Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на Районния съд - Плевен за установяване на противоконституционност на чл. 53, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс, касаещ конфискацията на вещи, свързани с престъпление.
Определението е прието с 11 гласа "за" и особено мнение на съдия Атанас Семов, на заседание с участието на всички 12 конституционни съдии. Конституционно дело №11/2026 г. е докладвано от съдия Надежда Джелепова.
Делото е образувано по искане на 1-ви състав на Районния съд - Плевен във връзка с наказателно дело №695/2026 г. Съдебният състав твърди, че разпоредбата противоречи на чл. 6, ал. 2 (принцип на равенство) и чл. 119, ал. 1 (правораздавателна функция на съда) от Конституцията.
Според вносителя чл. 53, ал. 1, б. "а" НК предвижда императивно отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на умишлено престъпление, без съдът да може да прецени съразмерността на тази мярка спрямо конкретния случай. В случая по делото в Плевен стойността на вещите, чието отнемане се иска, многократно надвишава стойността на самия предмет на престъплението, което според съда води до несъразмерно ограничаване на правото на собственост.
Чл. 53, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс предвижда отнемане в полза на държавата на имущество, което е собственост на виновния и е било предназначено или послужило за извършване на умишлено престъпление, независимо от наказателната отговорност на дееца. Когато самото имущество липсва или е било прехвърлено на трето лице, съдът присъжда неговата парична равностойност. Разпоредбата обхваща широк кръг от активи - движими и недвижими вещи, документи, платежни инструменти и други права на собственост - и се прилага дори когато извършителят е получил условна присъда, без право на лишаване от свобода. Именно тази императивност, при която съдът е длъжен да отнеме вещта независимо от стойността ѝ спрямо тежестта на престъплението, е в основата на спора, отнесен до Конституционния съд.
Районният съд първоначално бе спрял производството, за да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, но впоследствие е приел, че разпоредбата не попада в обхвата на правото на Съюза, и се е насочил към КС.
Конституционният съд конституира като заинтересувани институции по делото Народното събрание, президента, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет и омбудсмана, които имат 30-дневен срок да представят становища. Покана за становище е отправена и до Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация и Асоциацията на прокурорите в България, както и писмени правни мнения от редица изтъкнати специалисти в наказателното право.
USD
CHF
GBP
