Няколко граждански организации излязоха с призив към Пленума на ВСС да бъдат спрени процедурите по избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС).
В призива се включват следните организации и сдружения: Български институт за правни инициативи, Български Хелзинкски комитет, Институт за пазарна икономика, Антикорупционен Фонд, Глас - България, Действие и Програма Достъп до информация.
В общата си позиция те отбелязват, че е налице конституционна невъзможност за провеждане на законосъобразни процедури за главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС) от сега действащия състав на ВСС. Текстът на § 23 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) ясно заявява, че до избирането на следващи Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, настоящият изпълнява функциите на ВСС, с изключение на изрично посочени правомощия, които той няма право да осъществява. Сред тях е и избора на т. нар. "трима големи" в съдебната власт - главен прокурор, председател на ВАС и председател на Върховния касационен съд (ВКС).
В призива на гражданските организации се подчертава, че със своето решение №13 от 26/07/2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. Конституционния съд (КС) на Република България категорично посочва, че § 23 от ЗИД на КРБ не е противоконституционен. Във връзка с тази конституционна норма, която не е отменена от КС, както и по отношение на решението на Пленума на ВСС да възобнови процедурата за избор на главен прокурор и да открие такава за избор на председател на ВАС, в КС на Република България са постъпили две искания, подписани от две отделни групи народни представители от 51-то Народно събрание, за тълкуване на § 23 от ЗИД на КРБ и свързаните с него текстове от Конституцията (к. д. № 41 от 28.11.2024 г. и к. д. № 42 от 05.12.2024 г.). ОТ 5.12.2024 Г. ). Посочените искания до КС за тълкуване на § 23 от ЗИД на КРБ, във връзка с други текстове на Конституцията, следва да бъдат разглеждани като нововъзникнало обстоятелство, което действащият състав на ВСС не може да си позволи да пренебрегне, защото прибързаното решение за избор на двама от "тримата големи" в съдебната система може да доведе до нова конституционна криза, с оглед бъдещото произнасяне на КС по тези въпроси.
Реално в момента ВСС е изправен отново пред възможността да изпадне в хипотеза на чл. 54, ал. 1 т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) която казва, че "Административният орган спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон". Следва да припомним, че именно аргументите на този текст от АПК ВСС вече използва през лятото на 2023 г. за да спре текущата процедура за избор на главен прокурор (Решение на Пленума на ВСС по Протокол № 20 от 06.07.2023 г.). Тълкуването на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, във връзка с текста на ал. 1 на същия член, показва, че ВСС няма дискреционна власт дали да спре производството или не. Напротив, ВСС е обвързан със задължението да спре процедурата при настъпването на конкретен юридически факт, който в случая е сезирането на КС от две отделни групи народни представители. Подобно законодателно решение не е случайно и съществува именно, за да предпази обществото от ситуации на правна несигурност или възможна колизия на решения на административен орган, какъвто в случая се явява ВСС по отношение на избора на главен прокурор и председател на ВАС, от една страна, и Конституцията на Република България, от друга страна.
Изтъква се също, че в допълнение на конституционната необходимост за спиране на процедурите за избор на главен прокурор и председател на ВАС е налице и колизия с действащия закон. § 10 от ЗИД на НПК, публикуван в "Държавен вестник", бр. 18/01.03.2024 г., внася изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), чрез които се доразвиват на законово ниво последните конституционни изменения, в частта, отнасяща се до съдебната власт. В този контекст §31 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ също, подобно на § 23 от ЗИД на КРБ, запретява на сегашния състав на ВСС да избира т. нар. трима големи в съдебната власт. Цитираната разпоредба на §31 от ПЗР на ЗСВ е обективен факт, който още веднъж показва необходимостта от спиране на процедурите от компетентния орган, а именно ВСС.
Според гражданските организации горепосочените нормативни колизии са причинили сериозен смут и правен дебат по същество и в самия висш административен и кадрови орган на съдебната власт, което е видно от цитираните протоколи на пленума на ВСС.
Те отбелязва, че мандатът на този състав на ВСС е изтекъл и това не следва да му даде моралното право да избере нов главен прокурор и председател на ВАС.
НПО-тата допълват, че към момента не са отпаднали по несъмнен начин обществено известните съмнения по отношение наличието на високи нравствени качества на единствения кандидат за нов главен прокурор, което допълнително руши доверието в процедурата за избора му.
В позицията си те посочват, че с такова решение ВСС ще прояви дължимата отговорност пред принципа за върховенство на правото, неизменно присъщ на ролята на Висшия съдебен съвет, и ще предпази обществото от бъдещи конституционни и институционални кризи.