Зелената опасност

Темите за околната среда и климата набират все по-голяма популярност в Европа. Доказват го резултатите от изборите за Европейски парламент, които доведоха до увеличаване на броя на депутатите от "зеленото" европейско политическо семейство и респективно, до по-голямото му влияние в общите европейски политики. Доказват го и многобройните ученически "Маршове за климата", чиито участници скоро ще получат избирателни права и допълнително ще развият "зеления" политически потенциал.

В Централна и Източна Европа тези теми са ако не екзотични, то най-много бутикови. Но в Западна и Северна Европа това далеч не е така. Загрижеността за климата е стигнала до състояние на паника и истерия от усещането за предстоящ скорошен катаклизъм (ако не се вземат мерки за предотвратяването му - а какви да са тези мерки, е истинския проблем).

Основателни ли са обществените страхове във връзка с климатичните промени? Или напротив, прогнозите за сравнително скорошен апокалипсис са пресилени? Научните изследвания дават отговори и в двете посоки, но гласовете в подкрепа на първата теза са категорично по-шумни и с по-широка медийна отразяемост.

Не смея да навлизам в полето на специалистите по теми, за които аз самият не съм специалист. Но ще си позволя да разсъждавам логически на общо основание.

Ако наистина сме изправени пред екологична/климатична катастрофа, защо флагманът на движението за борба с климатичните промени е... непълнолетно момиче с психично заболяване? Не трябва ли в такъв случай научната общност да излезе в предните редици и да защити твърденията си?

Ако наистина идва краят на света (или поне края на човечеството) защо масовите демонстрации са доминирани от деца (които няма как да са напълно наясно с проблема, но за сметка на това са доста лесни за манипулиране), вместо от възрастни, зрели, разумни и отговорни хора? И защо част от тези деца са били принудително изпращани на "климатичните маршове" (наскоро излезе такава информация за училища в Белгия)?

Ако наистина сме в процес на резки климатични промени защо учените, които опровергават господстващата теза (че климатичните промени водят до големи катаклизми, свързани с времето), са обект на клеветническа кампания, подкрепяна включително от правителствени среди? Например, казусът с Роджър Пилке - джуниър, учен от Университета на Колорадо, срещу когото се изправят дори Белия дом при управлението на Барак Обама и конгресмени от Демократическата партия. В крайна сметка, през 2015 г. Пилке решава да прекрати научната си кариера...

Ако данните на "климатично загрижените" учени са напълно достоверни, защо бе изоставен терминът "глобално затопляне" и заменен с "климатични промени" (който, от своя страна започва да бъде изместван от термина "климатична криза")?

Всъщност, на последния въпрос мога да отговоря веднага. Защото промените в климата се случват на определени периоди. В края на 80-те години на миналия век започна известно повишение на температурите, но този период приключи и сега сме в цикъл на относително захлаждане (2018-а година, особено през лятото, беше осезаемо по-хладна от нормалното, а същото може да се каже и за пролетта на 2019-а година). "Глобалното затопляне" обаче не доведе до покачване на нивата на Световния океан, например...

Масовата истерия е налице. Учени твърдят, че въглеродните отпадъци влошават качеството на околната среда, почвите са изтощени, озоновата дупка се разширява и т.н. Да, но кои учени? Тези, които отнеха научните титли на Джеймс Уотсън (откривателя на двойната спирала на ДНК) заради "политически некоректни" изказвания? Или онези, които твърдят, че всекидневното къпане вреди на кожата? Би било интересно да се проучи откъде идва финансирането на научните институти. И дали няма връзка между най-гласовитите от тях и корпорации, които имат интерес от въвеждането на точно определени политики за борба с климатичните промени? Между другото, сега на дневен ред е ограничаването на употребата на пластмасата, заради изключително дългия период на нейното разграждане в природата, и замяната й с хартия. Масовото въвеждане на найлонови опаковки преди време пък бе продиктувано от грижа за горските масиви.

Нека обаче да се спрем върху безспорното: климатични промени има и те отчасти се дължат на човешката дейност. Отчасти, защото засилената човешка активност датира от Индустриалната революция насам (т.е. от няма и 200 години), а климатични промени е имало и преди това. Въпросът е какво да направим?

И тук се корени истинският проблем. В Европейския съюз все по-силни стават гласовете за ограничаване на въглеродните емисии, респективно, за налагане на общоевропейски политики в тази насока. Само че Европейският съюз има пренебрежимо нисък "въглероден" дял в световната икономика. Основните замърсители на атмосферата са другаде - Китай, Индия, САЩ... Е, каква ще е ползата от допълнително завишаване на и без това високите стандарти в Европа, ако останалият свят продължи да бълва отровни газове? Значи, ние да "спънем" европейската икономика, като я натоварим с допълнителни изисквания, и тя да стане още по-неконкурентноспоспобна в сравнение с другите големи икономически сили. Желязна логика, няма що...

В действителност, Европа беше много по-близо до екологична катастрофа през 70-те и 80-те години на миналия век, отколкото е сега. Индустрията замърсяваше неистово въздуха (лично помним "Кремиковци", "Долината на голямата химия" и обгазяването на Русе от химическия комбинат в Гюргево, макар и на Запад положението не бе цветущо), бензинът съдържаше олово, а екологията бе сравнително бутикова тема. Няколко десетилетия по-късно обаче напредъкът е осезаем.

Сега Китай е в положението на Европа от края на миналия век - бурно развиваща се индустрия и масов автомобилен трафик, които създават сериозни екологични проблеми. И е редно Китай да последва примера на Европа по отношение на опазването на околната среда.

Просто такава е зависимостта - икономическото развитие първоначално създава екологични проблеми, но впоследствие част от икономическите ресурси се инвестират в подобряване на качеството на околната среда. За да имаме чиста околна среда и съхранена природа обаче, няма как да минем без високо икономическо развитие.

И именно в това е опасността, към която ни тласкат "зелените" - да съсипем икономиката, за да съхраним природата. Което просто не работи. Най-добро е качеството на околната среда там, където жизненият стандарт е най-висок.

"Зелената" безотговорност се превръща в "зелена опасност", по подобие на "червената опасност" в годините на Студената война. По онова време светът бе много близо до ядрен апокалипсис и това нямаше как да не породи оправдани страхове. В Западна Европа се създадоха антиядрени движения, които се противопоставяха срещу разполагането на американски ракети на Стария континент. На практика обаче това отслабваше позициите на "свободния свят" в битката му срещу комунистическия лагер. Тоест, действията на всеки западен "борец за мир" водеха до това още един гражданин на Изтока да бъде изтезаван в подземията на КГБ, ЩАЗИ, Секуритате или Държавна сигурност. Защото Съветският съюз се възползваше именно от такива западни "полезни идиоти" (а на доста от тях се оказа, че и директно е плащал), за да поддържа "равновесието" в своя полза и в крайна сметка, да удължи агонията на социалистическите общества.

Та, и сега - "борците за чиста природа" (ин)директно помагат на икономическите конкуренти на ЕС. Общото в двата случая, е безогледното експлоатиране на естествени човешки страхове...

Цялата драма идва от левичарската същност на "зелената" идеология (първоначално в германската Зелена партия е имало силно представителство на християнски общности, но левичарите са успели да ги изгонят). "Зелените" разглеждат човека като вредител и враг на природата, затова в политиките си дават приоритет на околната среда и винаги пренебрегват и дискриминират човека. Най-крайни в това отношение са Human Extinction Movement, които директно твърдят, че човекият вид трябва да изчезне от лицето на земята, за да се запази природата. На точно това твърдение няма смисъл да се отговаря, но трябва да се отговори идеологически на цялата останала "зелена вълна".

Дясната, консервативна гледна точка към природата, е съвсем различна. Тя в никакъв случай не пренебрегва екологичните проблеми и не разглежда природата единствено от консуматорска перспектива. За консерватора обаче човекът и природата трябва да си взаимодействат за постигане както на икономиеско развитие, така и на съхраняване на биоразнообразието. Вече стана дума, че второто е невъзможно без първото.

Другото, което е безспорно, е че природата и климатът са взаимносвързани. Грижата за природата означава борба с климатичните промени. Трябва обаче да се действа с разум, а не с паника, истерия, пропаганда и цензура. И ако има нещо по-абсурдно и безумно от решаването на тези проблеми от 16-годишно момиче със синдром на Аспергер, то това е милиони хора да следват като зомбита едно 16-годишно момиче със синдром на Аспергер. И да я номинират за Нобелова награда за мир.

Впрочем, Грета Тунберг наистина ще ми се издигне в очите, ако насочи "Марша за климата" към площад "Тянанмън" (което би било логично с оглед на факта, че Китай е основен замърсител на атмосферата). Ама надали ще се случи...