В един идеален свят Европейският съюз щеше да бъде полюс на стабилност за страните, които го заобикалят и щеше да е в състояние да допринесе за сигурността и развитието в региони, където те липсват. В този идеален свят, който не съществува, това би се отнасяло по-специално за региона на Балканите.

Не такъв очевидно е нашият случай, дори и цялата надежда да не е загубена. Стига да успее да намери посоката, единството и основанието за съществуването си, ЕС все още може да постигне това. А то е от съществено значение както за самата Европа, така и за народите в този регион, коментира френският вестник Le Nouvel Observateur.

Европейското бъдеще на Балканите

Миналата седмица Федерика Могерини, ръководител на европейската дипломация, оповести новата стратегия на ЕС за Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), прелюдия към срещата на високо равнище, която ще се проведе през май в София - България е ротационен председател на ЕС - и е посветенa на европейското бъдеще на Балканите.

Западните европейски държави преоткриха Балканите в началото на 90-те години на миналия век. Берлинската стена току-що беше паднала, континентът беше щастлив да се обедини отново след три десетилетия "желязна завеса", а светът навлизаше в неизбежно лъчезарен посткомунизъм.

През януари 1991 г. бях в Белград за среща на "последния шанс" на "Неприсъединените", за да се предотврати избухването, няколко дни по-късно, на първата война в Персийския залив, която имаше за цел, според възстановеното единство на "международната общност", да прогони иракския диктатор Саддам Хюсеин от Кувейт, пише авторът на статията Пиер Аски. По време на този престой в Белград, докато чаках края на срещите на министрите, чух за вечеря у кореспондента на Би Би Си, прекъсната от сбивания между сръбски и хърватски гости, срещнах хърватски телевизионен журналист, който току-що беше наречен "нацист" от сръбски колега и босненска мюсюлманка, която се чувстваше "все още" югославянка, но толкова изолиранa ... Но светът може да се справи само с една криза в даден момент и три дни по-късно войната в Персийския залив избухна...

Да научим отново географията на Европа

Шест месеца по-късно още си спомнях тези несвързани събития от Белград, докато Югославия се разпадаше в безмилостни войни. Наложи ни се да научим наново историята и географията на Европа, нейните разделителни линии, минавали между Австро-унгарската и Османската империи, между католицизма, православието и исляма, да ревизираме битката за Косово Поле през 1389 г. или да се научим да пишем с главно "М" босненски мюсюлмани.

90-те години на Балканите, които маркираха края на невинността след Берлинската стена , почти разделиха Франция и Германия на противоположни симпатии, извлечени от историческите дълбочини. Те разделиха част от континента, добавяйки допълнително значение към думата "балканизация".

Повече от две десетилетия след края на тези войни регионът все още не е намерил своя баланс, нито политически, нито икономически, нито дори в пределите на собствените си граници и многократни преструктурирания. А Европа, тази на ЕС, не беше истински проактивна и способна да запълни празнините и да предотврати едно ново поколение да отиде в ада, което всъщност не е чак толкова лошо...

Един пример: миналата седмица бях в Атина на форума на Nouvel Observateur, ден след голямата националистическа демонстрация, която трябваше да попречи на Македония да бъде наречена Македония! Човек можеше да чуе великия композитор Микис Теодоракис, 93-годишен, фигура в борбата срещу диктатурата на полковниците, да приветства тълпата срещу една "трагична историческа лъжа".

Гръцка Македония

Предмет на нарушението? Една от независимите републики, които бяха част от бивша Югославия, поиска да бъде наречена Македония, като гръцката провинция, чиято столица е Солун. Изправено пред гръцката опозиция, правителството на Скопие направи компромис като прие варварското и по принцип условно име на "Бивша югославска република Македония", известно с акронима БЮРМ... Две десетилетия по-късно името си стои, а Атина продължава да налага вето на влизането на Македония (Скопие) в НАТО, както искат американците, както и на започването на преговори за евентуалното й присъединяване към Европейския съюз.

Правителството на Алексис Ципрас е по-прагматично от предшествениците си по този въпрос и би могло да приеме компромис, който се отнася до някакво определение за Македония: "Горна", "Северна" или нещо подобно... За да направи компромиса приемлив правителството на Скопие скоро преименува летището си и една магистрала, изтривайки името Александър Велики, което говори за македонски "иредентизъм" и възгледи за древната империя на великия пълководец, която, да не забравяме, е включвала дори Персия .

Но за протестиращите в Атина миналата седмица този компромис е прекален. И те по-скоро биха се противопоставили на това, отколкото да отрекат строгия международен икономически мониторинг над Гърция през последните години. Наблюдавано отвън, със сигурност е малко трудно за разбиране.

Съдбата на Косово

Това е само пример, но можем да ги умножим, особено що се отнася до съдбата на Косово, родено от ужасен конфликт в резултат на ампутацията на Сърбия, а не от разпадането на бивша Югославия, и винаги насред потенциално експлозивни съперничества, без да забравяме за ролята на мафиотските банди и т.н. За да се прецени дипломатическата сложност на проблема, достатъчно е да се припомни, че няколко държави-членки на ЕС все още не са признали Косово...

Как да предотвратим Балканите да останат "мекия корем" на Европа, източник на мултиформени дестабилизации? При представянето на своята стратегия Федерика Могерини се произнесе за присъединяването на тези шест държави към Европейския съюз "не в далечното бъдеще, а в рамките на нашето поколение" (тя е на 44 години ...). Обещанието, вярно, им беше направено през 2003 г. на срещата на високо равнище в Солун и единствено Хърватия беше интегрирана в Съюза.

По тази гледна точка очевидно не може да се постигне единодушие, а Балканите са "новата Турция", чието присъединяване, днес немислимо, служеше за плашило преди десет години. Трябва да се каже, че предвид състоянието на Съюза, и по-специално предимно смесената картина на последната вълна на разширяване на изток, Европа на "27" (без Обединеното кралство), в актуалната си функция, не може да "се превърне" в 33, с парализиращи правила на единодушие.

Новото предизвикателство пред Европа

Предизвикателството, на което трябва да отговори през идните месеци и години Съюза, и в същото време да се преформулира, е да предложи общо бъдеще, по един или друг начин, на своите балкански съседи.

Да не го напрaви би било политическа грешка, която по един или друг начин, ще бъде платена с национализъм, игри на далечни сили като Русия или Китай, или регионални като Албания, България и Турция, или икономическа, мафиотска и криминална дестабилизация...

В един идеален свят Европейският съюз щеше да придружи балканските си съседи по пътя на реформите, щеше да им помогне да се отдалечат от национализма, който все още ги разяжда, и да си сътрудничат помежду си и с останалата част от Европа. Но Европа, която отдавна не е идеален свят, ще посрещне ли това предизвикателство?

Превод: Петя Михайлова