Съдът на Европейския съюз (ЕС) осъди България да заплати 1 593 000 евро за неспазване на срока за транспониране на Директивата за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства.

Директива 2019/1161 касае националните цели за минимален дял на енергоефективните от общия брой превозни средства, закупувани чрез обществени поръчки в държавите в ЕС през референтните периоди 2021—2025 г. и 2026—2030 г. Регламентирани са отделни цели за леките автомобили и микробусите, камионите и автобусите. Разписана е специална подцел за автобусите с нулеви емисии. Отделните страни имат възможност за гъвкавост при решенията за разпределение на усилията за постигане на целите на територията си.

На 29 септември 2021 г. Европейската комисия (ЕК) е изпратила на България официално уведомително писмо, с което напомня, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изтекъл, а тя все още не e уведомена за предприетите мерки за пълното й транспониране. Поради липсата на последващо уведомление, на 6 април 2022 г. ЕК изпраща мотивирано становище, с което приканва страната ни да предприеме необходимите мерки в срок до два месеца. Над 20 месеца след изтичането на срока ЕК отчита, че нужните мерки все още не са приети, или тя не е уведомена за това. По тази причина Европейската комисия предявява иск пред Съда на ЕС, който се произнесе тази сутрин по дело С-480/23.

В съображенията си съдът отбелязва, че писмената фаза на производството по делото е приключила на 7 февруари 2024 г. С писмено изявление от 3 май 2024 г. ЕК е уведомила Съда на ЕС, че транспонирането на Директивата от България може да се счита за завършено към 5 януари 2024 г. и затова тя оттегля частично иска си, като се отказва от искането си за налагане на периодични санкции. В крайна сметка ЕК иска страната ни да бъде осъдена да заплати еднократно 1 593 000 евро.

България твърди, че за нея е било обективно невъзможно да осигури транспонирането на директивата от една страна, поради политическата нестабилност в страната, предизвикана от честите промени на правителството, както и от разпускането на Народното събрание, и от друга - поради пандемията от COVID‑19, до забавяне на законодателната дейност. Страната ни твърди, че тези обстоятелства представлявали случаи на непреодолима сила.

Съдът на ЕС обаче не приема довода на доводът на България за политическата нестабилност и напомня постоянната практика, съгласно която държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Евросъюза.

Според европейските магистрати, въпреки че здравна криза с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, тя е трябвало да уведоми ЕК своевременно за срещнатите трудности, преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 6 април 2022 г.

"Въз основа на тези съображения, Съдът констатира, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2019/1161 в определените срокове, и съответно като не ги е съобщила на Комисията, България не е изпълнила задълженията си произтичащи от правото на Съюза", се посочва в решението на Съда на ЕС.

В него се казва още, че според постоянната съдебна практика, за да прецени възможността да наложи имуществена санкция, съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай да определи подходящи имуществени санкции с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на ЕС. Като фактор за изчисляване на размера на глобата Съдът на ЕС взема предвид обстоятелства като тежестта на установеното неизпълнение на задълженията, платежоспособността на съответната държава и периода, през който продължава нарушението - в случая 885 дни.