Спрямо турския гражданин Фарук Бекташ е била взета подлежаща на контрол от органите на МВР мярка за неотклонение. Това се посочва в позиция на Съюза на съдиите по повод протестите пред различни съдебни инстанции и медийни публикации относно наложената от съдия Недялка Николова мярка „домашен арест”.

Съюзът на съдиите изразява безпокойството си от агресивния начин, по който се коментира личността и постановения от съдия Недялка Николова съдебен акт на Бекташ.

Припомняме, че съдийката от Софийския окръжен съд Недялка Николова постанови мярка за неотклонение „домашен арест” за Бекташ, който блъсна и уби семейство мотористи край Драгоман. Впоследствие турчинът се укри и в момента се издирва с Европейска заповед за арест. Задочно му бе наложена мярка „постоянен арест”.

Изчезването му предизвика обществено недоволство и редица протести, по време на които се настоява за оставката или уволнението на съдия Николова. Отправят се обвинения, че тя е виновна, че турчинът е избягал от правосъдието. От МВР пък се оправдаха, че не било в пълномощията им да стоят денонощно пред жилищата на задържаните под домашен арест.

В отворено писмо от Съюза на съдиите подчертават, че в едно демократично общество критиката върху дейността на правосъдните органи и дискусията на съдебни актове не би следвало да се провежда под формата на заклеймяване на отделни съдии и на магистратски съсловия. Това особено много се отнасяло, когато става въпрос за резултат от развитие на събитие, което е изцяло извън контрола на съда, доколкото обезпечаването на изпълнението на неговото решение е възложено на друг.

Магистратите отбелязват, че не могат да коментират по същество постановения съдебен акт. Те изтъкват, че законът е възложил също на изпълнителната власт и осигуряването на необходимите технически средства за наблюдение на лицата с взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

От „Правен свят“ уточняват, че става дума за електронните гривни, каквито обаче няма да имаме скоро, тъй като обществената поръчка е прекратена и тепърва ще се кандидатства за европейско финансиране.

От Съюза на съдиите са категорични, че не може да бъде вменено на съда обезпечаването на прилагането на забраната за напускане на границите на страната. Те намират за важно да се отбележи, че мярката за неотклонение не е и не може да играе ролята на предварително наказание.

В отвореното писмо се отбелязва, че задържането под стража в случай на ПТП по непредпазливост се взема в редки случаи. Това ставало, когато от доказателствата по делото е може да се заключи, че има риск с висока степен от укриване или извършване на престъпление. В случай, че подобна опасност не била налице, магистратите взимат по-лека мярка за неотклонение. Ако опасност от укриване напълно липсва, мярка за неотклонение не се определя изобщо.

В случая с Бекташ съдът е преценил, че няма опасност от укриване и затова е определил втората по тежест мярка за неотклонение.

Магистратите отбелязват, че „домашният арест” е ефективно средство във всички правови държави, защото спазването й неутрализира в достатъчна степен риска от укриване.  

От Съюза на съдиите подчертават, че не прехвърлят отговорност към други институции. Желанието им е да обърнат внимание на неотчитането на тези обстоятелства в рамките на водения обществен дебат, тъй като се опасяват, че те се насочват с погрешна посока. Отмяната на съдебен акт от по-горна инстанция не може да е достатъчно основание за наказване на постановилия го магистрат, нито да предпоставя винаги съмнение за недобросъвестно поведение, смятат още от съюза.

Те признават, че в резултат на провежданата дълго време целенасочена политика е достигнато пределно ниско равнище на общественото доверие към дейността на съдебната власт. Продължаващата обаче липса на респект към съда като институция не може да доведе до продуктивни резултати, убедени са магистратите.

Те изразяват съпричастността си към болката на близките на жертвите и на пострадалите от катастрофи и изразяват загрижеността си от големия брой произшествия, засягащи здравето и живота на други хора. Поради тази причина подкрепят всяка инициатива, която е насочена към повишаване на загрижеността на обществото към „войната на пътя“. Неоспоримо е, че една от основните причини за това явление е проявяваната агресия и нетърпимост към останалите, посочват още в отвореното си писмо от Съюза на съдиите.