосексуалните хора трябва да имат равни права с останалите членове на обществото, но законодателната им активност е доста сдържана в тази посока. Снишиха се след неуспешния опит за ратифициране на Истанбулската конвенция, но понеже колегите им от Европа ги сритаха, направиха блед опит да се реваншират и с приетите миналата година промени в Наказателния кодекс домашното насилие и психическия тормоз бяха криминализирани. Трудно е да си по европейски либерален към хомосексуалните, когато лидерът ти е ярко хетеросексуален - рита топка, хвърля си чорапите, където свари (както сам призна преди години в интервю), а "момичетата от УБО" му гладят ризите. Ако го предизвикат да коментира хомофобските изяви на коалиционните си партньори, най-вероятно ще каже, че това си е тяхна позиция, в която ГЕРБ не се меси.

И на тоя фон хората с нетрадиционна сексуалност организират прайд. Защо е нужно? Защото са хора, на които са им присъщи най-органичните човешки потребности - да обичат, когото искат; да живеят с партньора си; да не крият идентичността си; да не бъдат дискриминирани; да получават защита от домашно насилие и още много права, от които хетеросексуалните не са лишени. През 2012 г. Агенцията на Европейския съюз за основни права проведе най-мащабното до момента проучване сред ЛГБТ общността в страните-членки на ЕС. Участвалите в проучването българи са 1034 души. 68 % от запитаните признават, че ежедневно са подложени на обидни шеги. Според 47 % от участниците неприязънта към хората с нетрадиционна сексуална ориентация в България е "много широко разпространена", 38 % твърдят, че е "умерено разпространена" и само 15 %, че е "рядко срещана". 92 % от запитаните заявяват, че биха се чувствали по-добре, ако в училище е имало политика на толерантност спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Само 30 % са признали ориентацията си в семейството, 85 % са криели, че са ЛГБТ в училище, а 41 % са били мишена на негативни коментари от съучениците си. 60 % не са докладвали случаите на дискриминация, на които са станали жертва, защото смятат, че нищо не би се променило. Обобщените данни за Европа показват, че 50 % от ЛГБТ хората избягват определени места, където биха станали жертва на тормоз. Почти половината от запитаните потвърждават, че отправянето на обиди към хората с нетрадиционна сексуалност от политици е широко разпространено. Две трети от тях избягват да се държат за ръце с партньора си на обществено място от страх да не бъдат нападнати или тормозени.

Утре, на прайда, ще могат да се хванат за ръце, на следващия прайд - пак. Защото хетеросексуалните се дразнят от такива джендърски демонстрации. Нищо че светът вече е много по-шарен. Като дъгата е символ на хората, които ще протестират мирно. И всички сме джендъри, не защото сме тръгнали да се преориентираме сексуално, а защото границите между мъжките и женските социални функции все повече се размиват. Все пак, за успокоение на ултрасите от футболните агитки, които утре вероятно ще "охраняват" гей парада, ще кажа: "Момчета, ние може да сме джендъри, но съдията си е п.....с".