Шефът на БНБ: България няма да повтори гръцкия сценарий в еврозоната

България да запази политическата и фискалната си дисциплина дори след като присъединяването ѝ към еврозоната разшири възможностите ѝ за заеми. Това очаква управителят на Българската народна банка Димитър Радев.

"Фискалната дисциплина е крайъгълен камък в нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това не бива да се променя", заяви той в ексклузивен коментар за "Политико". По негови думи процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби дългогодишния ни ангажимент към фискална стабилност.

Предишни разширявания на еврозоната са водили до икономически бум, последван от спад в новоприети държави. Това се дължи на факта, че лихвените проценти на ЕЦБ обикновено са твърде ниски за икономики с нисък дълг и висок растеж, каквито често са новите членки, в сравнение с по-развитите западноевропейски държави.

"Макар най-яркият пример да е Гърция, икономически спадове са засягали и държави, които, като България, в миналото са имали комунистическо управление с присъщите му недоразвити финансови системи и регулации. Въпреки това страховете от дългово захранвани харчове след постигането на по-благоприятни условия за финансиране и по-лесен достъп до международните капиталови пазари са неоснователни", увери Радев.

БНБ очаква незначително и краткотрайно покачване на инфлацията след приемане на еврото

Лихвените проценти както в България, така и в еврозоната са близки до неутралните

Той посочи, че присъединяването към еврозоната означава възприемане на монетарна рамка, предназначена за целия валутен съюз. Решението било в укрепване на националните политики особено във фискалната и структурната сфера, за да се гарантира устойчивост в рамките на общия паричен режим.

Припомняме, миналата седмица ЕЦБ даде зелена светлина на България да стане 21-вата държава, която ще използва еврото от 1 януари 2026 г.

За да се присъедини към еврозоната, България трябваше да постигне средногодишна инфлация в периода от април 2024 г. до април 2025 г., която да е в рамките на 1.5% от инфлацията в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация. В началото на годината инфлацията скочи до 4% на годишна база, след като изтече срокът на различни антикризисни мерки - като например освобождаване от ДДС за ресторанти, хляб и брашно. Въпреки това през април годишната инфлация се забави, най-вече по линия на административно определяните цени, като средногодишната инфлация към април възлезе на 2.7%.

Брюксел обаче отбеляза, че България все още има предизвикателства в борбата с корупцията и подобряването на съдебната независимост.

Радев подчерта, че новият статут на страната няма да промени коренно нейната икономическа философия.

Какви са рисковете за България посочени в докладите на ЕЦБ и ЕК

Конвергентните доклади посочват инфлационни и фискални рискове пред които е изправена България

БНБ също се изправя пред важна промяна. При режима на валутен борд инфлацията се държи главно под контрол не чрез парична политика с използване на лихвените проценти, каквато София не може да води, а чрез фискална дисциплина и данъчна политика.

Основните инструменти на БНБ са изискванията за задължителни банкови резерви, които в момента са 12%, и лихвеният процент върху тези резерви, който е нулев. Но от следващата година тя няма да упражнява пряк контрол върху тези инструменти, което не е без потенциални последствия, тъй като изискването за задължителни минимални резерви на ЕЦБ е само 1%. Това означава, че при равни други условия българските банки ще разполагат с много повече средства, които биха могли да използват за кредитиране, и това рискува да ускори вече започналия кредитен бум: ипотечните кредити са нараснали с 26% за година до април, а потребителските - с 14%.

България няма да обеднее в еврозоната, успокоява Екатерина Захариева

Страната ни имала шанс да влезе в сърцето на ЕС

България се присъединява към еврозоната в момент на възможно въвеждане на дигиталното евро. Банкови асоциации из цялата зона се притесняват, че при неправилен дизайн това може да направи техните членове по-уязвими на масово изтегляне на депозити и да ограничи способността им да отпускат кредити. Това би могло да е особено проблематично за страната ни, където банките играят дори по-голяма роля във финансирането на икономиката, отколкото в повечето части на еврозоната, поради липсата на достатъчно развит вътрешен капиталов пазар.

Радев отхвърли опасенията, че дигиталното евро би усложнило влизането на България в еврозоната, но отбеляза, че то въвежда "допълнително стратегическо измерение, особено в сферите на плащанията и технологиите".

Според него опитът на страната с валутния борд, който наложи консервативно управление на резервите и строга ликвидна дисциплина сред търговските банки, поставя страната в добра позиция да се справя с рисковете, свързани с бъдещото дигитално евро.