Настъпилата Кримска криза в резултат на събитията в Украйна през последните месеци е поредната шахматна партия между Запада и Русия на геополитическата дъска, която обаче за разлика от други партии включва прекалено много силни удари под кръста и явни нарушения на правилата на играта.

Изпращането на руски войски, което е несъмнено - думите на президента Путин, че има „групи за самоотбрана", а не руски солдати, са меко казани абсурдни и смехотворни - е брутално нарушаване на международното право и по никакъв начин не може да се оправдае.

Западните държави не са по-различни по отношение на заеманата позиция и гонене на икономическите и политическите си интереси до входната врата на Русия - по-специално светкавичното признаване на новата власт в Украйна.

Големите актьори нарушиха сключеното от украинската опозиция и бившия президент Виктор Янукович споразумение от 21 февруари 2014 година.

Според подписаното разбирателство по инициатива на Полша, Германия и Франция (интересно е да се отбележи, че в инициативата на Ваймарския триъгълник не беше поканена Великобритания, което навява на мисълта, че Лондон се самоизолира с непрестанните си претенции към ЕС) в течение на 48 часа двете украински страни трябваше да приемат, подпишат и обнародват специален закон, който да възобнови Конституцията на Украйна от 2004 година. Конституционната реформа трябваше да бъде завършена според плана до септември 2014 година, а след завършване на работата по конституцията да се проведат президентски избори до декември 2014.

Макар Янукович да има криминално минало и да е виновен за настъпилата политическа и социална криза в Украйна, свалянето му от власт е противоконституционно, дори и според искания от опозицията основен закон.

Член 108 от Конституцията на Украйна от 2004 година казва, че президентът може да напусне поста или да бъде освободен от длъжност в четири случая: оставка; неспособност да упражнява правомощията поради здравословни причини; сваляне от власт чрез процедура по импийчмънт и при смърт.

В основния закон на страната от 28 юни 1996 година и повторно приет на 1 октомври 2010 същият член представя същите четири случая.

Оставката на президента в Украйна е валидна само когато държавният глава я обяви официално на заседание на Върховната рада според Член 109 и в двете конституции. Въпреки че имаше спекулации, че Янукович си е подал оставката, след като замина за Източна Украйна, според основния закон на страната тя не е валидна, ако не е обявена в парламента.

По отношение прилагането на процедура по импийчмънт в една демократична страна тази процедура може да продължи седмици, дори и повече, преди да има краен резултат. А трябва да се припомни, че подписването на споразумението между украинската опозиция и Янукович и свалянето му от власт бе в рамките на по-малко от 20 часа.

И двете конституции постановяват, че първо процедурата по импийчмънт (Член 111), ако е извършил държавна измяна и други престъпления, трябва да бъде инициирана от мнозинството конституционно представени във Върховната рада на Украйна. След това трябва да се сформира специална ad hoc комисия за разследване, включваща специален прокурор и специални разследващи, които ще съберат доказателства за извършените престъпления. Заключенията и предложенията на комисията след това трябва да се разгледат на заседание на Върховната рада.

На базата на доказателствата най-малко 2/3 от депутатите трябва да гласуват решение за повдигане на обвинения срещу президента на страната. Решението за отстраняването на държавния глава с импийчмънт трябва да бъде прието от най-малко 2/3 от депутатите в радата като то се преразглежда от Конституционния съд, който трябва да излезе със становище относно спазването на конституционната процедура на разследване и разглеждане на случай на импийчмън и на базата на тях Върховният съд на страната да приложи решението.

Ясно е на всички, дори и на хора, които не се занимават с право, че в рамките на по-малко от 20 часа тези процедури не могат да бъдат проведени, което означава, че президентът Янукович е бил свален противоконституционно. Още повече, че според конституцията на страната най-малко 338 депутати (2/3) от общо 450 трябва да гласуват, за да свалят президента.

На 22 февруари 328 депутати от 450 гласуваха за свалянето на Янукович под несъществуващ в конституцията претекст, че той се е самоотлъчил от изпълнение на задълженията на президент на Украйна и че е отговорен за убийството, без да се провежда съдебен процес, на повече от 90 протестиращи и милиционери в седмиците на хаос в Украйна.

Според действащото украинско законодателство процедурата по импийчмънт е много сложна и много украински юристи смятат, че практически е нереализуема. Също така трябва да се отбележи, че Конституцията от 2004 година бе върната от Върховната рада без подписа на Янукович, а с постановление, което отново е в нарушение, тъй като според Конституцията от 1996-2010 Украйна е президентска република и за да влезе в сила е необходим указ на президента.

Де факто следващите решения на новото правителство изглежда, че са противоконституционни, тъй като в казуса се получава правна дупка.

Като цяло, кому бе в интерес бързото премахване на Янукович от властта при положение, че той нямаше право да се кандидатира за трети мандат и доброволно щеше да предаде властта до няколко месеца и нямаше да възникне проблем с Крим, а също така новите украински власти можеха да го съдят по процедура. В това има вина Западът. Бързото признаване на новото правителство на Украйна - няколко часа след сключеното споразумение от 21 февруари - зарови така добре инициираната дипломатическа офанзива от Ваймарската тройка.

Договорът щеше да помогне за плавното излизане от кризата, връщане на страната към парламентарния модел и демократизация и в последствие търсене на близки отношения с Европейския съюз. Тук естествено много хора ще излязат с тезата, че Янукович е отговорен за убийствата и трябвало веднага да бъде изправен пред съд. Да, може би! Никой обаче не може да бъде сигурен кой е бил отговорен за убийствата на Майдана, тъй като има доказателства и от двете страни. Ако Янукович е бил наредил да се извършват разстрелите, което също не може да бъде доказано, това би означавало чиста и бърза политическа смърт за самия него. Да се приема пък за меродавна информацията, че зад убийствата в Киев са организирани от опозицията снайперисти заради зациклилите протести също е под голям въпрос. Истината е някъде по средата, но вината за хаоса безспорно може да се препише на Запада и Русия, които с всякакви възможни средства се опитват да привлекат украинската страна към своите скрити сфери на икономически и политически влияния.

Едно присъединяване на Киев към западното семейство би означавало опиране на пистолет в стомаха на руската мечка, а оставане под влиянието на Москва би разкъсало и довело Украйна до граждански конфликт, който и в момента е съвсем реален. Трудно ще бъде на Запада и Русия, ако не и невъзможно, да постигнат компромисен вариант, при който Украйна ще остане неутрална или своеобразен санитарен кордон между НАТО и Русия. Но световната общност е категорична, че дипломатическата инициатива трябва да бъде водеща при разрешаване на такива сериозни въпроси.

За жалост това е така само на думи, защото руското нахлуване и агресия в Крим не може да бъде оправдано по никакъв начин. Държавният секретар на САЩ Джон Кери е напълно прав, че е недопустимо нарушаването на териториалната цялост и суверенитет на държава през XXI век, но въпреки това думите му звучат малко лицемерно, тъй като действията на Москва са аналогични на много американски интервенции в суверенни страни.

При инвазията си в Крим Москва се оправда с нуждата от защита на руското население от риск от политическо насилие и нарушаване на човешките права. Тази реторика се свързва с международна рамка за интервенция, която бе инициирана от Канада преди около 15 години. Става въпрос за така наречената норма Отговорност за защита (Responsibility to Protect или R2P), която според някои е доктрина, норма или псевдоправна концепция, позволяваща на странните да защитят народите си от престъпления срещу човечеството, военни престъпления, геноцид и етническо прочистване. Ако държава не може да се справи с такива проблеми, нормата позволява международната общност да поеме отговорност. Но оправданията на Русия на базата на този принцип са меко казано цинични, тъй като нахлуването няма нищо общо с разрешаването на хуманитарен проблем или с изброените по-горе случаи.

След нахлуването в Крим председателят на Държавната дума на Русия, президентът Путин и външният министър Лавров се опитаха да заблудят международната общност както сториха САЩ със Сърбия, Ирак, Либия, опитаха се и със Сирия, позовавайки се на същата норма. Според ръководителите на руската държава Москва има право да използва на базата на R2P „всички възможни средства за защита на жителите на Крим от тирания и насилие, както и защита на най-основните човешки права".

Да вметна, руснаците специално нямат никакво право да говорят за спазване на човешки права, тъй като са далеч от това понятие във вътрешния живот на страната.

Руснаците също като западните страни не за първи път използват реториката R2P, за да оправдаят нелегитимните военни действия. През 2008 година те нахлуха в Грузия. Тогава високопоставен руски представител на правителството оправда действията на страната му на базата на отговорността да се защитят руснаците в Южна Осетия и Абхазия. Други видяха използването на R2P като хитър политически ход за оправдаване нарушаването на суверенитета на Грузия. Москва сега се опитва да стори същото с Украйна и да заблуди света, но този път, ако не международното право, то международната общност заслужено осъжда бруталните действия на Русия.

Равносметката е такава, че Русия и Западът разиграха етническото разнообразие на Украйна като шахматна игра най-вече заради икономическите си интереси.

Употребяваните от двете страни изтъркали се оправдания за спазване на човешки права, демокрация, просперитет, върховенство на закона не могат да заблудят никого вече без прозрачна, открита и в интерес на Украйна дипломация.

Западът и Русия нищо друго не могат да предложат на Украйна освен рублата или долара, Международния валутен фонд или руските пари, други източници на газ или „Газпром", ЕС или Митническия съюз.