Добър 3,67 е средната оценка за качеството на здравните услуги в България, която 900 интервюирани са дали в проучването на МБМД.

Социолозите обясняват активната позиция на участвалите в допитването с факта, че през последните седмици много се говори за здравната реформа и хората са почувствали засегнати своите интереси.

При провеждането на проучването, първото нещо, което анкетираните са казвали е, „Искаме си болниците".

Малко по-висока е оценката - 4,11, на въпрос „Каква е оценката за получените лично от вас здравни услуги".

В по-малките населени места данните са потресаващи и показват много ясно каква е логиката болниците и медицинските заведения да бъдат трансформирани в медицински центрове, коментираха социолозите.

За сериозни медицински изследвания 69% от запитаните, което е почти три четвърти, биха пътували до София и по-големите градове. Само 8% от хората в малките градове биха поверили грижите за здравето си на частни клиники.

По-сериозно е отношението за оперативната намеса. На практика почти липсват хора, които биха се доверили на малките болници.
76% от запитаните ще потърсят лечение в столицата, 9% биха се обърнали към частни клиники.

За спешен случай 61% от запитаните ще потърсят лечение в столицата и само 5% в частни клиники.

Според данните най-високо се оценяват консултациите с личните лекари, защото именно с тях пациентите имат най-интензивен контакт. Оценката се приближава към много добър.

Според данните на МБМД 90% от ползвалите на здравни услуги са били на посещение при личен лекар. 49% от запитаните са предпочели да се обърнат направо към специалист.

Всеки 4-ти анкетиран е имал нужда от специални медицински изследвания, а 12% от записаните са имали нужда от болнично лечение.

Над 100% от запитаните биха посетили личния си лекар. Процентът е такъв заради множествен отговор, който са давали запитаните, обясни директорът на МБМД.

Според данните от проучването 4% биха отишли направо в частна клиника или при специалист.

При по-сериозни здравословни проблеми 59% от хората биха отишли при личния лекар. Според анализи на социолозите, един от проблемите в здравеопазването у нас е това, че достъпът до специалисти е опосредстван от посещението при личния лекар.

„На практика те се явяват нещо като „Гара разпределителна". Това звено като цяло затормозява цялата система", смята Мирослава Радева.

По-младите хора и тези с по-добър социален и образователен статус предпочитат да заплатят директно за услугите, без да се обръщат преди това към личния лекар.

Една трета от запитаните са потърсили медицинска помощ веднъж или по-малко през изминалата година.

43% ползват от 2 до 5 пъти годишно медицински услуги, а 6 и повече пъти - около 22% от запитаните.
Най-интензивно ползващите услуги са хора от висока възрастова група - 50 - 59 години.

53% са хората над 63-годишна възраст, които се обръщат към специалисти, което се обяснява с факта, че България е една от най-застарелите нации в света.

Хората то тази възрастова група имат представи за здравеопазването, акцентирани върху последващо лечение, а не профилактиката.

60% от ползващите здравни услуги над 6 пъти годишно са търсили медицинска помощ. Повечето от хората, спадащи към тази група живеят в малките села и градове и са над 59-годишни.

Според МБМД протестите срещу закриването на болниците в малките населени места бяха не толкова израз на това, че тези болници са толкова важни за тези малки общности.

Това е едно поколение, което през 20-те години на преход непрекъснато смяташе, че губи откъм здравни услуги, обясни Мирослава Радева.

„Като че ли за пореден път им се отнема нещо, на което те държат и те държат да бранят. Истинският проблем възникна от факта, че не беше достатъчно прецизен подходът при идеята за закриването на болници. Става дума за мярка ангро", посочи още Радева.

За услуга при специалист е заплатил почти всеки четвърти от запитаните. Една част от заплащанията са станали на ръка и без документ. За болнично лечение са платили 17%, т.е. почти всеки пети от анкетираните.

„Много добре знаем, че когато става дума за оперативни намеси, или директно се искат пари, или директно се дават", коментира Мирослава Радева.

Тя обясни, че 12% от участниците в запитването са платили за медицински изследвания, а всеки десети е платил на личния си лекар.

„Т.нар. социално разслоение е факт отдавна у нас. Хората, които имат възможност да си заплатят услугата, го правят - или, за да спестят време, или защото са решили да добавят нещо, за да получат повече внимание", обясни Радева.

Междувременно Радева коментира и че идеологията на безплатното здравеопазване е свързано основно с формите на заплащане под масата.

„Хората у нас са привързани към този модел, в който на лекаря му се правят мили очи - кой с каквото може", коментира още тя.

При по-сериозни здравословни проблеми 5% - 6% са получили медицинска помощ от специалист срещу заплащане. В частна клиника за заплащане на ръка са признали 7% от запитаните. При посещение при личен лекар 6% от запитаните са категорични, че не са заплащали нищо.

Само потребителска такса са платили 79%; потребителската такса и допълнително пари на ръка на личния лекар са дали 6% от анкетираните.