Ако до скоро диагнози като малария бяха екзотика за България, сега те са очаквани. В Гърция има 15 случая само за една година, подобна е картината в Турция, а също в Русия - в Подмосковието.
Това коментира главният държавен инспектор Ангел Кунчев, който разговаря с медиите в Националния център по заразни и паразитни болести, който отбелязва своята 130-годишнина.

Проблемът идва най-вече от климатичните промени, границата на преносителите се измества на север. Това се отнася не само за комарите, но и за кърлежите и за много вируси.
„За съжаление не можем да кажем, че нашите болести също отиват на север. Стоят си тук.", отбеляза Кунчев.

Освен фактът, че всички комари, кърлежи и други преносители на зарази отиват все по на север, друга опасност предизвикват пътуванията.
Затова вече съществува ново направление - медицина на пътуващите, отбеляза директорът на центъра проф. Христо Тасков.

Заради климатичните промени и увеличените пътувания заболеваемостта нараства, а съответно и ангажиментите и ролята на центъра.
Има свободно движение на хора, стоки, капитали - обаче и на заразни болести, подчерта проф. Тасков.
Когато транспортът е бил по-бавен е можело човек да попадне в инкубационни периоди и на границата да го спрат - сега обаче това не е възможно.
По тази причина маларията в Гърция е внесена от имигранти, заразени са местните комари и те вече предават на местното население - можем да очакваме същото да се случи и в България, каза още Тасков.

Стана ясно още, че България и Румъния формират 50% от заразните болести на ЕС - основно кучешка тения хепатит и чревни заболявания.

За характерната за България зараза - кучешката тения, директорът на центъра проф. Христо Тасков каза, че сме на първо място в Европа от години и коментира, че според него причината е многото бездомни кучета и това, че няма достатъчно ветеринарен контрол.
Кучетата се заразяват, когато им се дава сурово месо от болни животни, подчерта професорът.

Днес центърът е част от европейската мрежа за надзор, профилактика и контрол на заразните и паразитни болести.
Той е институцията в България, отговорна за събиране и подаване на информация към интегрираната информационна система за надзор на заразните болести.
Освен епидемиите, предмет на област на центъра е биологичният тероризъм. В центъра са всички 17 национални референтни лаборатории по вирусология, микробиология, имунология, паразитология и ДДД.
Освен това центърът осъществява контрол на всички лаборатории в страната - над 370, издава сертификати и гарантира качеството на лабораторната дейност.

Вече няма граници за болестите и затова се разработват системи за ранно оповестяване и наблюдение, затова обявяваме всеки случай на заразен с опасна болест у нас в Стокхолм, където е седалището на европейския център за контрол на заболяванията към Европейката комисия, каза професорът

Професор Тасков изрази опасения, че ако изтъкне проблемите на центъра, ще е като глас в пустиня.
И все пак той сподели пред news.bg, че е необходимо в центъра да се направи сериозна инвестиция. Заплащането на персонала е много ниско - средно по 500 лв., а това демотивира хората и страдаме от изтичане на специалисти.
Необходими са сериозни инвестиции за реконструкция, за привеждане на лабораториите на съвременно равнище.

Професорът не очаква проблемите скоро да бъдат разрешени и обяснението му е, че има много други проблеми в държавата, за да може тя да се фокусира върху общественото здравеопазване.
Обикновено инвестициите в общественото здравеопазване дават резултат след 10-20 години, а в момента ние закърпваме година за година дупките, които се появяват каза Тасков.

Разбирам политиците, че им е трудно да направят нещо, чийто резултат ще се види след 15-20 години, добави той и изрази съжаление, че живеем в кризисно време и няма ресурс за дългосрочни инвестиции.
Възможности за това професор Тасков вижда в европейските фондове и каза, че центърът разчита на това.