Българската полиция претърпя поредния позор.

Старши офицери от СДВР бяха принудени да се усукват, да пристъпват от крак на крак, да мигат виновно на парцали, да се обясняват, като петокласници, хванати с цигара в тоалетната.

И то защото просто те и техните подчинени са си вършили работата.

Оказа се, че униформени служители на вътрешното ведомство могат да бъдат бити, ритани, замеряни с камъни, псувани, плюти, но не могат да реагират със цялата сила на дадените им от закона права срещу тълпа развилнели се хулигани.

Тук дори не става дума за фенове на най-популярната игра.
Става дума за хора – дали в случая можем да говорим за хора е под въпрос - за които спортната проява е само и единствено повод да се напият и да се сбият.

Това не са футболни фенове.
За тях не играта е важна, а съпътстващият я вандализъм, при който наяве излизат най-долните страсти, при които биват наранявани, осакатявани и дори убивани хора.

А когато униформените полицаи влязат в ролята си на защитници на обществения ред и сигурност, на човешкия живот, когато срещу тях се упражнява недопустимо насилие, се оказва, че на другия ден се налага те да се оправдават.

Преди дни биха полицаи в Монтанско. Вчера – на националния стадион.

Докога полицията в тази държава, както обичат да казват нашите политици, ще е жертва на безумното разбиране, че прилагането на закона може да става безболезнено.

Полицията не е хуманитарна организация. Тя – колкото и да не ни харесва – е била, е и си остава правоохранителен, репресивен орган. В целия свят.

Всеки, който върви в разрез със закона, бива санкциониран.
И не винаги по демократичен начин. Защото полицията пази демокрацията, правата и свободите на обикновените граждани със средства, които нямат нищо общо с демокрацията.

В световния еталон за демокрация - САЩ, докосването на униформен служител с пръст вече е престъпление. А у нас?

Може би е време да престанем с вторачването в правата на футболните вандали, на грабителите, на уличните наркопласьори.
И да се поинтересуваме от правата на момчетата в униформи, на които разчитаме да пазят нашия живот, нашето имущество, нашия делник.
Които все пак имат правото да се приберат от дежурство живи и по възможност здрави.