България е с честота на хипертонията около 55% при средна за Европа 30-45%.

У нас хипертониците са около 2 милиона, като адекватно лекувани, с постигнат контрол в последните години, са около 37%.

Статистиката показва, че долната възрастова граница на хипертонията пада все по-ниско и вече има регистрирани случаи на деца с това заболяване, което налага обществото все по-ясно да осъзнае ролята на рисковите фактори.

Данните излизат в Световния ден за хипертония, който е и ден за повече движение. Националната лига по хипертония организира своите вече традиционни безплатни консултации в различни градове на страната като Велико Търново, Русе, Плевен, София.

Затлъстяването е рисков фактор №1 за артериалната хипертония.

По данни на Българското ендокринологично дружество затлъстяване у нас имат 34,93% от населението на повече или на 20 г., а наднормено тегло - 38,95%. Това означава, че всеки втори български мъж (45%) и всяка трета българска жена (32,4%) между 30-60 години е с наднормено тегло.

По-тревожен е фактът, че 40% от българските деца (21,9% от момчетата и 17,7% от момичетата между 5-17 години) са с наднормено тегло или затлъстяване.

Артериалната хипертония е водещият глобален риск за смъртност, отговорен за 9.4 милиона отнети човешки живота годишно. Тя е причина за мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти, за сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт, като 50% от инцидентите са при лица на възраст от 45 до 69 години.

Всеки трети в света е с високо кръвно налягане, а ефективно лекуван е само един от трима.