Бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев е завел две дела - срещу Народното събрание (НС) и срещу прокуратурата, съобщи "Правен свят". Гунев е обвиняем по разследването срещу организирана престъпна група за източване на КТБ.

Бившият подуправител на БНБ съди парламента за неправомерно освобождаване от длъжност в началото на миналата година. Той е поискал от Софийския градски съд да го възстанови на поста и да осъди НС да му плати обезщетения от 20 000 лева за имуществени вреди и още 20 000 лева за неимуществени вреди.

В исковата му молба, изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, се казва, че решението за освобождаване на Гунев, а и националното законодателство, което урежда процедурата, противоречат на правото на Европейския съюз (ЕС), което прави решението нищожно, съобщава изданието.

Адвокатите се позовават на докладите за конвергенцията, в които Европейската централна банка (ЕЦБ) подчертава, че българският Закон за БНБ не е в съответствие с изискванията на правото на ЕС, що се отнася до изискването за персонална независимост на членовете на управителния съвет на БНБ, включително подуправителите. Тази независимост включва и освобождаването от длъжност, като е изведен принципът от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, че те могат да бъдат освобождавани само ако повече не отговарят на изискванията, които са необходими за изпълнението на задълженията им, или ако са виновни за извършено сериозно нарушение.

Това условие е трябвало да замени текста от българския закон, според който основание за освобождаване е "фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения", на базата на което е освободен Гунев. Такава промяна в Закона за БНБ не е извършена.

В исковата молба се посочва още, че националното законодателство трябва да предвижда и съдебен контрол. Според защитниците на Гунев, налице са и трите предпоставки за отговорност на държавата - засягане на разпоредба, която предоставя права на правни субекти; наличие на достатъчно съществено нарушение и причинно-следствена връзка между тях.

В случая с Гунев той е бил освободен на основание, което не само е различно от посочените в Устава, а изрично е критикувано от ЕЦБ и Европейската комисия и освен това не му е осигурен достъп до съд в противоречие на принципа за ефективна защита.

Заведеното дело срещу прокуратурата е заради постановление от април м.г., с което на Гунев не е разрешено да напусне страната. Искането му е било да пътува до Прага за 9 дни, за да види сина си, който живее там. Постановлението на прокуратурата е било обжалвано, но СГС го е потвърдил. Едва в началото на тази година забраната е отменена заради изтичането на максимално допустимия срок. Искането на Гунев е да бъде обезщетен с 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди.