Поредният правен абсурд се роди в сградата, където съединението прави силата. Народните представители (ако това е оправдание - само 90 от тях) записаха в Наказателния кодекс, че който си позволи да каже каквото и да е срещу която и да е банка, може да търка наровете до една петилетка. Звучи опростенчески, но нали това се крие зад текста на ремонтираното углавно законодателство:

„Който разпространява заблуждаваща или невярна информация, или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години. Когато с тази дейност са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 10 години и глоба от 5 до 10 хиляди лева".

Този текст вкарва в употреба две категории, които са доста витиевати и едва ли подлежат на еднозначна прецизирана оценка, каквато се очаква от съда, когато мотивира свое решение. А именно „заблуждаваща или невярна информация" и „смут и страх". С тези позволяващи убийствено широка трактовка формулировка депутатството на практика затваря устата на всеки, който би имал желание и възможност да коментира пред медиите състоянието на банковия сектор, конкретни финансови институции и въобще, всичко що мирише на пари.

Със завесата на мълчание ще се покрият такива теми като бързите кредити, лихвите по депозитите, ипотечните кредити, лизингите и т.н. Информация, която поднесена от специалисти би била полезна на целокупното финансово малограмотно гражданство. Но дотук.

Кой ще рискува да гледа небето на карета пет години, защото си е позволил да издума дума по табуираната от парламента тема. Защото и за начеващ финансов анализатор и икономически журналист е ясно, че всяка изнесена информация априори може да бъде тълкувана като „заблуждаваща или невярна". Въпрос на гледна точка. Или на интерес. Да не говорим, че една прогноза за движение по лихвите по депозитите, например, автоматично би всяла „смут и страх" във всяка 90-годишна спестовна реститутка с посинени къдрици...

С текста, приет на първо четене, избраниците на народа директно посягат на поне два члена от Конституцията. Член 39(1), който прогласява правото на изразяване на мнение и неговото разпространение чрез писмено или устно слово, и член 41 (1), който гарантира правото на всеки да търси, получава и разпространява информация.

Ако съгласно новоприетите поправки в НК, някой потърси, получи и разпространи информация, че Н-ската банка е пред фалит, много лесно е да попадне под ударите на закона. Независимо, че положението на въпросния трезор е като на Титаник след айсберга, винаги може да се извъртят нещата така, че информацията (гарантираната от основния закон) да бъде тълкувана като „заблуждаваща или невярна". Да не говорим за шока и ужаса, който е предизвикала...

Всеки, който се занимава с каквито и да било прогнози - да почнем от социолозите и свършим с метеоролозите - ще ви каже, че един анализ рядко може да е на 100% коректен към предстоящи събития. Това важи и за финансовите анализи. Ако един експерт е направил предсказание за бъдещето на финансовата институция Х - на база собствените си познания, опит, информация, а не просто е хвърлял боб (или изпълнявал поръчка), но то не се е сбъднало, е ли деянието му съставомерно според поправките?

Във втората част на приетия тест се споменава наказание до две петилетки и солидна глоба за онези, които се облажат крупно от разпространяването на подобна информация. Но самото финансово взаимоотношение между изпускателя на зловредни сведения, повлекли след себе си страх и смут, и неговия „работодател" са толкова трудно доказуеми, че хипотезата дори не си заслужава коментар. Кой всъщност разбра, откъде наистина ù дойте това на КТБ?

Предсмъртно, четиридесет и вторите депутати брутално запушиха устата на всички, които биха си помислили да анализират, да коментират, да критикуват, пази боже - да изобличават финансовите акули на България.

Какво следва от тук? Да вкараме текст, който брани хипермаркетите. Я напиши, например, че еди къде си пилетата се продават с повече вода от допустимото. Затвор за клеветника! Бройлерите просто страдат от воден плеврит. Стоката била с изтекъл срок на годност? Най-строга финансова санкция за сеяча на смут и страх! Два дни това изтекло ли е...

Подобни наказателни мерки срещу носителите на лошите вести биха били направо дюшеш за прокурори, съдии, членове на ВСС, министри, зам.-министри и техните секретарки, членове на бордове, директори на фондове и агенции и прочие чиновническо-бюрократична сбирщина. Не това, че държавен служител краде с двете си ненаситни ръце е повод за смут и страх, а това, че някой си е позволил да го каже на глас.

Много разночинен народец би се зарадвал, ако текстът, промотиран пред отиващия си парламент от небезизвестния с известния си прякор Йордан Цонев - сега депутат от ДПС, преди и той не помни от кого, е първата птичка в „антиклеветническото" законодателство. На кой му е приятно да разбере от вестника, че не само че има сестра, ами че и работата ù не е съвсем чиста...

Най-смехотворно ще остане откровението на народния представител от ГЕРБ Данаил Киров. „Банковите институции разполагат с два съществени ресурса - единият е паричният. Другият съществен и по-важен ресурс е ресурсът на доверието..."

Дали Киров, а и колегите му в този парламент - присъстващи и отсъстващи от зала - се замислят, че не успяха да натрупат нито стотинка от „по-съществения и важен ресурс" в очите на своите избиратели.

Натрупванията на първия, по-маловажния ресурс не коментираме. За да не се окаже очевидното за всички - заблуждаващо и невярно и неволно да всее страх и смут. А не само отвращение, както е в момента...