Гайдарски: Не сме готови за доплащане на лечението

Назряло е времето да се потърсят ефективните пътища за дългосрочното развитие на българското здравеопазването по един действително европейски модел, който да го направи по-ефективно и по-добре финансирано, по-прозрачно като финансиране, а пациентите и гражданите да бъдат много повече в центъра на вниманието на самата здравна реформа.

Това каза премиерэът Сергей Станишев в началото на дискусията-среща в Министерския съвет с 35 директори на здравни заведения от София и страната.
В разговора участваха още министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски и неговият екип и министърът на финансите Пламен Орешарски.

"Пациентите и възможността им да получат качествено и достъпно здравеопазване ми убягват, поне на мен, като наблюдател и като политик. Струва ми се, че това е едно от нещата, което трябва да се коригира", подчерта още пред директорите на болниците премиерът.

Държавата не може да бяга от своите отговорности и трябва да потърси начините за балансиране между двата елемента - на пазарност и на солидарност и ангажименти от страна и на държавата, и на цялото общество, допълни той.

Министър-председателят отбеляза постигнатото от Министерството на здравеопазването по отношение на финансовото стабилизиране на болниците, за повече прозрачност в работата на НЗОК по отношение на лекарствената политика, за един ясен и системен анализ на състоянието на болничната помощ с Националната здравна карта.
Това беше доста голяма по обем и дълбочина работа, каза той, в резултат на която сега разполагаме с цялостна картина на състоянието на болничното здравеопазване, на мрежата на болниците, на тяхното положение, на това доколко достъпна е болничната помощ и по какъв начин пациентите могат да я получат.

Премиерът допълни, че всички предприети мерки, които бяха правилни и успешни, не са достатъчни.
Според него трябва да се върви напред, трябва да се изясняват спорните моменти и да има една дългосрочна стратегия, която да се изпълнява стъпка по стъпка.

Реалният процент от брутния вътрешен продукт, който се ползва от цялото общество, от гражданите в т.ч., за здравеопазване, е доста по-висок от 4,3 на сто.
Първото условие е как да направим управлението на този ресурс по-ефективно, за да се постигне по-добър резултат, каза още министър-председателят. Една реформа, и модернизация се нуждаят от средства, но трябва да се знае какъв ще бъде ефектът от тяхното изразходване допълни той.

Премиерът Сергей Станишев постави на дискусия и държеше да чуе мнението на представителите на лекарското съсловие по редица спорни въпроси и сектори:

• за ролята на НЗОК и за това дали да има една каса или няколко
• официалното регламентиране на доплащането; за остойностяването на различните клинични пътеки
• за ролята на Българския лекарски съюз
• за здравната вноска и дали да се върви към нейното увеличаване и как това да стане
• за структурата на болничните заведения в България.

Един от основните въпроси, които министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски постави за дискусия, беше за националната здравна карта.
Тя бе разработена от междуведомствен екип и бе представена за обсъждане от Министерството на здравеопазването в началото на годината.
Все още открит остава въпросът за нейния характер - дали тя да е задължителна или препоръчителна, подчерта министър Гайдарски.

Участниците в срещата подкрепиха политиката на МЗ за разработването на Национална здравна карта като един от инструментите за преструктуриране на здравната мрежа.

Директорите на водещите болници у нас се обединиха около виждането, че картата трябва да прецизира на национално и областно ниво необходимия ресурс за осигуряването на гражданите на качествена и достъпна медицинска помощ.
Параметрите на картата ще позволят да се премине и към реално преструктуриране на болничната помощ, като се разкрият недостигащите сега болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитазция.

Да се промени методиката за акредитация на лечебните заведения, поискаха директорите на болници. Според тях това също ще допринесе за подобряване на качеството на медицинското обслужване.
Преструктурирането на здравната мрежа трябва да става на основата на ясни критерии и правила, отбеляза в отговор премиерът.

Статутът на университетските болници, тяхното финансиране и по-справедливото заплащане на извършваната от тях специализирана и високотехнологична лечебна дейност бе също сред основните темиу дискутирани на срещата.
Директорите на университетските болници предложиха на правителството да се въведат специални механизми, които да осигурят допълнително финансиране на тези лечебни заведения. Те се аргументираха с особеното им място в здравната система.
Университетските болници поемат най-тежките пациенти, случаи с усложнения, които не могат да бъдат лекувани на другите нива на здравната система, извършват високотехнологични и скъпи изследвания, необходими са им скъпи лекарства и консумативи.

Сред вариантите за промени във финансирането директорите посочиха въвеждането на коефициент на заплащане на стойността на клиничните пътеки, създаването на специален фонд за високотехнологично лечение, определянето им на специален бюджет.

Болничните мениджъри да се страна в сключването на националния рамков договор с НЗОК, тъй като те носят отговорността за дейността на болниците и за тяхното финансово състояние. За тази промяна в нормативната уредба и практика се обявиха всички изказали се по време на срещата директори.

Сред приоритетите на националната политика трябва да бъде развитието на медицинската наука и висшето медицинско образование, изтъкнаха ректорите на медицинските университети.

Изключително остър става проблемът със застаряването на преподавателския състав, с квалификацията, специализацията и продължителното обучение на лекарите. Въвеждането на стимули в тази област, напасването на Закона за лечебните заведения и Закона за висшето образование са едни от пътищата, по които може да се търсят решенията.

Развитието на фондовете за доброволно здравно осигуряване и въвеждането на втори стълб в системата на здравно осигуряване у нас също бяха поставени на обсъждане днес. Сред дискутираните теми бяха и публично-частното партньорство, приватизацията на лечебните заведения, както и по-ефективното и прозрачно функциониране на НЗОК.

В края на дискусията министър-председателят Сергей Станишев пое ангажимент екипът на Министерството на здравеопазването да се постарае да даде отговори за пътищата за решаване на проблемите, поставени директорите на болници.

В срещата участваха директорите на университетските болници в София, Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора, директори на областни болници, ректорите на медицинските университети във Варна и Плевен.