С историческите думи "Караулът е уморен!" на 6 януари 1918 матросът Железняк разгони Учредителното събрание в Таврическия дворец в Петроград. Така болшевиките, чрез бившия анархист, възлюбил революцията, Анатолий Григориевич Железняков, погребват последния опит Русия да премине от монархическо самодържавие към нормално парламентарно политическо развитие. За следващите 70 години...

Подобна роля изиграха и националистите (дали не бивши, прегърнали управляващите?) от "Атака", след като умело подадоха лесна топка на ГЕРБ. И със съучастието на "лошия" Местан и онези депутати, на които гласа им не се чува, имената им не се помнят (БДЦ), успяха предизборно да "разгонят" българския парламент. Според Цвета Караянчева - за да не прави опозицията циркове (свободен цитат). Защото сигурно смята, че циркът е запазен за управляващите?

Така редица важни решения на Народното събрание се отлагат във времето. Някои - завинаги. Защото все по-очевидно необходимите промени в сбърканото изборно законодателство след 9 ноември ще са нужни колкото пето колело на каруца. Поне за тези избори.

Но какво тук значат някакви си стотици хиляди българи зад граница, лишени от правото на глас? Какво означава, че Изборният кодекс противоречи на Конституцията? Че за пореден път вотът ще е предрешен не от гласа на народа, а от волята на преброителя? Парламентът роди правно чудовище, което превърна едно конституционно право в задължение, а резултатът от изборите фриволно подчини не на буквата закона, а на методиката на изчисляване. "Мавърът е свършил своето дело, Мавърът следва да се оттегли", мъдро е отбелязал Шекспир.

Парламентът излезе във ваканция. От кумова срàма поне заплатите си да бяха спрели. Или дарили. Като първата сред равни Цачева. На бабите от монтанското село Черкаски, например.

Че този акт е поредния удар по парламентаризма не е странно. Не подлежи на съмнение, че идеята не е на безидейните напоследък атакуващи депутати на Сидеров. Но това решение води след себе си няколко неизбежни последствия, за които Борисов не е лошо да си даде сметка.

Този месец "ваканцуване" дава на народа неочакван бонус. ГЕРБ не искаше дълга кампания. Сега обаче неволно осигуриха на избирателите не един ден, а четири седмици за размисъл. И макар че на 6 ноември гражданите ще дадат гласа си за президент, през всички тези дни ще имат време да си помислят - а въобще имат ли нужда от парламент. Или поне от такъв. И дали да не поискат след президентските избори да помолят своите представители да си удължат ваканцията безсрочно.

Защото за какво им е Народно събрание, което във всеки момент може да хлопне кепенците, по воля съвсем не Божия, когато неотложните държавни дела не търпят отлагане. Чиято продукция е некачествена и дори вредна за обществения интерес. Чийто председател се оказа най-заменимата фигура в парламентарната уж република.

Опцията "Не подкрепям никого" в бюлетината вероятно ще даде сериозна преднина на кандидата на ГЕРБ. Но прекалено безразсъдно е да се разчита, че политическото съзнание на българина е притъпено дотолкова, че да използва масово тази опция.

И резултатите са непредсказуеми. Не толкова дълговременни, като след разтурянето на Учредителното събрание през 1918. Но не по-малко рисковани за любимата на премиера стабилност. А струваше ли си?