Доминик Строс-Кан мислеше, че спасява света. Кристин Лагард само може да се надява, че ще успее да запази поста си.

Участието на Международния валутен фонд в спасителните заеми за Гърция може да е имало различни последици за последните двама управляващи директори на институцията. Но основната последица от спорните им действия от 2010 г. насам изглежда ясна - "никога повече" участие на фонда във вътрешните работи на еврозоната.

Строс-Кан, който наскоро беше оправдан в съдебен процес за сводничество и скланяне към проституция във Франция, заяви пред съдиите, че той не е имал възможност да присъства на толкова много секс партита, както твърди обвинението, защото е бил „зает със спасяването на света". Той управлява МВФ през 2010 г., когато фондът беше потърсен да помогне на еврозоната да разработи начин за спасяване на Гърция.

Наследникът Кристин Лагард от своя страна трябва да се справи с последиците от тези спорни от самото начало действия. Тя трябва да успокои притеснения борд на МВФ, тъй като представители на развиващите се страни негодуват срещу участието на фонда в безкрайната гръцката криза, заради която той почти наруши дългогодишните си правила за участие.

Mоже би това е причината, поради която Лагард проявява по-голяма твърдост спрямо Гърция в сравнение с кредиторите от еврозоната. Германия е на мнение, че все още има възможност Гърция да бъде спасена, но финансовият министър Волфганг Шойбле остава силно скептичен към способността на Гърция някога да реши собствените си проблеми.

Предстои Лагард да бъде преизбрана за ръководител на МВФ през следващата година. Тя не може да си позволи разцепление на борда. Европейският контрол върху най-високия пост на МВФ от създаването му се оспорва и тя трябва да покаже, че може да прилага твърд подход спрямо Европа. Този твърд подход трябва да се приложи и по отношение на Гърция, като се увери, че Атина се придържа към надеждна програма и че кредиторите на Гърция ще трябва да дадат съгласие за опрощаване на дълга в бъдеще. Тя има време до март 2016 г., когато настоящата програма на МВФ за Гърция изтича, за да се изнесе институцията от гръцката бъркотия.

Ролята на МВФ в Гърция е "еднa от най-подкопаващите доверието в неговата история", отбелязва Гейбриъл Стърн, бивш служител на фондa, който сега е главен икономист в Oxford Economics. Повечето икономисти са склонни да се съгласят с него.

Основната кардинална грешка срещу собствените си правила МВФ извърши веднага, след като Гърция получи първия спасителен план през 2010 г., и се съгласи с една програма, с която не може да се гарантира дългосрочната устойчивост на дълга на страната.

Всяка програма на МВФ се предполага, че трябва да включва баланс между "регулация" - което почти винаги означава строги икономии, изисквано от фонда, и финансиране, което се предоставя в замяна. Това почти винаги е свързано с девалвация на валутата и някаква форма на преструктуриране на дълга.

Тъй като Гърция е във валутен съюз и не може да девалвира валутата си, МВФ въведе "системно освобождаване", опрощаващо всяко състояние, свързано с дълга, заяви Жан-Пиер Ландо, който заемаше поста заместник-управител на Френската централна банка и сега преподава в Sciences Po в Париж.

Това беше "кодова дума за риска от заразяване в еврозоната", отбелязва той. Бордът на МВФ от самото начало трудно я прие и "я е създаде с негодувание и много скептицизъм" в рамките на институцията, добави Ландо, който познава МВФ добре и е бил член на управителния съвет в началото на деветдесетте години.

Гръцкият спасителен план също създаде прецедент по отношение на своя размер. Той беше най-големият реализиран някога план от МВФ като процент от акциите на дадена страна във фонда. Между първия и втория спасителен заем през 2012 г. МВФ стигна до даване на заем от €30 милиарда за Гърция. До момента €23 милиарда все още са дължими и трябва да се върнат до края на 2030 г., като се започне с € 5,5 милиарда, които трябва да се изплатят до края на тази година.

Стърн отбелязва, че са допуснати грешки и по отношение на прогнозирането. МВФ ревизира оценката си за брутния вътрешен продукт на Гърция през 2014 с около 22% за период от 18 месеца. "От гледна точка на САЩ това е еквивалентно на ревизиране на производството на Калифорния, Ню Йорк и Флорида," пише той.

МВФ не е единствената институция, принудена да преразгледа прогнозата си през целия дълг период на спад на еврото. Но това беше единственият глобален орган, чиито собствени пари бяха заложени на карта. При оценяване на устойчивостта на дълга на Гърция МВФ приложи съотношението на дълга към БВП в размер на 120% до 2020 г. Днес то възлиза на 175%, с малък шанс да падне до прогнозираното ниво в рамките на следващите пет години, освен ако има сериознo опрощаване на дълга от кредитори от еврозоната.

През 2010 г. не всички бяха съгласни МВФ да бъде въвличана в гръцката криза. Жан-Клод Трише, бивш президент на Европейската централна банка, се бори със зъби и нокти да запази фондa настрана. Той мислеше, че еврозоната може да се справи с проблема сама. Някои от бившите му сътрудници днес казват, че Трише e преживял участието на МВФ в първия спасителен план като "лично унижение." Но германският канцлер Ангела Меркел бе категорична, че само МВФ притежава необходимия опит, за да разработи програма и да наблюдава сериозен обрат в икономическата програма за Гърция.

Фондът не само донесе пари - много по-малко в сравнение с еврозоната - но манталитетът на "лошото ченге" Меркел чувстваше, че е необходим, за да принуди Гърция да се реформира.

Строс-Кан, който по това време имаше амбиции да се кандидатурата за президентските избори във Франция през 2012, може би също се надяваше да се възползва от по-решителните действия на МВФ за подпомaгaне проблемите на еврото. Отчасти поради това, че френският президент Никола Саркози, чийто финансов министър беше Кристин Лагард, не беше заинтересован да подкрепи своя съперник и да позволи намесата на МВФ, но най-накрая отстъпи, за да се съобрази с Меркел.

Степента на гръцките грешки на МВФ са част от причината да почувства необходимостта да се извини още през 2013 г., най-вече за повърхностната си оценка и негативните последици от строгите икономии.

Идеята е да се избегне приносът "твърде малко, твърде късно" за разрешаването на дълговите кризи. За Гърция, разбира се, новото мислене определено е твърде късно. И Лагард сега е изправена пред не много приятни сценарии.

Ако Гърция не постигне споразумение с останалата част от еврозоната през тази седмица, има голяма вероятност да не плати на МВФ €1,6 милиарда, които дължи в края на юни. Неизпълнение на задължения по заем от МВФ е рядко събитие, което само три малки разкъсвани от война страни - Сомалия, Судан и Зимбабве - са направили досега. Това ще бъде един добър повод МВФ да се откаже от дължимите €23 милиарда.

Сделка тази седмица, от друга страна, ще позволи на Гърция да заплати своя дълг на МВФ, но няма да се разсее несигурността над останалата част от заемите. Атина е изправена пред значителни (€1 милиард плюс) годишни вноски за МВФ до 2023 г. Заемите на МВФ не могат по принцип да бъдат преструктурирани или "намалени", така че в случай на неизпълнение Лагард ще трябва да обясни пред борда защо и как парите се изпаряват. Най-вече на правителствата на големите развиващи се икономики като Бразилия или Мексико защо парите им са били използвани, за да спасяват гърците, чийто БВП на глава от населението остава далеч по-висок от техния, макар и да е паднал с 25% от 2009 г. насам.

Така че не очаквайте МВФ да е спасител следващият път на проблемнa икономика в еврозоната, която е на ръба.

"Те нарушиха техните правила, за да подкрепят политическа конструкция като еврото. Те се опариха вече веднъж, така че ще помислят два пъти преди да се въвлекат отново", обобщава Робърт Кюнзъл, ръководител на икономически изследвания при Daiwa Capital Markets.

МВФ няма да бъде много ентусиазиран да вземе участие в трета гръцка спасителна програма, ако е необходимо. Приоритетът на Лагард е много ясен: да получи парите си обратно.