Конституцията ме задължава да Ви връча мандата, но много ми се иска да преосмислите негова реализация - това беше съвсем краткото послание на президента Радев към акад. Николай Денков, определен за ротационен кандидат-премиер от ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС след продължителни и трудни преговори. Ситуацията започна да се променя с негативен знак към края на миналата седмица, когато политическият номад Радостин Василев разпространи запис от онлайн заседание на ръководен орган на ПП, в който езикът е много неподходящ за подобен форум. Освен това разискваните теми са чувствителни и изискват не само прецизен език, но и дискретност и дипломатически умения, когато биват излагани пред по-голяма група от хора.

Радостин Василев многократно изтъкна, че не е член на ръководните органи на ПП, но е получил линк за участие в заседанието. Не стана ясно защо го е получил просто така без основание и дали е имало и други като него, участвали без да са членове на органа. Очевидно е обаче, че ръководството на ПП не е имало притеснения от това, че заседанието може да бъде записано. Мерки за ограничаване на тази възможност не са били предприети, а е ясно, че при участието на 50 човека все някой може да се изкуши. Възможни са два варианта - или ръководството на ПП е било сигурно в хората си, или не са имали притеснения от това, че тези разговори могат да изтекат.

Далеч по-важният момент тук обаче е свързан не толкова с едната или другата от тези хипотези, а отново с думите на Румен Радев при връчването на мандата на акад. Николай Денков. Радев мотивира съвета си към Денков да преосмисли реализацията на мандата, като заяви, че той е ангажиран с националната сигурност, а евентуален кабинет с втория мандат би бил компрометиран заради това, което се споменава за службите за сигурност и за администрацията в записа на Радостин Василев.

Думите, че президентът е ангажиран с националната сигурност са верни, това е несъмнен факт. Държавният глава участва в процедурата по назначаването на ръководствата на службите за сигурност и получава доклади от тях, което го прави и най-информирания или поне го поставя сред първите най-информирани хора в държавата. И при тези обстоятелства Радев разчита на един случаен запис (приемаме, че е случаен), за да разбере какви са намеренията на една от формациите, която освен всичко останало, е мандатоносител и ще е такава 9 месеца, ако все пак се стигне до излъчване на редовен кабинет. При това става дума за намерения, свързани със самите служби - за тяхното състояние и за техните ръководства. Както вече стана дума президентът е част от процедурата за тяхното назначаване.

Ако действително тези разговори и изразените намерения в тях представляват някакъв проблем за националната сигурност и за суверенитета, не би ли следвало Радев да има необходимата информация, осигурена по съответния институционален ред и предоставена в президентството заедно с необходимите анализи?! Още повече, че управлява служебен кабинет, назначен от Радев, и в този смисъл президентът би следвало да няма никакъв проблем със служебния премиер и съответните служебни министри да съгласува и координира всички теми относно службите за сигурност и тяхното управление. Ако президентът не получава адекватна информация от службите и се налага да изгражда поведението си въз основа на изтекла информация, която може да се появи, но може и да не се появи, то тогава наистина има проблем. И точно в името на Конституцията и установения конституционен ред, този проблем трябва да бъде решен. Ако съветвайки акад. Денков, Радев всъщност е напипал проблема, това може да се окаже много полезно. Президентът би следвало да е част от решението и в този смисъл топката е в неговото поле.

В думите си пред акад. Денков, Радев използва словосъчетанието - торпилиране на българския суверенитет. Този начин на изразяване повдига определени въпроси. Думата - торпилиране - тук е много важна, много е важно да се знае какъв точно смисъл се влага в нея. Намек ли е това, че сред българските политически формации може да има такива, които не са съвсем в унисон с националния суверенитет?! Понякога е добре президентът да бъде малко по-ясен в начина си на изразяване. Ако такова нещо има, наред тук отново идва темата за службите за сигурност. Съобразно националното законодателство те имат разписани ангажименти за противодействие срещу потенциални или реални заплахи за суверенитета.

Друг важен момент от ситуацията с връчването на втория мандат е свързан с говоренето на президента за целесъобразност. Няма целесъобразност при връчването на първия и втория мандат. Те просто трябва да бъдат връчени съответно на първата и втората парламентарна сила. Целесъобразност има едва при връчването на третия мандат (ако се стигне до него). Тя се изразява в правото на държавния глава да избере на коя парламентарна формация да го връчи (от третата нататък). В този смисъл президентът може да се включи в избора на кого да бъдат поверени съдбините на обществото и държавата, едва когато (ако) дойде ред на третия мандат. Преди това единственият участник в този избор е суверенът (българските граждани). И тъй като дълг на държавния глава е да брани Конституцията (това също е несъмнен факт), добре е да се отбележи, че би следвало да става дума за всички конституционни текстове. Българският основен закон съдържа специален текст, който регламентира въпроса за записите (чл. 32, ал. 2). Би било добре да се провери как се съотнася записа на Радостин Василев към съдържанието на този член и алинея. Ако се окаже, че тук има някакъв проблем, то браненето може и да се наложи да бъде насочено към записа и по-точно към самия факт, че такъв е направен.

И така - данни за някакви заплахи, от какъвто и да е характер, в изтеклия запис няма. Там има неподходящ език, има и липса на политически умения у някои от участниците. Записът показва най-вече, че ПП все още са в процес на изграждане като политическа формация и то не само в структурен и организационен план, но и като политически комуникации и политическо лидерство. Кирил Петков и Асен Василев, както и ротационният кандидат-премиер акад. Николай Денков станаха публично известни фигури благодарение на участието им в служебни кабинети, назначени от Румен Радев. И тогава, и сега те са едни и същи хора.

И тогава, и сега имат едни и същи разбирания за държавното управление. И тогава, и сега отношението им към националната сигурност и суверенитета е едно и също. Просто сега има един запис, който позволява да се правят интерпретации, манипулации и внушения. Дори самият президент, в часовете преди да връчи втория мандат, заяви, че върху службите за сигурност няма как да се въздейства по начина, по който се говори за това в записа.

Ако, въпреки силно намалялата вероятност, все пак се формира редовен кабинет с подкрепата на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, със сигурност в тази конфигурация не би имало нито една формация, която да е заплаха за националния суверенитет, някъде извън тях - може би, но не и сред тях. Много вероятно е да се окаже, че в момента вървим към третия мандат и оттам към нови предсрочни избори. Още няколко месеца ще имаме непълноценно функциониране на държавата. Проблемът с доверието към България сред съюзници и партньори ще се задълбочава, а това има пряко отношение към темата за службите за сигурност. За да могат те да функционират качествено трябва да се намират в непрекъснат информационен обмен с идентичните структури в съюзните и партньорските страни, за което е необходимо доверие. А доверието винаги е под въпрос, когато темата за службите бива поставяна превратно, независимо дали това става ясно от изтекли записи или директно от публичното говорене.