Още информация оповестиха от Антикорупционния фонд (АКФ) във връзка проекта на фирмата "Петрургия" на Румен Гайтански - Вълка за изграждане на мащабен инсинератор в района на село Върбовка в община Павликени. Преди около месец се проведе заседание на Върховния административен съд (ВАС) по казуса. От разследващата неправителствена организация заявяват, че с подкрепа от властите Гайтански се доближава до построяването на най-големия инсинератор за боклуци в България.
От АКФ изтъкват, че се предвижда да бъде построен огромен инсинератор, който ще може да изгаря отпадъците на всички населени места в България. Според организацията, макар проектът да е свързан с рискове от сериозни замърсявания, през годините той привлича трудно обяснима подкрепа от местни и национални власти, която понякога преминава и границите на закона. От Антикорупционния фонд посочват, че Румен Гайтански иска да построи най-големия инсинератор на боклуци в България в една от най-плодородните части на Дунавската равнина
От АКФ разкриват подробности по казуса във филм, озаглавен "Вълкът на Върбовка". Представят и развитието на случая през годините.
През 2013 г. "Петрургия" получава концесия за добив на базалт край Върбовка. За повече от десет години концесията не се развива, като и до момента там не се добива базалт. През 2020 година фирмата представя ново инвестиционно предложение - производство на каменна вата от добивания от концесията базалт. Предвижда се производството изцяло да се захранва с енергия от "собствен енергоизточник" - инсинератор на боклуци. Капацитетът на планирания инсинератор го прави най-големия в България. Следват граждански протести в Павликени.
"Изграждането на инсинератор с такъв капацитет не е нито местен, нито регионален въпрос. Това е национален проблем, тъй като ще доведе до струпване на всички проблеми, свързани с отпадъците в България на едно място", смята Данита Заричинова, еколог и член на Експертния екологичен съвет към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) във Велико Търново, разглеждал проекта.
Проектът предвижда съоръжението да работи денонощно и да изгаря 1160 тона RDF (гориво от отпадъци) дневно или 423 хиляди тона на година. Количеството почти се равнява на отделяното от всички населени места в България - 430 хиляди тона. Статистиката е предоставена от инвеститора в Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС).
"Огромният капацитет на енергоизточника повдига съмнения за това каква всъщност е истинската бизнес идея, която "Петрургия" иска да реализира при Върбовка. Дали производството на каменна вата не служи като параван за създаването на най-големия сметопреработващ център на България и Балканите", коментира старши правният съветник в АКФ Лора Георгиева.
От Антикорупционния фонд посочват, че податки за такива съмнения дава и профилът на инвеститора. Отбелязват, че от 90-те години на миналия век отпадъците са основна част от бизнеса на собственика на "Петрургия" - Румен Гайтански. От организацията допълват, че свързани с него фирми са ангажирани със сметосъбирането и извозването на отпадъците в много квартали на София и градове в страната.
"Още по-притеснително е, че осъществяването на проекта на "Петрургия" до село Върбовка често се движи на ръба на закона и с трудно обяснима подкрепа от страна на местни и национални власти", заявяват от АКФ. Като пример посочват преценката на РИОСВ-Велико Търново, че не е нужно "Петрургия" да представи нова екологична оценка заради изменението на специализирания устройствен план за обекта от 2013 г., въпреки че той е претърпял фундаментални промени - обектът за добив на базалт се трансформира, вече включвайки терен за производство на каменна вата и инсталация за производство на електроенергия чрез изгаряне на RDF гориво. От организацията изтъкват, че този процес крие множество специфични рискове от замърсявания на въздуха, водите и почвите, но въпреки това РИОСВ приема, че с промените "няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве". Преди да постанови решението си, екоинспекцията на два пъти изискала и получила становище от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) във Велико Търново, че "информацията, която инвеститорът е подал, не е достатъчна, за да се заключи дали проектът е опасен за човешкото здраве и околната среда".
Подобни липси имало и в Доклада за оценка на въздействието за околната среда на проекта, представен от инвеститора в края на 2021 г. От него не ставало ясно как ще се процедира с остатъците от горенето на боклук, които според производителя на инсталацията ще са поне от 19% от цялото изгаряно количество, или над 220 тона на денонощие. "Няма къде да бъде извозван и третиран този опасен отпадък. За цяла Северна България има две депа за опасни отпадъци - в Севлиево и Силистра. Техният капацитет ще се запълни за 4 месеца", счита Пенчо Пандъков, еколог, хидробиолог и член на разгледалия проекта Експертен екологичен съвет към РИОСВ. Инвеститорът не предвиждал и надежден механизъм за мониторинг на вредните емисии в атмосферата и по-конкретно на устойчивите органични замърсители диоксини и фурани, които доказано се образуват при горенето на твърди отпадъци.
Сериозни неясноти имало по отношение на ползването и опазването на водите. "Има предпоставки да се заустват силно отровни отпадни води, част от тях с примеси от дънната пепел и дънните шлаки. Под точката на заустване на отпадните води има много населени места", обяснява Пандъков.
От АКФ посочват, че въпреки липата на гаранции за здравето на гражданите община Павликени на няколко пъти се намесила активно, за да улесни осъществяването на проекта, често в нарушение на закона. Например по предложение на кмета Емануил Манолов Общинският съвет решил да продаде на фирми на Румен Гайтански 63 декара общинска земеделска земя по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, която по закон не може да се продава. От Антикорупционния фонд алармират и за потенциален конфликт на интереси кметът на Павликени по отношение на кмета на Павликени, под чиито пряк надзор е цялата административна дейност по инвестиционното предложение на фирмата "Петрургия", в която сестра му работи като "Организатор стопанска дейност" от 4 май 2020 г. до 1 февруари 2022 г. В този период кметът внесъл 5 от предложенията си, с които се съдейства за реализацията на проекта на "Петрургия". В свое публично изказване Манолов заявил, че именно той е предложил на инвеститора да назначи сестра му като "подходящия човек за тази работа."
От АКФ изтъкват, че тези факти са публично известни, но въпреки това антикорупционната комисия не открива конфликт на интереси в действията на кмета на Павликени. "Извън полезрението на КПКОНПИ остава дори и това, че на първия първия Експертен екологичен съвет в РИОСВ - Велико Търново, на 31 януари 2022 г., когато се решава съдбата на предложението на "Петрургия", община Павликени, представлявана от зам.-кмета, гласува в негова подкрепа", посочват още от организацията. Гласуването на съвета съвпаднало с последния работен ден на сестрата на Емануил Манолов в "Петрургия". Заседанието продължило 8 часа, като трудно било взето решение в полза на инвеститора - с 9 гласа "за", 2 "против" и 6 "въздържал се".
От Антикорупционния фонд отбелязват, че след оглавяването на РИОСВ от нов директор, на 24 април 2023 г. се е провело ново заседание на Експертния екологичен съвет. Инвеститорът не представил посочените от РЗИ допълнителни необходими документи, а мнозинството от членовете на съвета гласували "против" инвестиционното намерение. На 28 април 2023 г. шефката на РИОСВ Мая Радева постановила решение, с което не одобрява намерението на инвеститора, поради сериозните потенциални въздействия върху атмосферния въздух, водите и почвата и липсата на адекватни мерки за ограничаване на отрицателното въздействие и за реакция при екологични замърсявания. Решението цитира становището на директора на РЗИ от август 2022 г., според което "информацията в ДОВОС на инвеститора е непълна и неточна", оценката на здравния риск не обхваща всички аспекти и "не доказва по категоричен начин липсата на здравен риск за населението, нито предлага ефективни мерки за намаляване на отрицателното въздействие". Отрицателно становище има и от министъра на здравеопазването. В него се отчитат липса на данни за адекватна оценка на здравния риск, недостатъчни мерки за предотвратяване на негативното въздействие, липса на оценка на кумулативния ефект от предложението. Посочва се, че "опазването на човешкото здраве е национален приоритет, който стои над интересите на отделните граждани или стопански субекти".
"Инвеститорът обаче започва съдебна битка, за да преодолее отрицателните становища и да си осигури осъществяването на проекта. За момента "Петрургия" изглежда победител в тази битка", отбелязват от АКФ. През юли 2023 г. Емил Желев, доскорошен съдия в закрития Специализиран наказателен съд и настоящ съдия в Административен съд - София област, отменя отрицателното решение по оценката на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ. От неправителствената организация изтъкват, че делото е разгледано набързо, а мотивите за отмяната на решението на РИОСВ са несъстоятелни.
Директорът на екоинспекцията във Велико Търново и сдружението на граждани от община Павликени "Ти решаваш" обжалват пред ВАС решението на Административен съд - София област. Първото заседание по делото се проведе на 15 април 2024 година.
През февруари 2024 г. Върховният се е произнесел в полза на "Петрургия" по друг казус като е потвърдил решението на Административния съд във Велико Търново, че не е необходима нова оценка на изменения устройствен план на обект Върбовка, въпреки значителните промени в инвестиционното предложение.
"Предвид постановените до момента решения на административните съдилища, се опасяваме, че има голяма опасност Върховният административен съд окончателно да се произнесе в полза на инвеститора. С това би бил разчистен пътят пред проекта за инсинератор за горене на отпадъци в община Павликени, въпреки неколкократно изразеното нежелание на мнозинството местни граждани и въпреки документираните екологични и здравни рискове, свързани с реализацията му. Предвид изключителния обществен интерес, ще продължим да следим случая и да информираме обществеността за решенията на институциите, които повдигат съмнения", коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.