Всеки втори пълнолетен гражданин на България заявява, че е склонен да заплаща допълнителна здравна осигуровка. Общо 51% биха заплащали за допълнително здраве, докато 49% смятат обратното.

Това сочи проучване на Алфа Рисърч, проведено през януари и февруари 2015 г. сред 1026 български граждани.

Сред тях отново се открояват хората в по-добър социален и материален статус - жители на големите градове, икономически активните поколения, високо образовани и с по-високи от средните за страната доходи.

29% заявяват, че биха плащали допълнително за здравно осигуряване (т.е., да се плаща доброволно допълнителна здравна осигуровка), ако има безплатно лечение във всяка болница. 22% пък смятат само ако не се налага доплащане за лечение; 18% - отпадане на направленията за специалисти, изследвания и други; 14% - повече безплатни лекарства/ по-евтини лекарства; 6% - да няма листа на чакащите.

Въпреки високото общо равнище на одобрение за допълнителното здравно осигуряване, липсва консолидиращ мнозинството фактор, който да мотивира по-активното доброволно включване. Най-силно влияние оказват свързаните с по-ниска цена на лечение потенциални ползи - безплатно болнично лечение и липса на доплащане за лечение, отбелязват подготвилите анкетата.

Като цяло от проучването става ясно, че безплатното лечение в болница, липсата на доплащане, отпадане на направленията за специалист и изследвания и повече безплатни и по-евтини лекарства, са желаните условия, които ще стимулират гражданите да доплащат за здраве, допълват от Алфа Рисърч.

Иначе се констатира, че здравеопазването трайно се определя като една от най-проблемните сфери в страната.

Общественото мнение се консолидира около няколко важни позиции, очертаващи най-важните проблеми в сектора:

66% от хората смятат, че трябва да получават по-добра здравна грижа за равнището на плащаните осигуровки.

32% от анкетираните са на мнение, че най-много средства от здравната система се източват в звената болнична помощ и НЗОК; 9% - в професионалните организации на лекари и фармацевтични компании; 7% - доболнична помощ и 21% - не знаят, не могат да преценят.

По отношение на контрола в системата на здравеопазването 46% заявяват, че трябва да бъде засилен в пункта на доплащания от пациентите при лечение в болниците. 38% са на мнение по отношение прием/хоспитализации в болнични заведения; 36% заявяват, че контролът трябва да се засили при провеждане на търгове за медицински материали и лекарства; 32% искат затягане на мерките при отпускане на направления, а 20% по отношение на достъпа до спешна помощ.

На въпроса „Смятате ли, че трябва да се въведе минимален пакет от спешна помощ за здравно неосигурените пациенти, в който ще бъде ясно определено състоянието на спешност и здравно неосигурените българи да имат право само на този пакет", 64% отговарят с „да", 16% с „не" и 20% не могат да преценят.

41% „не" подкрепят сегашния модел, според който социални слабите имат равни права при достъпа им до медицинска помощ с всички останали граждани. 37% го подкрепят.

Относно какъв процент трябва да са здравноосигурителните вноски ( към момента тя е 8% - 4,2% са за сметка на работодателя, а 3,8% за сметка на служителите), 43% смятат, че трябва да се запази 8%, 13% са „за" намаляване на размера на вноските, а 18% „за" увеличаване.

87% подкрепят създаване на допълнителен здравен фонд за деца; 79% за пенсионери и 68% за социално слаби.