Володимир Зеленски представи своя план за победа. Той направи това първо в Украйна и веднага след това в Европа. Планът има и засекретена част, която засега остава известна само за лидерите в ограничен брой страни (САЩ, Великобритания, Франция и Германия), част от които са гаранти по меморандума от Будапеща (1994 г.), а друга част са с отношение към изготвянето и опита да бъдат приложени т.нар. Мински споразумения. Те имаха за цел да осигурят мирно решение след като вече Русия беше анексирала Крим и беше предизвикала сепаратистко напрежение в Донбас. С меморандума от Будапеща Украйна предаде на Русия ядрения арсенал, които беше останал под контрола на Киев след разпадането на СССР.

По този меморандум самата Руска федерация се явява гарант за териториалната цялост на Украйна. Това ще рече, че от 2014 г. насам Кремъл нарушава не само общото международно право спрямо Украйна, но и това съвсем конкретно споразумение, с което е поет ангажимент да я защитава. Вместо това Русия извърши заграбване на украински територии, предизвика сепаратистки междуособици и започна пълномащабна война срещу съседната държава. Освен това от Кремъл непрекъснато използват ядрена реторика в различни форми. Говорене, с което се опитват да всяват смут в украинското общество, както и в обществата на страните, които помагат военнотехнически на Киев да брани цивилното си население и да противодейства на натиска на руските войски в източната част на страната.

Руската страна счита себе си за неуязвима именно поради наличието на ядрено оръжие - тактическо и стратегическо. Стига се до ситуация, при която в Кремъл смятат, че могат да нарушават безнаказано международното право, докато спрямо тях то трябва да бъде неотклонно следвано. Украйна постепенно започна да показва, че е готова да развива своя отбранителен капацитет и да убеждава партньорите си от колективния Запад, че това е необходимо не само за самата нея, но и за европейската сигурност. Единствено спирането на руската агресия и изграждането на пълни гаранции срещу нея може да елиминира заплахите и да направи възможно продължаването на мирното развитие на Европа, както през последните 80 години.

Първоначално Киев показа, че може да се справи със заплахите в Черно море, макар и на практика да не разполага с военноморски флот. Използвайки обаче модерни технологии (морски дронове) Украйна освободи черноморските търговски коридори и не позволи на Кремъл да превърне Черно море в руско езеро. Отново използвайки модерни технологии (безпилотни летателни апарати) украинците предприеха нанасяне на удари срещу военна и друга чувствителна инфраструктура на територията на Руската федерация. Освен военни летища и военна техника от украинските въздушни удари пострадаха и 10 рафинерии, например. Обекти, които нямат пряка военна роля, но осигуряват горива за армията и в този смисъл имат ярко изразено значение в агресията срещу Украйна.

Така стъпка по стъпка се стигна и до дата 6-ти август тази година, когато, неочаквано за мнозина на запад и за всички на изток, украински военни формирования навлязоха на територията на руската Курска област и трайно овладяха част от нея. Така украинската страна показва, че има отговор на голяма част от руските предизвикателства, като опитите за блокиране на Черно море и руските въздушни удари по различни точки от територията на Украйна, които и сега продължават, но ВСУ са далеч по-подготвени за отразяването им. Това се дължи на подобрената организация и най-вече на западните системи за ПВО, които Киев получи от САЩ и някои европейски страни. Когато пък Путин говореше за създаване на санитарна зона на украинска територия, се случи настъплението в Курска област, т.е. стана така, че санитарната зона, макар и доста ограничена, се появи на територията на Руската федерация.

Проследявайки тази логика на украинския военноотбранителен подход не изглежда никак изненадващо, че в говоренето на президента Володимир Зеленски се появи темата за ядреното оръжие. Или по-точно за способността на Украйна да създаде такова. Откакто е подложена на пълномащабна инвазия, страната показва жизненост във военната промишленост и военното производство. И най-вероятно наистина има способността да достигне до най-високото равнище на военните технологии, а именно ядреното оръжие. Дори се появиха твърдения, че Киев е способен за няколко седмици да създаде технологията. Макар и подобно твърдение да е доста спорно, с високо ниво на сигурност може да се каже, че заеме ли се сериозно Киев с тази тема, резултати ще бъдат постигнати.

В плана на Зеленски обаче създаването на ядрена военна технология е разгледана като алтернатива на членството на Украйна в НАТО. Алтернатива, до която самият Киев не желае да стига. Там ясно е казано, че Украйна държи да бъде натовски член и това е нейният необратим и окончателен избор. Поради своето географско положение Украйна ще играе ролята на възпиращ фактор на руската агресия към Европа и за да е ефективна в това отношение, се нуждае от членство в Северноатлантическия пакт. Ако ли пък ще го прави самостоятелно, то това няма как да е възможно без ядрен арсенал и способности. Ето го ясното послание на Зеленски, което със сигурност се разбира от всички отговорни фактори и в Европа, и в САЩ.

Очевидният стремеж на Киев е влизане в НАТО веднага щом войната приключи. Или дори може да се каже, че президентската администрация в Украйна разглежда обвързано тези събития - краят на войната ще настъпи с влизането на Киев в НАТО или пък влизането в НАТО ще сложи окончателно точка на войната. И едва тогава ще настъпи времето на дипломацията и преговорите за оформяне на следвоенната ситуация и изясняването на отговорността, която ще трябва да се поема.

Освен споменаването на ядрената карта в плана на Зеленски се говори и за достъп на западни компании до природните ресурси на Украйна. Редица анализатори и военни експерти виждат в това оферта към Доналд Тръмп в случай, че той се окаже следващият американски президент. Както е добре известно Тръмп разглежда международните отношения като търговски сделки, носещи непосредствени материални ползи. Тази точка от плана на Зеленски може и да е някакъв знак към републиканския кандидат в САЩ, но тя е и логичен стремеж към привличане на чуждестранни инвестиции в Украйна. Инвестициите по принцип търсят сигурност. В несигурна среда се включват само много високорискови играчи. Американският бизнес със сигурност би проявил интерес към инвестиране в Украйна. Това би удовлетворило и Тръмп, защото става дума за разработване на находища на природни ресурси, а не за изнасяне на производства.

Бизнесът обаче ще иска сигурност. Навлизайки по-дълбоко в тази логика, може да се предположи, че това е начин за по-ясно и трайно обвързване на САЩ с националната сигурност на Украйна. Т.е. близко е до разбирането на Тръмп за международните отношения и е напълно възможно той да открие в това добра възможност за сделка (по неговия начин на изразяване). Тази идея обаче за инвестиране в украински природни ресурси е дългосрочна и значително надхвърля 4-годишния мандат на американския президент. А към подобен тип инвестиране със сигурност ще има и европейски интерес. Макар и европейските компании да не разполагат с капацитета на американските.

Ако президент на САЩ стане Камала Харис, точката за природните ресурси от плана на Зеленски не променя своя смисъл. С Харис тя би била комуникирана по друг начин, различен от този, по който това би ставало с Тръмп. Така или иначе обаче пак ще става дума за инвестиции и за гарантиране на сигурност. Основната разлика между Харис и Тръмп по отношение на външната политика на САЩ е, че в единия случай (Харис) ще има по-малко говорене и повече действие, а в другия (Тръмп) ще е обратно - повече говорене и малко действие. Ако Харис спечели и влезе в Белия дом като президент в началото на следващата година, то вероятно ще станем свидетели на надграждане във външната политика на САЩ. Чрез една по-активна роля на Америка международните отношения могат да бъдат уплътнени и така да се ограничат настоящите конфликти и да се елиминира възможността за разпалването на нови.

Ако изолационизмът вземе връх в САЩ, това би било вредно и за Европа, и за целия свят. Подобно развитие би намалило още повече нивото на сигурност в международните отношения и би създало благоприятна среда за авторитарните режими да изнасят агресия и да повишават напрежението в глобален план.

При Харис като евентуален американски президент, Съединените щати, макар и дипломатично, ще настояват за повишаване на отговорността на Европа по отношение на сигурността в евроатлантическата зона. Факт е, че икономически Европа има потенциала да повиши нивото на своята отговорност. А и това отговаря изцяло на цивилизационната същност на Стария континент. Нещата обаче трябва да се случат координирано между американските и европейските страни членски на НАТО. Това е и начинът да се намери мястото на Украйна в този процес. Страната е неразделна част от Европа, а потенциалът й за принос към сигурността нарасна значително. Не случайно, според Володимир Зеленски, може да настъпи момент, в който да е възможно украински формирования да заменят американските сили в Европа.