Антикорупционният фонд (АКФ) сезира Софийска градска прокуратура за извършени компютърни престъпления при избора на шестима съдии за членове на съдийската квота във Висшия съдебен съвет, проведен през юни 2022 г.

За манипулациите на електронната система за гласуване за първи път стана известно от статия на "Капитал" от януари 2023 г. В нея се цитират изводите на тройна компютърно-техническа експертиза по делото, образувано след като трима от кандидатите за членове на ВСС подават жалби, оспорвайки резултатите на изборите. Това са съдиите Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и съдията от Луковит Владислава Цариградска, номинирала кандидат за член на Съвета.

Въпреки изнесените преди шест месеца данни за сериозни нарушения, до този момент няма информация прокуратурата да се е самосезирала и да е започнала разследване, изтъкват от АКФ.

Експертизата по делото, приета в хода на производството, установява "различни аномалии" в ползването на системата за електронно гласуване. А именно многократно гласуване от един и същ IP адрес; IP адреси, от които се е гласувало десетки пъти; последователно гласуване с талони на различни гласоподаватели. При всичките случаи гласуването е ставало от IP адреси, принадлежащи на съдилища, въпреки че системата позволява на съдиите да гласуват от мобилните си телефони и домашни компютри.

Има и случай, в който около 200 гласувания са били извършени в рамките на 3 минути в сутрешните часове в съботен ден (25 юни 2022), от един и същи IP адрес на Върховния административен съд.

Данните от експертизата се допълват от сигнали на съдии за невъзможност да упражнят правото си на глас в деня на изборите, тъй като от профила им вече е било извършено електронно гласуване, очевидно от други лица.

Бил е осъществен достъп до системата от неоправомощено лице и са били използвани чужди данни за достъп при упражняване на активно избирателно право, посочва Андрей Янкулов, старши правен съветник към АКФ.

Компютърната експертиза установява още, че одитните логове (журнали) на базата данни и таблиците, в които се съхраняват резултатите от гласуването, не са били включени по време на изборните дни. Поради тази причина не е било възможно да се извърши проверка дали са извършвани действия по изтриване, модифициране или добавяне на гласове - едно от изискванията по закон за удостоверяване на резултатите от изборите за съдии.

Невъзможността да се извърши проверка е равнозначна на опорочаване на избора, допълва Андрей Янкулов.

Установено е и че по време на изборния ден са правени няколко междинни архива на различните бази данни на информационната система, включително и на таблиците с резултатите от гласуването.

Това е нарушение на правилата за електронно гласуване и на практика означава, че тайната на вота не е била защитена, а хората, имали пълен достъп до системата, са можели да установят кой съдия за кой кандидат гласува.

Въпреки изложените данни, през февруари 2023 г. петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен и Върховния административен съд постановява, че "изборът на шестимата членове на ВСС от съдийската квота е законен и валиден, няма установени нарушения от такава степен, че той да бъде опорочен".

Според директора на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев изложените в сигнала данни до прокуратурата са достатъчни, за да бъде образувано наказателно производство.

"Данните повдигат съмнения за сериозни нарушения и манипулации, които потенциално са подменили резултатите от избора на съдии за членове на Висшия съдебен съвет", допълва той.