Липсата на коронавирус у нас започва да става проблем. Появиха се и първите вицове по темата - премиерът възложил да заразят един, че ставаме подозрителни.

Че ставаме подозрителни, ставаме. Един поглед в социалните мрежи може да ни обогати с теории за некадърността на местните здравни власти и неспособността на граничния контрол да хване заразените. Вирусът отдавна е внесен и се разпространява, но няма кой да го улови, е другата популярна теория.

Не помагат ежедневните брифинги на оперативния щаб, които се провеждат вече два пъти дневно. Няма вяра в двете лаборатории, които изследват проби и дори правят контролен мониторинг помежду си за препотвърджаване на резултатите.

През какви фази преминахме от началото на епидемията?

Когато в края на декември здравните власти в Китай съобщиха за нов щам от групата на коронавирусите, решихме, че опасност за нас няма - къде е Китай, къде сме ние. Освен това заразата поразявала само хора от "жълтата раса". Пък и нищо чудно, че точно там е избухнала епидемия с техните открити пазари.

Включи се научната общност, заваляха изследвания. Появиха се теории, че заразата се предава от змии, после от вид гризачи - панголините, чиито люспи се стривали и китайците използвали праха като афродизиак.

Не закъсняха и конспиративните теории - всичко е разработка на военните в САЩ, които нарочно са пуснали вируса заради търговската война с Китай. После се оказа, че всъщност източникът е китайска лаборатория, която също разработва биологично оръжие и от недоглеждане и "изтървала" вируса сред населението.

Докато из ефира циркулираха нелепи теории, СЗО се въздържаше да провъзгласи проблема за международна опасност. Седмици по-късно и това се случи, обяви се извънредно международно положение, защото стана ясно, че във време, когато хората са мобилни и пътуват непрекъснато, трудно може да се задържи инфекция в рамките на една държава.

У нас пак нямаше особена тревога. Ние пътуваме основно в Европа, няма страшно. Е, оказа се, че и основно в Европа не е безопасно, защото вирусът вече е на континента и противно на предишните теории поразява еднакво успешно и жълти, и бели.

В новата ситуация у нас се сформира национален оперативен щаб. Още на първата пресконференция по този повод шефът му, ген.-майор Мутафчийски, подчерта, че предпазните мерки са лична отговорност на всеки.

Когато стане дума за лична отговорност у нас нещата се усложняват. Защото сме свикнали за личната ни отговорност да отговаря някой друг. Кой друг - държавата, разбира се. Тя трябва да ни пази, нали за това плащаме данъци и осигуровки.

И държавата се впрегна да пази колкото може. Нямаше термокамери - доставиха, нямаше предпазни облекла - поръчаха. Нямаше схема за реакция при пътуване в заразен район - и тя беше уточнена. Стана ясно и че за карантината, която трябва да се спазва, ще се издава болничен, че ако си пътувал до рисков район и имаш симптоми, трябва да се обадиш на личния си лекар, който знае как да реагира, а не да ходиш до поликлиниката.

Оказа се, че и това не е достатъчно. Защото само преди дни мъж от Кюстендил, който пътувал в Италия и се върнал с температура, се втурнал в кабинета на личния си лекар. Сега лекарят и медицинската сестра са под карантина, а пациентите от практиката им - без джипи в момент на втора грипна вълна.

А втората грипна вълна приижда и вече в няколко населени места обявиха грипна ваканция, заради покачването на заболеваемостта. Но някак грипът, пък бил той и от група В, не ни смущава, защото сме заети да бистрим мерките срещу коронавируса.

Не че месеци наред всякакви специалисти не ни съветваха да се ваксинираме. Ние и за ваксините имаме теория. Добре, че внесоха 150 хиляди безплатни ваксини, та при думата "безплатни" зелената лампичка светна и поне голяма част от пенсионерите се ваксинираха.

Е, имаше дебат защо само 150 000, като възрастните са много повече, но се разбра, че досега не е имало особен наплив за противогрипни ваксини и по тази причина здравните власти не са могли адекватно да прогнозират какъв би бил евентуалният интерес при една безплатна кампания.

И все пак предупредиха - добре е хората с хронични заболявания да се ваксинират. Няма гаранция, че няма да прихванеш вирусна инфекция, но поне ще я изкараш по-леко и няма да умреш.

Не се вързахме на тези препоръки, защо да пълним гушата на фармацевтичната мафия. Сега хората с хронични заболявания са изложени на опасност от заразяване и с грип В, и с коронавирус.

Преди дни шефът на оперативния щаб ген.-майор Мутафчийски съобщи, че мерките по граничните пунктове са "безпрецедентни", но и това не успокои паникьорите. Колко да са безпредецентни, ревнаха във фейсбук - не се виждат никакви термокамери и хора в защитно облекло. Термокамери не се виждат, защото не изглеждат така, както си ги представят. Тези малки камери приличат на всички останали подобни съоръжения, но за разлика от тях могат да регистрират всеки появил се на гишетата на паспортния контрол с повишена температура. Няма и хора в защитни костюми, защото те са в изолатора и излизат само в случай, че се появи пътник, уловен от термокамерата. Какъв е смисълът да стоят на пост в зоната на пристигащите? Да респектират?

Между другото и анкетите, които се попълват по границите, не са декларации, че не сме заразени, а начин да се събере информация, която ще помогне да се поддържа връзка с нас, в случай че се наложи.

Друг балсам за езика на недоверчивия българин са дефицитните стоки. Сега разнищваме нов проблем - няма маски, няма дезинфектанти, няма противогрипни лекарства. Защо не са предвидили още преди година примерно, че ще има коронавирус и не са поръчали достатъчно санитарни материали? Сега няма маски, а оскъдните останали количества се продават от новопоявили се търговци на абсурдни цени.

Да припомним, че в подобно положение не сме само ние. И да не забравяме, че причината да няма родно производство на такива стоки е, че китайците отдавна са умъртвили всяка конкуренция с ниските си цени. Да, в Турция веднага са започнали да произвеждат маски, но ние не сме Турция и нямаме техните възможности за стартиране на подобно производство в условията на криза. Каква е перспективата за един такъв производител от момента, в който Китай се съвземе и поднови производството си за външния пазар?

Има обстоятелства, които не зависят от мерките на властите и ще трябва най-сетне да го проумеем.

Ако въпреки че знаеш, че в Италия има над 1150 заразени, твърдо си решил да отскочиш до Ломбардия например - отговорността е твоя.

Ако работата ти налага да пътуваш в рискови райони, но не вземаш предпазни мерки - отговорността е твоя.

Ако след това пътуване имаш симптоми на вирусно заболяване, но неглижираш препоръките за реакция в такава ситуация - отговорността отново е твоя.

Отговорността е твоя, но ще патим всички. Така се случва, когато вменим грижата за личната си безопасност на някой друг. И дано не дойде коронавирусът. Макар че е подозрително. Защо се бави?