Българската държава избра роля на наблюдател на бежанския поток.

Наблюдател мълчалив, кротък и незлоблив, отклонил свенлив поглед от южната бразда, превърнала се във вървùще за брадати мъже и забрадени жени, от гнойните миграционни язви в сърцето на столицата, заключени в карето „Сливница"-„Екзарх Йосиф"-„Мария Луиза"-„Стамболов", от хостелите на Лъвов мост - гара разпределителна към Запада, от трафикантите, открили свой бежански Клондайк, от партизанските колони, бленуващи благините на Европа, крачещи от Видинско към Сръбско. Но наострил послушни уши, що ще рекат Брюксел, Берлин, Париж. Всъщност - и намек от европейските столици, в София се възприема като заповед, неподлежаща на обсъждане.

А защо очакваме държава по този проблем, когато нямаме държава по-нито един, който от десетилетия прави живота на гражданите трудно поносим и вече ги изправя до ръба на оцеляването като нация. Демографска криза, пазар на труда, политика по доходите, образование, здравеопазване, култура, икономика, вътрешен ред и сигурност - някой да е виждал държава наскоро.

Очевидно оградата по българо-турската граница спира само онзи, който не иска да я премине. Говори се, че и гранични полицаи, ведно с местни оперативно интересни лица, са се превърнали в екскурзоводи, готови да споделят българското гостоприемство с всеки, който си плати.

Пролича, че операцията, която отпрати стотици граничари и полицаи към южната граница, която - за жалост - струва човешки животи, бе безсмислена, като да се опитваш да запушиш скъсан язовирен бент с шепа пясък.

Но пак увеличаваме патрулите и по останалите рискови граници. Както обяви гордо Борисов - пратил съм още 80 гранични полицаи (за границата с Македония). Без коментар за самото твърдение, че в една демократична държава премиер не праща униформени никъде. Замисляме се за огромната подкрепа с жива сила за опазването на браздата. Зоната на отговорност на Регионална дирекция ГП - Кюстендил с Македония е дълга 177,550 км. С дълбочина 30.

Убедителен заслон: плюс 80 полицаи със зелени униформи, но без правомощия, срещу цунамито мераклии да се превърнат от жители на Сирия, Афганистан, Ирак, в граждани на ЕС. Благодарни сме, че пришълците, стъпили веднъж в Македония, не си и помислят да обърнат поглед назад към най-бедната страна от същия този съюз.

Политици поискаха свикване на КСНС към президента заради бежанската криза.

Уговорката, че я наричаме така заради удобството на термина, лишен от съдържание, трябваше да направим по-рано. Не говорим за бежанци, а за нелегални, нарушили куп закони на нашата и съпределни нам страни, хора без документи и самоличност. Като изключим онези, който крещят „Искаме Германия!", чиито въжделения са ясни, сред хилядите влизат и такива, които искат Европа, но не с мечтата за къшей хляб за многолюдната фамилия, а с идеята за господство на ислямската им държава.

А свикването на т.нар. консултативен съвет е занятие напразно и безсмислено. Той трябва да взема решения на база информация, предоставена от компетентните служби. Компетентните, които проспаха атентата в Сарафово? Професионалистите, които не могат да отличат Коран от Тора? Чиято агентурна мрежа е история още от 90-те? Чиито агенти зад граница (ако са останали) бяха попарени от възможността имената им да се появят в публичното пространство?

Вероятно КСНС ще разчита и на данни от Гранична полиция. Ами ако нейните служители си развалят чиновническия рахàт и се разходят по „Мария Луиза", току пред тяхната централа, могат и да добият що-годе сносна представа за ситуацията. Щото с ровене в Google тази работа не става.

А кой в КСНС ще трябва да направи изводи от сведенията на службите? Действащият държавен глава става за върховен главнокомандващ и контролиращ службите (колкото му оставиха по милост), като гюлехвъргачка за ансамбъл по художествена гимнастика. Реколтата министри-силоваци в кабинета „Борисов 2" е под всякаква критика. Службите се оглавяват от удобни политически назначения. Служителите предпочитат да не вършат нищо, за да не се окажат без вина виновни. При партийните лидери популизмът отдавна е изместил в най-тъмните ниши на подсъзнанието рационалното мислене.

„По-добре танковете да дойдат!", бе казал някога първият президент-председател на Републиката (а беше ли?). Унгария го реши горе-долу така.

Да брани границите си дори с оръжие. Да пропуска само емигранти с редовни документи. И си навлече гнева на Европа, която някак си забрави, че става дума и за нейни външни граници. Будапеща не се притесни да действа твърдо въпреки фалшивите призиви за солидарност, за хуманно отношение, ценности, споделена отговорност, квотен принцип. Тя помисли пред всичко за вътрешната си сигурност, за безопасността на собствените си граждани.

От управляващите в София не може да очакваме такъв радикализъм. Решенията по ключови за националната сигурност и суверенитет въпроси тук отдавна се вземат copy-past от брюкселските стенограми. Позицията на България се артикулира с папагалско повтаряне на мненията на евробюрократите. Без оглед дали са в разрез с националните интереси.

Изправени сме пред криза, чиито последствия се простират далеч зад времевия хоризонт на едно управление. От тази отправна точка трябва да се вземат решенията. Защото никой не е отменял принципа, че държави от ЕС имат право да връщат пришълци в първата страна от съюза, където те са стъпили. В повечето случаи България е първа. А какво може да се случи, ако дори малък процент от тези търсачи на благополучие се настанят тук, можем да си представим, но е страшно да си помислим.

Време е за твърди, ясни, категорични действия. Дори такива, които не галят брюкселското èго с покорност. Подчинени единствено и само на националния интерес. Дали ще успеят облечените във власт поне веднъж, поне за малко да бъдат унгарци?

Китайците казват, че когато дълго седиш на брега на реката, ще видиш как труповете на врагове ти плуват по нея. Перифразирайки: колкото по-дълго управляващите седят бездейно вторачени в пълноводната емигрантска река, която минава през страната - оставяйки по бреговете й тинята на престъпност, заразни болести, религиозна нетолерантност, корупция, демографска дестабилизация - толкова по-големи са шансовете да видят как по водите плува разложеният труп на българската държавност.