Министрите от втория кабинет "Борисов" приеха обобщен годишен доклад по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България, съобщиха от МС. Целта на анализа е да подпомогне ефективното изпълнение на осъдителните решения на ЕСПЧ, особено в области, в които се наблюдава повторяемост на нарушенията.

Пренаселеността и лошите условия в местата за лишаване от свобода са най-сериозните проблеми, констатирани в осъдителните решения на ЕСПЧ, по които все още не са взети всички мерки за преодоляването им.

Недостатъци на провежданите разследвания при случаите на смърт и нехуманно отношение, нарушенията на правото на живот и забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение; нарушение на правото на сдружаване поради откази на националните съдилища да регистрират „ОМО Илинден”, гласи съобщението за приетия доклад, който ще бъде внесен в парламента.

В доклада се споменава, че е приключено и наблюдението на изпълнението на повечето решения от групата „Ал Нашиф срещу България” (фактите по делото са от периода 1999-2003 г.), които се отнасят до прилагането на разпоредбите на Закона за чужденците в България и съдебния контрол при експулсирането на чужденци, както и на решения, засягащи отказа на властите да възстановят ДДС, в резултат на законовите промени от 2007 г., гласи съобщението на Министерския съвет.

Според информация по делото "Ал Нашиф”, Даруиш Ауни Ал Нашиф е лице без гражданство, което заедно със съпругата си търси подслон в България. Тук се раждат две от децата му, по-късно той сключва религиозен брак с българско момиче и продължава да живее си жена си и децата си. Припомняме, според българското законодателство многоженството е незаконно.

След няколко години съжителство докато живее и със съпругата си, българското момиче влиза в психиатрия и връзката им приключва. През 1999 година два национални всекидневника публикуват информация, че Ал-Нашиф е осъществявал и нерегламентирана религиозна дейност. Същата година той е изгонен от страната ни.

През 2002 година той осъди България на близо 50 хил. лева за него и двамата му сина. Палестинецът се оплака в Страсбург, след като българските съдилища до най-висока инстанция отхвърлиха жалбата му срещу изгонването като недопустима, защото законодателството в страната изключва съдебен контрол върху административни актове, свързани с националната сигурност, припомня "Сега".

Делата, поставящи най-сериозни проблеми, са групирани и се гледат от Комитета на министрите в „процедура за засилено наблюдение”.

По данни на Секретариата на ЕСПЧ през 2015 година общият брой български решения на стадия на изпълнението е 272, от които 90 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията, а не повтарящи се в други решения срещу България). За сравнение, в края на 2014 г. общият брой решения е бил 325, като прецедентите са 95.

През 2015 г. новите решения за изпълнение по български дела, изпратени за наблюдение на комитета на министрите, е бил 26. Приключено е наблюдението по 79 решения и приятелски споразумения, а през 2014 г. е приключило наблюдението по 58 решения и споразумения.

В доклада се отличава приключването на наблюдението върху изпълнението на 56 решения заради нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок. След промени причините за тези забавяния са преодолени в голяма степен, уверяват от МС.

Решен е и въпросът за ефективността на административно-съдебния механизъм за обезщетяване на засегнатите лица от т. нар. „бавно правосъдие” чрез въвеждането на вътрешния компенсаторен механизъм по Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

През 2015 г. Инспекторатът към ВСС е изпратил на министъра на правосъдието 569 заявления по този ред. От тях 412 са били допуснати за разглеждане, като по 176 заявления са сключени 180 споразумения. Сключени са и още 102 споразумения по 90 заявления, получени преди 2015 г. Общо изплатените обезщетения за забавено правосъдие са 794 720 лв.