Данък „вредни храни" за сладоледа, бульоните, шоколада, кетчупа, майонезата и маргарина.
Това предлага правителствената програма за борба с вредните храни.

Приоритет на нашето правителство е здравето на подрастващите, обяви спортният министър Красен Кралев на съвместна пресконференция със здравния си колега Петър Москов, на която бе представена програмата за по-здрава нация. Предстои 14-дневно публично обсъждане на идеята.

Целта на програмата, по думите му, е да създаде навици за здравословно хранене, навици за двигателна активност и спорт, както и провеждането на кампания в училищата срещу наркотиците и алкохола.

Ще се ограничи предлагането и употребата на вредни храни, убеден е министър Кралев. Освен това с приходите от данъка ще се ремонтира спортната база в училищата. Около 700 са училищата, в които спортната инфраструктура не отговаря на елементарните изисквания.

В някои училища проблемите са от 50 години. По мнението на спортния министър за 4-5 години, ако се реализира програмата ще се реши този проблем.
Очакванията на Красен Кралев са 150 милиона лева годишно да влизат в хазната от данък „вредна храна". От приходите 20% ще отиват за обновяване на спортната база, 20% за по-добро хранене в училищата, 60% за програми за профилактика, превенция на диабет и други хронични незаразни заболявания. Обществен съвет ще разпределя средствата.

Няма начин този данък да не работи, оптимист е спортният министър. По мнението му най-лесното решение и избягване на налога е просто храните да станат по-полезни.

Здравният министър Петър Москов бе категоричен, че целта на програмата е децата да са здрави. Според него в момента се влагат средства в последиците, не в превенцията.

Данък обществено здраве е косвен данък, обясни Петър Москов, като подчерта, че данъкът е еднофазен и целеви. Според него този налог имал превантивен ефект. Облагаме с данък само храни, които имат своя по-здравословен заместител, каза доктор Москов.

Средно по 8 грама сол консумират българите дневно, а според СЗО безопасното количество дневно на сол е 5 грама. 12,7 до 14,2 грама дневно приемат във Варненско, според данните, представени от здравния министър.

България е на второ място в Европа след Холандия по прием на енергийни напитки сред деца, недоволен е още здравният министър. 25% от българите консумират дневно между 400 до 700 милилитра газирани напитки. Българските деца са на пето място по затлъстяване, информира още Петър Москов.

Това, което обаче здравният министър си пожелава, е да има нула приход от този данък, защото това означавало, че хората се хранят с по-здравословни храни.

Днес започваме битката, тази битка няма да е лесна, убеден е Москов.

Данък „вредни храни" ще е спрямо процента вредни елементи в съдържанието на отделния продукт.
С този налог ще се облагат майонезата и други готови сосове със съдържание на сол повече от 1,3 г/100 г продукт. Под обхвата на новия данък попадат и шоколадът и шоколадовите бонбони със съдържание на общи захари от 40г/100 г продукт.
Обхванати ще бъдат и имитиращи млякото продукти със съдържание на частично хидрогенирано растително масло повече от 0,5г /100 г продукт.

Сладоледът и други бонбони без шоколад с повече съдържание на общи захари над 25 г/100 г продукт също влизат в обхвата на налога. При намаляване на количеството вредни вещества в продукта или при замяната им с по-полезни, продуктът няма да се облага с данък.

Процентът, с който ще се облагат вредните храни е различен: 15% за вреден снакс, 15% за енергийни напитки, 58% за вредния маргарин, 7% за сладоледа, 3% за шоколадовите изделия и т.н.

В данък „вредна храна" не влизат сокове от плодове и нектари от плодове, както и всички други продукти, съдържащи плодове 40% или повече от тегловното си съдържание, кафе, чай, продукти със съдържание на какао 40% или повече от тегловното си съдържание, екстра качество желе и екстра качество конфитюр, пчелен мед, хляб, месо и месни продукти, мляко, сирене, кашкавал, масло.