Победата на демократа Джо Байдън в президентските избори за САЩ е цивилизационен избор. Уважаваната германска медия Zeit Online описва облекчението, че нов четиригодишен мандат на Тръмп е предотвратен, с думите: "Не само в САЩ - по целия свят се чу шумно отдъхване." New York Times пояснява: "Американският народ погледна в пропастта на автократичния национализъм и реши да отстъпи назад. (...) Четиригодишната атака на президента Тръмп срещу демократичните ни институции и ценности скоро ще приключи." Guardian решава да нарече нещата със собствените им имена: "Най-сетне дочакахме края на един крайно лош президентски мандат. Избирателите гласуваха срещу това, което можем да наречем най-драстичното, суетно, глупаво и неефективно водачество, което тази страна някога е виждала."

Преди четири години един телевизионен шоумен и инвеститор в недвижими имоти реши, че след като умее да поддържа интереса на телевизионна аудитория, може да спечели и президентски избори. Това бе Доналд Джон Тръмп. Когато обяви кандидатурата си, малцина го взеха на сериозно. Бе считан за екзотично явление без особени шансове за победа. Немалка бе изненадата, че именно той успя да се наложи срещу 16 други кандидати на Републиканците. На 19.07.2016 г. на конгреса на партията в Кливлънд, щата Охайо, бе официално номиниран за нейн президентски кандидат. Противно на очакванията аутсайдерът Тръмп с предизвикателни дяснопопулистки тиради спечели през ноември същата година срещу Хилари Клинтън и президентските избори. Анализаторите оприличиха победата му като опасна пробойна в ценностната система на американската демокрация.

Самочувствие на считания за нарцисист наследник на Обама не липсваше от самото начало. Зарече се с повечко старание, без много образование и с никакъв политически опит да прекрои идеалите и политиката на САЩ според своя мъглява дяснопопулистка визия. През годините немалко наблюдатели разчетоха в тази визия авторитарни амбиции. Други видяха и потенциал за фашизъм. Странна смесица от национализъм, расизъм, ксенофобия, икономически протекционизъм, неомеркантилизъм, ниски данъци и социални стандарти, незачитане на вредите от човешката намеса срещу природата и климата трябваше да върне на Америка стария ѝ блясък. В международен план трябваше да се припознават само правила и договори, считани от новия президент изгодни за САЩ. Всичко това Тръмп облече в гръмкото мото: "Make Amerika great again!/Да направим Америка отново велика!".

Политическият стил, с който 45-тият президент на САЩ реши да наложи визията си бе древноримският принцип "divide et impera/разделяй и владей". С реторика, често мобилизираща енергия на низки страсти, Тръмп не спря да прокарва разделителни линии в американското общество. Задълбочи и настърви наследените от миналото. Негласно прокара като норма, че дискриминацията не бива да се счита за нещо неестествено и неморално, а за едва ли не наследено право на облагодетелстваните. Още по-видим бе стилът "разделяй и владей" във външната му политика. Поради липса на знания и опит обаче външнополитическият дилетант Тръмп до такава степен подцени и компрометира съюзите на САЩ по света, че в много части на планетата страната му загуби влияние и авторитет, градени с десетилетия.

Вместо "велика Америка" Джо Байдън получава в наследство от Тръмп едно общество, раздирано от трудно преодолими противоречия. Общество, което до голяма степен е загубило обща посока и обединителен идеал. Общество, което е загърбило легендарния приобщаващ принцип за американската мечта, гарантираща шансове за всеки. Общество, в което традиционният американски прагматизъм, върху който се е крепяло величието на Америка поколения наред, все повече е заглушаван от екстремизъм. Общество, което според немския политолог и доскорошен професор в американския университет Вандербилт Торбен Лютьен вече живее в състояние на "студена гражданска война".

Колко изострени са политическите противоречия в края на мандата Тръмп е видно и от митингите в негова подкрепа. Виждат все повече тежковъоръжени негови симпатизанти. По този начин предизвикателно показват готовност и с оръжие да отстояват крайнодесни тръмпистки позиции. Действащият президент нерядко одобрява и дори насърчава това демонстративно публично показване на оръжия, предназначени за война. Същевременно омаловажава опасността те да влязат в употреба. В Twitter на 1.05.2020 г. например Тръмп публикува коментар за протестиращи свои тежковъоръжени симпатизанти: "Това са много добри хора, но те просто са ядосани!"... Същевременно американските търговци на оръжие докладват скок в продажбите през последните седмици на президентската надпревара. Много хора за пръв път в живота си купуват оръжие с цел самоотбрана при възможни размирици, свързани с резултатите от изборите.

До последно Тръмп не спира да изопачава реалността, ако тя не е в негов интерес. Все още не признава неоспоримата си изборна загуба. Лъжата и отказа от морал за него винаги са изглеждали легитимни средства в политиката. CNN и Washington Post регистрираха хиляди изречени от него неистини по време на мандата му. Че злепоставя американската демокрация и предизвиква възмущението на световната демократична общност изглежда не го трогва. Бодро продължава да оповестява с туитовете си своя паралелна реалност, в която коронавирусът е безобиден, Байдън е откраднал втория му президентски мандат, а ако той, Тръмп, сдаде властта, Антифа в съюз с лявото крило на Демократите ще превърне САЩ в едва ли не нов Съветски съюз. Саркастично настроени коментатори се шегуват, че управлението на "шумната тонколона" Тръмп най-сетне върви към своя край.

Напоследък дори медиите на Рупърт Мърдок, в това число и Fox News - новинарският телевизионен канал, който четири години лоялно обслужваше Тръмп, сигнализират, че не са готови да подкрепят неоснователните внушения за подмяна на президентския вот. Едно от изданията на Мърдок - New York Post, дори посъветва президента да спре с "приказката за откраднатите избори", ако не иска да маргинализира гласа си в американската политика.

След като стана ясна изборната му победа, Джо Байдън държа реч, в която сигнализира, че иска да бъде отговорен държавник и обединител на нацията. Речта му е знак за завръщане към традиционния стил и традиционните ценности на демократична Америка. "Може да сме опоненти, но не сме врагове." - каза той. И допълни: "Ще бъда президент на всички американци - независимо дали са гласували за мен или не." Политици по целия свят очакват и във външната политика Байдън и неговата администрация да се завърнат към политическия стил и дипломатичен тон, който е характеризирал американските администрации преди Тръмп. Европейските партньори на САЩ се умориха да имат насреща си президент, който като парен чук руши правилата на следвоенния световен ред, застрашава единството и силата на НАТО и счита цивилизационното завоевание Европейски съюз вредно за интересите на САЩ. Никого не учудва, че Макрон, Меркел и Урсула фон дер Лайен бяха сред първите, които поздравиха Байдън след оповестената му победа. Външният министър на Германия Хайко Маас дори заговори за "трансатлантическо ново начало" и "нова сделка (New Deal)" със САЩ под водачеството на Байдън. В днешната си пресконференция канцлерът Меркел повторно поздрави Байдън за спечеления президентски мандат и каза, че очаква "ново динамично развитие на немско-американското приятелство".

От лидерите на държавите в ЕС само Виктор Орбан от лоялност към Тръмп още не е поздравил Байдън за победата. Прави впечатление, че освен това на Орбан закъсняха и поздравленията на крайнодесния бразилски президент Болсонаро и на Ердоган. Със загубата на Тръмп вулгарният десен популизъм по целия свят губи важен вдъхновител и продължава да отстъпва.

Байдън е считан за по-скоро скучноват представител на естаблишмънта на Демократическата партия. Немалко от гласовете, които получи, бяха гласове не за него, а срещу Тръмп. Не е ясно, дали ще има желание и смелост да прокара реформите, които са нужни за възстановяване на справедливостта и консенсуса в американското общество. Ако Републиканците запазят мнозинството си в Сената, ръцете на Байдън до голяма степен ще са вързани. Повишение на данъците или ограничения за обществено неприемливи практики на големите концерни биха били трудно осъществими. Успехът на Байдън до немалка степен ще зависи именно от това, дали през януари двете сенатски места в щата Джорджиа ще бъдат спечелени от партията му. С тях Демократите ще постигнат нужното мнозинство в Сената.

Левият демократ, сенаторът от Вермонт Бърни Сандърс, продължава да напомня, че 29 млн. американци нямат здравна застраховка - нещо, което богата Америка не бива да допуска. Между 2018 г. и 2019 г. броят им дори се е увеличил с над 1 млн. души. Съмишленичката му, демократката Александриа Оказио-Кортез, която току що бе преизбрана за член на Камарата на представителите, също отдавна води кампания за въвеждане на държавна здравна застраховка, от която да могат да се възползват всички американци без изключение. В интервю за New York Times сега тя обвинява Байдън, че пренебрегва лявото крило на партията и в екипа си за приемане на властта от администрацията на Тръмп е включил само представители на партийния естаблишмънт (умерени демократи). Според нея това отчуждава млади активисти на партията с ляво мислене, без които изборна победа за Байдън - особено в щатите Невада и Аризона, е щяла да бъде невъзможна. Оказио-Кортез недоволства от това, че според нея новият президент е "крайно враждебно настроен към всичко, което може да замирише на прогрес". И сенаторът от Масачусетс Елизабет Уорън - също представител на лявото крило на Демократите, пожела постове за съмишлениците си в новото правителство. Предстои да видим дали Байдън ще удовлетвори тези искания. Лявото крило на Демократите например настоява сенатор Елизабет Уорън да поеме финансовото министерство, а сенатор Бърни Сандърс министерството на труда.

Застрашаващият западната цивилизация тръмпизъм залязва. Zeit Online са прави, че светът си отдъхва. Включително и у нас. Според обществените допитвания българските партии, които се вдъхновяваха от Тръмп и имитираха политическия му стил - имам предвид най-вече НФСБ, ВМРО и Воля, няма да бъдат представени в следващия парламент. Човешкият разум явно все някога надделява.