Ветровете на промяната, които духаха в България през лятото на 2020 г., окончателно утихнаха. Прогонен от власт след демонстрации срещу корупцията, бившият премиер Бойко Борисов се завръща още по-силен, пише френският всекидневник Le Monde, позовавайки се на анализ на АФП.

Неговата консервативна партия ГЕРБ (Граждани за европейското развитие на България) спечели почти 25% от гласовете на парламентарните избори в неделя, 9 юни, според прогнози, публикувани вечерта от социологически институти, на база на частични преброявания. За тези шести парламентарни избори за три години, които се проведоха успоредно с европейските - малко по-малко от една трета от българите отидоха до урните, за да изберат свои депутати. Партията на Бойко Борисов категорично спечели, но бившият премиер все още не е сигурен, че може да сформира мнозинство. Консервативната партия изпреварва значително реформаторите в коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (14% -15%), които не успяха да запазят инерцията след масовите антикорупционни протести през лятото на 2020 г.

Призракът на седми вот през есента

Ще успее ли Бойко Борисов да състави мнозинство за управление? Парламентът е изключително фрагментиран и преговорите обещават да бъдат сложни, като анализаторите вече говорят за призрака на седмите поред избори през есента. За експерта Огнян Минчев, директор на Института за регионални изследвания, "победител няма", тъй като избирателната активност е най-ниската от десетилетия. "Това е последно предупреждение от избирателите към политическата класа, ултиматум", за да може най-накрая да се намери споразумение, коментира той по телевизията. Изправен пред поредицата от избори и безпрецедентна политическа криза от края на комунизма, лагерът на реформаторите получи шамар, докато ветеранът "Бойко" се справи добре. Бивш пожарникар и бодигард, този колос с избръснат череп пресъздава образа на "силен човек". Гласувайки в училище в покрайнините на столицата София, 64-годишният лидер се представи като гарант за "стабилност" във време на голяма несигурност в Европа с войната в Украйна. Какво по-привлекателно от това в най-бедната страна в Европейския съюз, където настоящият икономически спад спря реформите, забави членството в еврозоната и застраши пълното влизане в Шенгенската зона за свободно движение.

Възход на прокремълските сили

Но критиците на Борисов посочват връзките му с депутата Делян Пеевски, бивш медиен магнат, който е обект на санкции на САЩ и Великобритания за корупция. Начело на Движението за права и свободи (ДПС), партията на турското малцинство (около 16% от гласовете), Пеевски може да се коалира с ГЕРБ. Той говори в неделя за необходимостта от "нов старт", така че "страната да може да се развива". Техните опоненти предупреждават за връщане към миналото под влиянието на "тъмните сили". "Ние сме на кръстопът", предупреди Кирил Петков, съосновател на "Продължаваме промяната", който за кратко ръководи правителството през 2022 г., докато неговият съюзник Христо Иванов призова "да не оставяме България в ръцете на Пеевски". Това беше загубен облог: на изборите те бяха наказани за това, че се съгласиха да управляват с враговете си от ГЕРБ, след като толкова ги хулиха. През юни 2023 г. двете сили загърбиха различията си, за да съставят прозападно правителство и да блокират пътя на временните кабинети, създадени от президента Румен Радев, който е чувствителен към тезите на Кремъл. Но този крехък съюз продължи само девет месеца. Освен това изборите бяха белязани от възход на силите, благосклонни към Кремъл, на фона на изобилна дезинформация в страна, в която носталгията по комунистическата епоха остава силна. Проруските националисти от "Възраждане" получиха около 14% от гласовете, докато нова, сходно мислеща партия "Величие" се очаква да влезе в парламента.