Магистратите от Конституционния съд (КС) "изтриха" три от въпросите на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави", стана ясно от решението на КС. Според съдиите, ако гражданите се произнасят за броя на депутатите и за избора на местни шерифи, както и ако бъдат питани повторно за въвеждането на електронно гласуване, ще бъдат погазени основни конституционни принципи. Решението е взето единодушно.

На 12 май депутатите одобриха безкритично и шестте питания, които от шоуто настояват да бъдат поставени заедно с гласуването за нов президент.

Припомняме въпросите:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
 
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
 
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
 
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
 
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
 
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

КС защити Конституцията и развитието на пряката демокрация, доволен Плевнелиев

КС защити Конституцията и развитието на пряката демокрация, доволен Плевнелиев

Приветства решението за "изтритите" въпроси от референдума на Слави

Държавният глава Росен Плевнелиев обаче поиска КС да се произнесе по конституционността на решението на парламента за три от въпросите – 2 (за броя на депутатите), 4 (за електронното гласуване) и 6 (за прекия избор на шерифите). Конституционните съдии ги обявиха за противоречащи на основния закон.

В мотивите за решението на КС са, че няма как референдум, който се провежда с решение на обикновено Народно събрание, да поставя въпроси, които са от компетентността на Велико Народно събрание. Такъв в случаят с питането за намаляване на броя на депутатите от 240 на 120.

Становището на КС е, че за да може решението, взето на референдум, да бъде изпълнено и да породи правни последици, то трябва да е компетентността на органа, който взема решение за провеждането му. В случая НС не може да се ангажира с провеждане на референдум с въпроси, чието решаване е от компетентността на друга власт, каквато е Велико народно събрание, тълкуват магистратите.

Това е също толкова недопустимо, като парламента да реши да проведе референдум да бъде ли осъден Х или да бъде ли помилван У, защото става дума за правомощия на съдебната власт и на президента.

В решението на Конституционния съд има и специална препоръка към депутатите: "Конституционният съд намира за необходимо още веднъж да акцентира, че националният референдум по своята същност и действие е мощно средство за пряко упражняване на държавната власт от гражданите. Той съществено се отличава от други форми на участие и в никакъв случай не е разновидност на социологическо проучване.
Това налага Народното събрание стриктно да упражнява възложените му по силата на Конституцията и закона правомощия, за да не допусне народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да произведе целените правни последици".