Факт си е, че умеем да съчетаваме оптимизъм със скептичност и подозрителност, както и песимизмът с предоверяването.

Последните събития ни дават повод за размисъл - доколко са удачни тези комбинации.

Преди няколко дни от Пазарджик дойде потресаващата новина за двойното жестоко убийство на две сестри – 18-годишната Росица и 15-годишната Кристина.

Обществото бе шокирано, пазарджиклии заживяха между гнева и вцепенението.

Неизречено и необявено хората насочиха вярата и надеждите си към полицията, която от своя страна предприе мащабна операция за откриване на престъпниците.

Само няколко часа след новината за убийството вече имаше основни и по-малко основни версии, с удобната формула “не потвърждавам, но и не отричам” МВР-шефове реагираха на въпросите наистина ли има задържани.

По всичко личеше, че е въпрос на време – и то малко, за да бъдат заловени “изродите” – както нарече убийците вътрешният министър.

Междувременно обаче какво се случи – започнаха да се изливат в медийното пространство информации за акция след акция на МВР.

Веднъж атимафиотите хванали корумпирани ченгета с показна акция в центъра на София, втори път следователка наркоманка бе закопчана, докато си купувала дрога, трети път отново след разследване на НСБОП бе арестуван шефът на БЧК и обвинен за отклонявани милиони, предназначени за бедните.

И всичко това в рамките на 50-тина часа след ужаса в Пазарджик.

Е, тук вече е време и за скепсиса и характерната ни подозрителност - още повече, че в неделния ден се появи информация, че по двойното убийство, освен че няма заловени и заподозрени, имало и разминавания между експерти и съдебни медици.

Можем да си позволим въпроса, от какъв характер бяха тези показни акции на МВР – макар и всеки един от разкритите случаи да е сериозен и сам по себе си скандален.

Но нали сме в ролята на “Тома Неверни”.
Та, питаме се, доколко основателно е да мислим, че това е част от кампания по отвличане вниманието от пазарджишкия регион. Там, където убиха две сестри – жестоко и показно – и откъдето трябва да дойде новината за заловените убийци.

В случая сигурно е само едно – фокусът и вниманието не могат да бъдат пренасочени, очакванията за разкриване именно на това престъпление няма да намалеят с течение на времето.

Защото нито едно общество не би могло да понесе гаврата и избиването на децата му – нечовешко е.

Защото - макар и наясно със страшната истина, че нищо не би могло да върне двете деца – залавянето на престъпниците ще означава защита на ценностите ни, уверение, че въпреки всичко логиката в ежедневието ни съществува.

Всъщност, дано горенаписаното да е грешка, дано в случая имаме основание както за оптимизъм, така и за надежда и доверие.

Дано има възмездие – бързо и справедливо, което поне малко да утеши почернените семейства.

И накрая – дано безбройните словоизлияния за превенция на престъпността и изкореняването й в зародиш, най-после да се изпълнят с някакво съдържание.

Важно е.