Конституционният съд (КС) позволи на бившите щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност да заемат ръководна позиция в Българската телеграфна агенция,съобщи електронното издание на в. „Дневник".
Решението е било взето във вторник, като  е подписано с особено мнение от четирима членове на КС (Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова).

Текстът беше въведен със Закона за БТА, обнародван в края на миналата година. Ограничението беше атакувано от 56 депутати с мотива, че разпоредбата е дискриминационна.

Според КС забраната е "конституционно нетърпима и дискриминационна".

"Негативната оценка в публичното пространство по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество", пише в решението на КС.

"В Конституцията равенството на всички граждани... е прокламирано като общочовешка ценност и на общо основание се отнася и за възможността за заемане на публични длъжности. Дори и временното отклонение от него чрез въвеждане на законови ограничения противоречи на конституционните разпоредби. Равноправието на гражданите включва еднаквото им третиране от държавната власт. Сътрудниците на тайните служби на тоталитарната държава са осъществявали "правно регламентирана дейност и като цяло нейната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно", е записано в решението.

Директорът на БТА се избира и освобождава от Народното събрание.

"Поначало принадлежността към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на съответната категория лица и не може да играе ролята на критерий за оценка на техните професионални умения и качества. Използваният критерий за ограничаване на права е свързан с личното и общественото положение на гражданите (Решение № 11/2009 г. на Конституционния съд и Решение № 11/2011 г. на Конституционния съд). Той попада сред критериите, по които Конституцията забранява да се въвеждат ограничения на правата на гражданите, което се отнася и за заемане на която и да е публична длъжност. Тази дискриминационна мярка лишава определен кръг лица от възможността да бъдат избирани за генерален директор на БТА, както и да бъдат назначавани за заместник генерален директор на БТА и главен секретар на БТА независимо от това, че отговарят на всички други изисквания на закона за заемане на тези длъжности".

КС посочва, че е недопустимо генералният директор на БТА да бъде назначаван по други критерии, освен по професионална квалификация, качества и опит.

Според съда забраната представлява още непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

"Съдът в Страсбург приема, че въвеждането на лустрационни норми ограничава човешки права, гарантирани с Европейската конвенция. Съдът допуска в поредица от свои решения, че подобни мерки могат да преследват допустима от конвенцията цел, когато "състоянието на обществото налага създаването на защитни механизми за демократичното устройство". В същото време обаче изрично се изтъква, че подобни ограничения и лустрационни текстове биха били оправдани само ако са пропорционални на преследваните цели.

Според съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели. Съдът отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на Конвенцията... ", е записано още в решението.

Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова, които са подписали особеното мнение, твърдят, че законът за досиетата не е приет само, за да осигурява достъп на обществото до информация за миналото на лицата, но и с оглед на това да се направи информирана преценка за допустимостта да продължат да заемат или да бъдат назначавани на определени длъжности.

Те заявяват, че ограничението в Закона за БТА не се отнася за властова изборна позиция.

"Тази принадлежност поставя въпроса за двойствения обществен статус на лицето, сътрудничило на тайните репресивни структури, тъй като в миналото това лице освен официалното положение, което само по себе си не представлява пречка за заемане на длъжност по чл. 3, т. 19 от ЗДРД..., е притежавало и друго, секретно положение, което не само не е "обществено", но по силата на закон е получило негативна морално-политическа оценка.
По тази причина рестрикцията, приложена относно тези лица, не е дискриминационна, тъй като принципът на равенство пред закона означава еднакво третиране на еднаквите случаи и различно на различните, т.е. изисква да се отчитат различията между хората - от една страна техните заслуги, както и обратно - техните действия с негативни последици", са записали още четиримата съдии.

"Рестрикцията, приложена относно тези лица, не е дискриминационна, тъй като принципът на равенство пред закона означава еднакво третиране на еднаквите случаи и различно на различните, т.е. изисква да се отчитат различията между хората - от една страна техните заслуги, както и обратно - техните действия с негативни последици", се казва в особеното мнение.