Българският институт за правни инициативи излезе с позиция относно процедурата за избор на двама съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание.

От Института посочват, че през тази година изтича мандата на трима съдии от КС - Анастас Анастасов, избран чрез редовна процедура от квотата на 41-то НС, Георги Ангелов (бивш съдия от ВАС), избран от Общото събрание на съдиите на ВКС и ВАС, и Борис Велчев - настоящ председател на КС, назначен през 2012 г. от квотата на тогавашния президент Росен Плевнелиев. Четвъртият съдия, чийто мандат изтича в началото на 2022 г., е Гроздан Илиев, който също е от квотата на 41-ото НС, но беше избран през февруари 2013 г.

От БИПИ припомнят, че причината за повторното провеждане на избор от парламента е образуваното дело за търговия с влияние и пране на пари, свързано със съдия Венета Марковска, чието полагане на клетва е било бламирано в Конституционния съд с акт на държавния глава.

Процедурата за избор на съдиите от Конституционния съд вече е започнала, тъй като неговият председател е изпратил писма до релевантните за избора институции, в което ги уведомява за това.

От Института посочват, че за разлика от всички останали органи, чиито мандати са изтекли (Главен инспектор и инспектори при ИВСС, КЕВР, КЗЛД, БНБ и др.) и които продължават да изпълняват своите функции при изтекъл мандат, което Съдът на Европейския съюз е определил като "изпреварващо послушание", това правило не важи за съдиите от Конституционния съд, тъй като КС е обявил за противоконституционно членовете му да продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници.

"Решението на КС следва императивната логика на чл. 147, ал. 2 от Конституцията на РБ, която урежда мандата на конституционните съдии (9 години) и както е казано в самото решение "Смисълът на този срок е да се ограничи упражняването на правомощията на конституционните съдии в тези граници", пояснява се в позицията.

От БИПИ заявяват, че в последните години различните конфигурации в българския парламент са си позволявали да нарушават срокове и закони, свързани с избора на лица и колективни органи на управленски позиции, което е било повод за обществено напрежение и публични критики. Досега обаче българският парламент никога не си е позволявал да нарушава Конституцията и да не се съобразява с Решенията на КС.

Те посочват, че депутатите трябва да попълнят квотата в КС с двама съдии и процедурата за тяхното избиране вече трябва да е започнала.

От Института поясняват, че има няколко възможни варианта - обща процедура за двама юристи, които да попълнят квотата в КС, но този, който ще стане приемник на съдия Гроздан Илиев ще встъпи в началото на 2022 г., когато изтичат 9-те години от мандата му. Това според БИПИ е по-икономичният вариант от гледна точка на процедура. Няма пречка и парламентът да проведе две отделни процедури и да попълни квотата си последователно съответно на изтичането на мандатите на съдия Анастасов и Илиев. Ако ситуацията продължава да се развива в посока предсрочни парламентарни избори, то най-вероятно процедурата за избор на втория съдия от парламентарната квота, ще се осъществи от следващото 47-мо НС, прогнозират от БИПИ.

Те подчертават, че започването на процедура за избор на съдии за Конституционния съд от страна на настоящото НС би показало мъдро, държавническо и отговорно поведение и би било в унисон с "възстановяването на парламентаризма" в държавата.

Важността на тази процедура придобива допълнителна тежест и от факта, че в обновения си състав КС следва да избере и нов председател на съда, а това може да се осъществи само след като обновяването от всички квоти е приключило.

От БИПИ предупреждават, че непровеждането на тази процедура би довело до реална конституционна криза в страната и създаване на предпоставки за блокиране на правния ред.