Поведението на Тереза Мей, която води Великобритания към "твърд Брекзит" и това на Доналд Тръмп, чиито "Не"-та все повече се множат , отразяват дискомфорта от една прекалено бруталнa форма на капитализма. Ред е на Европа да наложи своите ценности.

А дали не ставаме свидетели на Коперниканска революция на Запад, коментира френското издание Les Echos. Отляво e залезът на англосаксонската хегемония над света от 1945 г. А отдясно - възраждането на една европейска политическа динамика и морална власт, идващи от континент, обречен на забрава от историята.

Отправната точка на този обрат беше Брекзит. Страната, похвалена за своето отваряне към света, толерантността и прагматизма си, избра през юни 2016 г. брутално да се вглъби в себе си с викове "Великобритания на първо място". Това са виковете на Томас Меър , убиецът на 42-годишната Джо Кокс, проевропейски депутат лейбърист и майка на две деца на 3 и 5 години, убита седмица преди референдума.

Първороден грях

Великобритания прави една безупречна грешка след първородния грях. Тя търси тотално скъсване с 27-те членки на Европейския съюз, които не искаха да се стига чак дотам . Преговарящите от страната на Съюза, водени от Мишел Барние, са подложени на всевъзможни шантажи. Най-първо е финансовото изнудване: заплаха за плащане цената за Брекзит (60 млрд. евро), които Великобритания дължи и по-коварната заплаха за данъчен дъмпинг.

Другият шантаж, точно толкова скандален, колкото и неефикасен - атентатите от миналия уикенд го показват в прав текст - се отнася до отбраната и борбата срещу тероризма, които Великобритания възнамерява да води независимо от Европа, както подсказа Тереза Мей в речта си от 17 януари 2017 г., противно на договореностите от Ланкастър Хаус. Изглежда, че в ключови области Великобритания е обърнала гръб на Европа и е избрала открито море, а именно "специалните отношения" със Съединените щати, както и тяхното малко "специално" лидерство.

Морален крах

Рухването на моралното англосаксонско лидерство, стартирало с Брекзит, продължи с избирането на Доналд Тръмп и хаоса, който това предизвика - Travel Ban, присъщ по-скоро на Северна Корея, изграждане на стена с Мексико, подходяща за Желязна завеса, протекционизъм , характерен за Албания през 60-те години, липса на изрична подкрепа за НАТО, особено член 5, за който мечтаeше СССР, отказ от международните ангажименти на САЩ към Иран и споразуменията от Париж.

За какво са всички тези откази, резки обрати и стени? Изглежда, за да се спечелят малко повече пари. Трябва "по-добра сделка" с НАТО в долари. Готова ли е Саудитска Арабия да подпише договoри за стотици милиарди долари и 20 млрд. долара за инвестиции? Пожертван е Иран. За да ограничат очакваното изтичане на капитали, мозъци, финансови компании и седалища заради Брекзит, британските острови се виждат като бъдещите Кайманови острови на Европа и се готвят да намалят драстично (може би до нула) корпоративният подоходен данък. Ситито и южен Кенсингтън аплодират, електоратът, изкушен от Лейбъристката партия на Джереми Корбин, е по-пестелив в това отношение.

Загубата на лидерството от страна на англосаксонския свят, на която ставаме свидетели, е тясно свързана с моралния и политически провал на една форма на капитализъм, която същия англосаксонски свят насърчава както в Лондон, така и в Ню Йорк. Това е капитализмът на Юбер, който се възползва от атентатите в Лондон и удвои тарифите си в нощта на терора. Този на Голдман Сакс, която направи много добра сделка, изкупувайки в края на май за 861 млн. венецуелски облигации с номинална стойност от $ 2.8 милиарда и рефинансирайки ефикасно по този начин диктаторското и репресивно управление на Николас Мадуро.

В противовес на този модел T-BUGS(Тръмп, Брекзит, Юбер, Голдман Сакс) на един замърсяващ, бутиков , ксенофобски, насилнически, обсебен от бързата печалба и безсъвестен капитализъм, един глас се надигна през изминалата седмица. И това беше гласът на Франция. А заедно с него този на Европа и на един свят, стремящ се към нещо различно от задънената улица на англосаксонския капитализъм. Посланието на президента на Републиката от четвъртък, което призова да се противопоставим на диктата на Тръмп, и към което се присъединиха най-напред Германия и Италия, а после и останалите 190 държави, подписали споразуменията от Париж, не беше голистко само по форма. То показа пробив, методика и амбиция. Пробив? 21-ви век принадлежи на екологията, а не на меркантилизма на 19-ти. Методика? Включване на всички нации, а не изключване на едни, за сметка на заклеймяването на други. Китай ще бъде другият голям лидер на тази историческа реконструкция. Нищо няма да се случи без него, още по-малко в негов ущърб.

Гласът на Европа

Амбицията, в крайна сметка, е тази на Европа. Но не Европа на Брюксел, едва чуваема в случая. А Европа на нациите, които избират да работят заедно за общото благо. Онази Европа не познава граници. Тя е идея и проект, които Франция, заедно с няколко други държави - особено Германия на рейнския капитализъм и Италия - носят от десетилетия.

Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и това на Еманюел Макрон, вдъхват живот на това френско и европейско лидерство. Днес икономиката и заетос тта трябва да следват, даже да предхождат тази нова динамика, първо във Франция. Повече от капитализма T-BUGS, който търпи провал пред очите ни, ние заслужаваме този нов европейски и френски капитализъм да преуспее. Капитализъм на принципа на субсидираността, с приоритет на компанията, общността и училището пред бюрокрацията и синдикалните, брюкселски или якобински стандарти. Капитализъм на "общия дом", който папа Франциск описва в енцикликата си "Хвалим Тебе" и който до голяма степен вдъхнови подписването на Парижките споразумения.