С окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС) от 28 юни Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Пловдив се задължава да възстанови на община Сопот отчисления по Закона за управление на отпадъците за 2021 г. в размер на 224 318. 85 лв. и да плати на общината още 10 965 лв. за разходи по делото. За постановлението на ВАС е съобщил днес зам.-кметът на Сопот Николай Новаков. Информация за изявлението му пред медиите беше разпространена от общината
Съгласно Решение №255 на Общинския съвет в Сопот средствата, които ще получи общината, са целеви и могат да бъдат използвани само за дейности, определени от ОбС.
Според Новаков с върнатата сума, заедно с парите, която общината ще отчисли за 2023 г., могат да бъдат поставени още 12 комплекта контейнери за разделно сметосъбиране, половината - до 15 октомври, а другите 6 - до 31 декември 2023 г.
От общината посочват, че поставянето на контейнери за разделно събиране на отпадъци подобрява градската среда и намалява дългосрочно разходите за депониране на смет. Кметът на Сопот Деян Дойнов ще входира до края на следващата седмица докладна записка в Общинския съвет с предложението за новите контейнери.
Решение 7149/28.06.23г. № 7149 е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. Делото е образувано по касационна жалба на община Сопот срещу решение № 1104/15.06.2022 г. по адм. дело № 1185/2022 г. на Административния съд в Пловдив. В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), § 60, ал.2, изр. второ от Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК) в редакцията му след промените, публикувани в ДВ, бр. 17/01.03.2022 г., в сила от 1 януари 2022 г.. Според община Сопот решението е и необосновано, като се изтъква касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
След като жалбата е разгледана по същество, на база на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, ВАС я приема за е основателна.
Административният съд в Пловдив е отхвърлил жалбата на община Сопот срещу отказ на директора на РИОСВ, изказан в писмо с изх. № УО - 662 - 1 от 18.04.2022 г. Присъдил е разноски. Приел е, че с изменението на §60, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на ДОПК (изм. ДВ, бр.17 / 01.03.2022 г.) не се променя срока за вземане на решения от общинските съвети за разходване на средствата от месечните обезпечения и отчисления по чл. 60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците. Административният съд е тълкувал процесните нормативни изменения като възможност за общините да ползват процесните средства само за 2022 г., тъй като срокът за 2021 г. е останал непроменен - до 31.12.2021 г. Според ВАС обаче решението е неправилно.
По делото е установено, че с решение № 255, взето с протокол № 43 от редовно заседание на Общински съвет Сопот, проведено на 29 март 2022 г. е дадено съгласие месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. и 2022 г. по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците да се разходват чрез вътрешни компенсаторни промени за дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на община Сопот, посочени в Наредба № 7 от 19 декември 2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.
С писмо изх. № С - 1463 от 01.04.2022 г. общината е поискала от директора на РИОСВ в Пловдив постъпилите отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за 2021 г. в размер на 224 318,85 лева да бъдат възстановени по банковата сметка на Община Сопот. С писмо изх. № УО - 662 - 1 / 18.04.2022 г. директорът на РИОСВ е отговорил на общината, че решенията на общинските съвети за разходване на средства по чл. 60 и чл.64 ЗУО чрез вътрешни компенсирани промени, взети през 2022 г., не могат да се отнасят за натрупаните средства през 2021 г., тъй като същите са по установените специални правила на ЗИД на ДОПК и ангажират разходването на натрупания финансов ресурс по чл. 60 и чл.64 ЗУО само през 2022 г. "Обективираният в оспореното писмо - отказ на директора на РИОСВ - Пловдив да възстанови средствата по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО има белезите на властническо волеизявление и законосъобразно е проверявана по съдебен ред неговата законосъобразност", счита съставът на ВАС.
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗУО, за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. За осигуряване на обезпечението е отговорен и всеки ползвател на депото, като ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите средства за осигуряване на обезпечението на база на количествата отпадъци, които е депонирал. Нормите от чл.64, ал.1-4 от ЗУО определят, че за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2, които имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. Отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно. Натрупаните средства се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци, обясняват от Върховния административен съд.
От ВАС уточняват, че С §58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) е въведено изключение от правилото, че обезпеченията по чл. 60, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО и отчисленията по чл. 64, ал.1 от ЗУО се превеждат по съответната сметка на РИОСВ или по такава със специално предназначение и за 2020 г. е регламентирано, че тези средства остават по сметка на общината, която ги е събрала, т. е. не се дължи превеждането им към РИОСВ. Предвидено е, че когато средствата вече са били преведени на РИОСВ, екоиснспекцията дължи възстановяването им в срок до 31 декември 2021 г. като възстановените средства се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешно компенсирани промени, без да се изменя приетия от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
За месечните обезпечения и отчисления за 2021 г., които предстои да бъдат внасяни след влизане в сила на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) §60 предвижда те да могат да се разходват по решение на общинския съвет, т. е. в рамките на годината (2021 г.) и ако не бъдат разходвани дължимите суми да бъдат внесени по сметката на РИОСВ до 31.12.2021 г. В тази връзка е въведено и допълнително изключение, че макар да става въпрос за месечни вноски, предвид специалната уредба, приета с §60, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) не се дължи лихва върху дължимите суми за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г.
Разпоредбите на §58 и §60 ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) в тази си редакция са в сила до 31 декември 2021 г.. Към тази дата дължимите обезпечения и отчисления по чл. 60, ал.2, т.1 и т.2 и по чл. 64, ал.1 от ЗУО, ако не са били разходвани през годината по решение на общинския съвет, е трябвало да бъдат преведени по сметката на РИОСВ за чужди средства.
От ВАС допълват, че с § 8 от Закон за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане ЗКПО, обн. в ДВ., бр.17 от 01.03.2022 г., в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.; изм., бр. 23 от 2021 г.) в преходните и заключителните разпоредби са направени изменения и допълнения, с които в § 60, ал. 2 се включва ново изречение, което гласи: "Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г."
С промените е предвидена възможност и за възстановяване на внесените средства за 2021 г., за което се изисква решение на общинския съвет за разходването им. Според ВАС е очевидно, че такова решение няма как да е взето през 2021 г., каквито са мотивите за отказа за възстановяване на средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2021 г. на община Сопот, тъй като в противен случай средствата са щели да останат по сметката на общината по реда на §60, ал.1 от ЗИД на ДОПК в редакцията му до 1 януари 2022 г., а е нямало да има и основание за внасянето им дори и със закъснение и след 1 януари 2022 г. по силата на § 60, ал. 2, изр. второ от ЗИД на ДОПК в редакцията му от 1 януари 2022 г. Върховните съдии смятат, че по тези съображения решението на Общински съвет Сопот не може да намери приложение само за средствата за 2022 г., тъй като ако през 2022 г. бъде взето решение от общинския съвет досежно средствата за 2022 г., то тези средства въобще няма да подлежат на внасяне по сметката за чужди средства на РИОСВ.
Като допълнителен аргумент ВАС сочи и мотивите на вносителя на проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗКПО, че разпоредбата запазва основното си съдържание, като е удължено действието й и за 2022 г. В тях е посочено следното: "Предлага се създаване на специална разпоредба, осигуряваща възможност месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. да остават по сметка на общината, която ги е събрала, и да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Предложението е свързано с продължаващата извънредна епидемична обстановка, която с решение от 24 ноември 2021 г. на Министерския съвет беше удължена до 31 март 2022 г. В тази връзка и с цел подкрепа на усилията на общините за овладяване и преодоляване на последиците от ковид кризата, се предлага и през настоящата 2022 г. тези собствени средства на общините да не се блокират по сметки на Регионалната инспекция по околната среда и водите, а да могат да се ползват по решение на общинските съвети за дейности свързани с управление на отпадъците. По този начин ще се осигури и необходимата по-голяма гъвкавост и оперативност при ползването от общините на отчисленията и обезпеченията по Закона за управление на отпадъците."
Законодателят е разрешил на общините да използват средствата по чл.60 и чл. 64 ЗУО през 2021 г., като с приетата промяна в нормативната уредба е предоставил и допълнително възможност, ако тези средства не са били разходвани по реда на §60, ал.1 от ЗИД на ДОПК през годината и са внесени към 31 декември 2021 г. по сметката на РИОСВ да бъдат възстановени на общината в срок до 30 април 2022 г., ако бъде взето нужното решение от общинския съвет.
В случая не се оспорва, че в рамките на 2021 г. Общинският съвет в Сопот не е взимал решение и не е намерила приложение нормата на §60, ал.1 от ЗИД на ДОПК и дължимите суми за обезпечения и отчисления по ЗУО са били внесени по сметка на РИОСВ. След обнародване на измененията в §60, ал.2 от ЗИД на ДОПК в ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г. и предоставената възможност за възстановяване на общината на внесените средства за 2021 г. Общинският съвет е взел решение на 29 март 2022 г. за използването на парите чрез вътрешни компенсирани промени за посочените в решението дейности. Съставът на ВАС счита, че общината е отправила искане за възстановяване на средствата за 2021 г., с което са изпълнени всички предпоставки съгласно промените в ДОПК и директорът на РИОСВ неоснователно е отказал възстановяване на процесните средства.
С гореизложените мотиви Върховният административен съд отменя решение № 1104 / 15.06.2022 г. по адм. дело № 1185/2022 г. на Административен съд - Пловдив, като отменя отказа на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите в Пловдив и връща делото на Административния съд в Пловдив, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела трябва да изпрати преписката на директора на РИОСВ за произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Така реално екоинспекцията ще трябва да върне на община Сопот сумата от 224 318,85 лв.
ВАС осъжда и да заплати на общината Сопот сумата от 10 965 за разноски по делото.
USD
CHF
EUR
GBP
