С редица и пространни мотиви Конституционният съд отклони искането на 49 народни представители, свързано с предложение за произвеждане на национален референдум за лева. Това става известно от решение на съда.

Припомняме, че вчера Конституционният съд отклони искането на 49 народни представители от "Възраждане" и "Има такъв народ", свързано с предложение за произвеждане на национален референдум за лева. Въпросът на Инициативния комитет бе "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?" и на практика се домогваше по заобиколен начин за отлагане и/или отказ от влизане в Еврозоната. От "Възраждане" твърдяха, че с въпроса си не се домогват до отмяна на международен договор, по каквито не мога да се провеждат референдуми.

Според съдиите чрез Договора за присъединяване, надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в рамките на Европейския съюз е подчинено не на определянето на конкретни дати за държавите членки с дерогация, а на изпълнението от тях на критерии, установени в първичното право на Съюза, което държавите членки чрез подписаните от тях договори са приели доброволно да изпълняват, пише в решението, чийто мотиви бяха публикувани днес. 

Преценката за момента, когато държавата членка с дерогация се включва във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II), е предоставена на държавата членка, но от нея се очаква да се присъедини към механизма, аргументират се съдиите.

И заявяват, че предложение за референдум с въпрос за определяне на конкретен срок, до който еврото няма да се приема като национална валута, не е "уточняване на съдържанието на елемент на международен договор" чрез формата на пряко осъществяване на държавната власт, както твърди "Възраждане", "а е по същество пренаписване на условията в противоречие на установеното с ратифициран от Народното събрание договор".

КС заключава, че произвеждането на национален референдум с поставения въпрос за еврото, противоречи на чл. 85, ал. 3 от Конституцията, която предвижда, че ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите тях, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право. А нито една държава в ЕС няма право едностранно да изменя договорите на съюза.

Освен това питането за еврото не съответства и на чл. 4, ал. 3 от Конституцията, според която България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Друг мотив на решението на Конституционния съд е свързан със събраните 400 хил. подписа - един от основните аргументи за настояването за провеждането на референдума за еврото.

Според решението на КС резултатът от един референдум, произведен при спазване на установения в правото ред, задължава Народното събрание, но Народното събрание не е обвързано автоматично от отправено до него предложение за произвеждане на национален референдум с поставения в него въпрос, включително когато са спазени изискванията на закон, към който препраща Конституцията.

"Дори когато волята на активното гражданство е обективирана чрез подписите на повече от 400 хил. граждани с избирателни права, това не задължава парламента да вземе решение единствено за произвеждане на национален референдум", пише в решението на КС.

И напомнят, че това разбиране се поддържа от КС още в решението му №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г. "Броят на гражданите с избирателни права, които са подписали предложението за произвеждане на национален референдум, не може да замени ценностите, установени от общата воля на суверена в Конституцията, в частност - принципа на върховенство на правото, на който са подчинени и който ограничава едновременно както учредените власти, така и титуляря на държавната власт", пише КС. В решението се обяснява, че и при подписка от над 400 000 души Народното събрание самостоятелно формира воля по предложението, преценявайки го както с оглед на спазването на изискуемата организация и ред, така и относно съответствието с конституционните изисквания на съдържащия се в предложението въпрос за инициирания референдум.

В заключение съдът специално припомня, че още в решението си от 2016 г. е подчертал, че "...националният референдум по своята същност и действие е мощно средство за пряко упражняване на държавната власт от гражданите" и това налага Народното събрание да упражнява правомощията си така, че "да не допусне народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да произведе целените правни последици".