Влизането на България в еврозоната вече не е мираж. Очаква се през втората половина на годината да се задейства механизмът ERM II (т.нар. "чакалня") и към 2022 г. да въведем еврото, което да замени българския лев. Това бе потвърдено от еврокомисаря по еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис по време на среща между правителството и бизнеса във вторник. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов също се изказаха оптимистично по този повод.

Дебатът дали да приемем еврото или да запазим българския лев не е от вчера и има многопластови измерения:

- прехвърлянето на контрола от страна на Българска народна банка към Европейската централна банка се разглежда като загуба на суверенитет, макар, от друга страна, да предполага повече сигурност (минимизира се риска от банкови фалити като този на КТБ);

- ирационалният, но разбираем страх от премахване на валутния борд, който доказа своята ефективност - от въвеждането му през юли 1997г. досега БВП на България се увеличи 4 пъти, годишната инфлация бе съпоставима с тази в най-развитите икономики, а доходите нараснаха осезаемо и през 2005 г. страната се върна в групата на високоразвитите държави (по Индекс на човешко развитие), откъдето бе изпаднала през 1994 г.;

- отказът от национална валута се приема като загуба на идентичност (макар това частично да се компенсира от факта, че думата "евро" вече се изписва и на кирилица на банкнотите и то без да сме част от еврозоната);

- влизането в еврозоната ни превръща в част от един 340-милионен пазар с изключително висока покупателна способност, но предполага и засилена солидарност с проблемите на някои държави (основно Гърция и в по-малка степен Италия и Испания);

- "кризата в еврозоната" вече се превръща в хронична и това няма как да не разколебае обществената подкрепа за приемането на еврото.

И докато повечето от тези аспекти са в компетенциите основно на икономисти и финансисти, то една заблуда продължава усилено да си проправя път в общественото съзнание: заблудата, че с приемането на еврото цените ще скочат драстично, докато доходите ще останат на същото ниво.

Все по-често се чуват гласове как еврото щяло да удвои цените на стоките и услугите, затова не трябвало да допускаме преминаване от лев към евро. Защо двойно? Може би защото валутният курс евро - лев е почти 1 към 2 и авторите на тази манипулация разчитат на такава първосигнална аналогия. В добавка се посочва как цените на много стоки в Гърция били двойни на нашите и това се дължало на факта, че южните ни съседи приеха еврото.

Преди всичко трябва дебело да се подчертае, че цените на стоки и услуги в една икономика (поне тези, които не са държавно регулирани) зависят от съвсем други фактори - търсене и предлагане, производителност на труда, производствени разходи, покупателна способност... Цените в Гърция нито са били като у нас преди въвеждането на еврото, нито са станали двойни (ако приемем, че е така) заради еврото. А ако у нас съотношението евро-лев беше 1 към 5, примерно, какво щеше да се твърди - че цените ще скочат петорно? На какво основание?

Практиката в другите страни показва, че въвеждането на еврото не води до инфлация. Да, през 2002 г. е имало опити на търговци да "закръглят" цените в своя полза, но след като потребителите не са "клъвнали", цените са се върнали до нормалните си за онзи момент нива. В крайна сметка, годишната инфлация в Германия през същата година е била 1,1%. В Словакия през 2009 г. (при въвеждане на еврото) - 0,9%. Възможно е обаче мнозина да са запомнили не статистическите данни, а този неуспешен опит за покачване.

Този страх силно ми напомня на слуховете, които витаеха в нашето общество в края на 90-те години. Тогава мнозина твърдяха, че деноминацията (премахването на три нули) на лева ще доведе до инфлация. С ушите си съм чувал твърдение, че ако килограм луканка струва 12 000 лева, след деноминацията ще стане не 12, а 15 лева. Естествено, нищо подобно не се случи. Малцина обаче си спомнят, че смяната на парите беше съпътствана от 6-месечен преходен период, в който бяха валидни и старите, и новите банкноти, а на ценовите етикети се изписваха две суми - в "стари" и в "нови" левове.

Нищо не пречи това да се приложи и в първите месеци след официалното приемане на еврото - и двете валути да са в обращение, а цените да са и в левове, и в евро (по курса). Тъй като ERM II допуска отклонение от +/-15% от първоначалния фиксинг, възможно е да приемем еврото по курс, различен от сегашния - но в никакъв случай съществено различен. Ако приемем еврото по настоящия курс, една стока, струваща 10 лева, вече ще струва 5,11 евро - цена, която не е търговски привлекателна, затова тя или ще падне до 5 евро, или най-много да се качи до 5,20 евро.

Една от причините за повишаването на цените всъщност е вдигането на жизнения стандарт, което е следствие от възходяща икономическа тенденция. Няма как да се получават високи заплати, ако цените са ниски - просто защото заплатите се формират от оборота. За да получаваш висока заплата, трябва да произвеждаш нещо, което други купуват на съответната (висока) цена - тяхното потребление всъщност формира твоята по-висока заплата. Финансовото замогване на българите през последните двадесетина години доведе дотам, че цените днес са по-високи в сравнение с първите години след въвеждането на валутния борд. Но тъй като България продължава да е с най-нисък стандарт в сравнение с държавите от еврозоната, може да се очаква цените да продължат да се покачват. Само че това няма да се случи "от раз" (в деня, в който въведем еврото), а постепенно. И най-важното в случая не е номиналната стойност на цените, а покупателната способност на потребителите - съотношението между доходи и цени.

Това, което обаче мнозина пропускат, е че на практика ние отдавна сме приели еврото (заради валутния борд, при който левът е "вързан" именно за европейската валута). Влизането ни в еврозоната ще има най-вече политически ефект - България ще може да участва във формирането на общата европейска монетарна политика, докато иначе ще продължи да понася последствията ѝ, без да може да ѝ влияе. А що се отнася до решението, то трябва също да се вземе от политиците, съветвани от експертите. И в никакъв случай да не се стига до референдум. Иначе може да сътворим едно валутно "есе".