Тези хора умират. Пред очите на държавата, в която са живели, работили, обичали. И тази държава ги праща в отвъдното мъчително за тях и за близките им. Не е решение, благодарение на медийния фокус, един здравен  министър да вземе под крилото си една гаснеща  29-годишна раково болна жена. А другите като нея? Това са 300 000 души и не малка част от тях са именно в последния, терминален стадий.

Решението е държавната власт в лицето на  министъра, да направи така, че всички безнадеждно болни да бъдат обгрижвани и облекчени в последния стадий на болестта си. Така, както го правят в останалите европейски държави. Там от десетилетия има специализирани лечебни заведения, подготвени специалисти, мрежа от хосписи и доброволни организации за подкрепа на умиращите и техните близки.

Случаят с Гергана Вълчева, която бе отхвърлена от три болници и благодарение на министър Атанасова отново върната в лечебно заведение, извади на бял свят цялостният осакатен модел на здравни грижи към онкоболните у нас. Моделът, който през последните 12 години всички правителства възпроизвеждаха, е всъщност работа на парче. А без цялостна стратегия, която да се изпълнява стриктно  и да е финансово обезпечена, е невъзможно да има резултат.

В очакване на поредния обявен  скрининг и профилактична програма

Най-важното за успешното лечение на онкологичните заболявания е ранното им откриване, това твърдят всички онколози. Но у нас все още се чака  да бъде въведена национална скринингова програма при тези видове тумори, за които тя е доказала своята ефективност - рак на гърдата, на маточната шийка и на дебелото черво.  При това са отпуснати и европейски пари, 19,5 млн.лева. Този проект - "Спри и се прегледай" стартира още по времето на министър Евгений Желев на 21 май 2009 г. Тогава той съобщи, че действителният скрининг ще започне през август или септември, но от края на юли застъпи кабинетът Борисов, припомнят от сайта komentator.bg

През януари 2010 г. д-р Божидар Нанев отговори на депутатско питане, че действителният скрининг ще стартира през есента. Тогава стана ясно, че по проекта са изхарчени 68 000 лв., но за логистика най-общо. И така срокът все беше удължаван, сега стартът е обявен за октомври 2013. Дали някой специалист ще изчисли за тези 4 години забавяне на проект с осигурено финансиране колко случаи на раковоболни можеха да бъдат хванати навреме? А са предвидени скринингови изследвания на 50 000 българки за рак на гърдата, на 250 000 за рак на маточната шийка и 100 000 души да минат през преглед за злокачествени образувания на дебелото черво. Но едва ли до края и  на тази година ще  могат да се прегледат тези 400 000 българи.

Според ексминистър Желев, който като депутат отправи питане към министър Атанасова по въпроса, екипите в министерството след него и преди Атанасова са забавили изпълнението на проекта, а сега осъществяването му е под въпрос. За преглед за рак на дебелото черво например са необходими между 45 минути и час. „Смятайте сега 100 000 как ще бъдат прегледани и колко време ще е необходимо", каза Желев. „Като се има предвид, че средната заболеваемост от злокачествени заболявания е около 10%, на 400 000 човека правете сметка колко ще бъдат неоткритите и каква възможност пропускаме - или пропускате",  пита той.

Вечният проблем с лекарствата за онкоболните.

Тези дни стана ясно, че има отново недостиг на онколекарства - пациенти  алармираха, че се налага сами да си купуват основни медикаменти за химиотерапия от Македония, Гърция и Турция, за да не прекъсват и забавят лечението си, предаде БНТ.  Ампулата флуороурацил е на цена 3 - 4 лв., която според вносителите не им покрива дори разходите. Малкият пазар у нас и ниските цени не мотивират чуждестранния производител да осигурява нужното за България количество. Друга фирма е регистрирала още по-ниска цена на този медикамент, но пък не го внася.

В повечето европейски страни прилагат извънредни мерки срещу недостига на лекарства - купуват ги на цени дори над регистрираните и налагат солени санкции срещу нередовните доставчици. У нас картината е друга.  Фирмите обещават количества, които после не изпълняват, но никой не им търси отговорност и не получават санкции за това. Очаква се криза и с още ено лекарство  - оксалиплатина. Някои болни го купуват за 1200 лв. от чужбина. Причината - доставчици притискат болниците с цена доста по-висока от договорената с касата. През декември тя е била 17 лв. за ампула, през януари вече е над 60 лв., а новата оферта 160 лв. Болниците не могат да купуват над договореното с касата. И остава пациентите отново да се спасяват сами.

Онкоцентровете в страната са закъсали с лекарствата и  заради ново изискване на здравната каса. За това сигнализираха от пациентски организации, където получават писма от разтревожени болни. От няколко месеца НЗОК настоява изразходваните за химиотерапия медикаменти да се отчитат в милилитри. В лечебните заведения обаче работят с ампули, които са със съдържание от 2-3 мл до 10-20 мл. Лекарството се дозира според индивидуалните нужди на пациентите, но понякога остават по няколко излишни милилитра. Например ампулата за пациентка с рак на гърдата може да е от 20 мл, а тя да се нуждае от 13 или 17 мл. От касата обаче заявили, че ще плащат само това, което е изписано. Тъй като не е ясно кой ще покрива разликата между изписаната доза и съдържанието на ампулата, онкоцентровете се въздържат да поръчват нови лекарства. Наличните запаси вече са на привършване и за много пациенти прекъсването на терапията може да бъде фатално
У нас няма и  единен регистър на лекарствата за онкоболните. Преди време е  имало информационна система, която е събирала данни за всички онкоболни и тяхното лечение, но с годините вече е остаряла и неефективна, е мнението на доц. Здравка Валерианова, ръководител на Специализираната болница по онкология в София.  Тази система не  функционира и много често сега се бьрка липсата на регистьр за лекарствата с такьв за регистрация на рака. Понастоящем няма електронен регистьр за лекарствата, а не за болните от рак. За новите случаи сьс заболяването има информация, но не се проследява електронно каква терапия получават те.

Няма стандарт за палиативни грижи.

Директива на Съвета на Европа от 2003 г. казва, че палиативните грижи са задължителни и всяка страна членка трябва да ги развива . Но в България не е уредено какво се прави с терминално болните, за които вече са изчерпани всички терапевтични възможности. Те трябва да преминат на опиати и се нуждаят от палиативни грижи.  Палиативните грижи нямат за цел удължаването или скъсяването на живота на болния, а само подобряване на неговото качество.  У нас няма организирана система как да се облекчат последните дни на онкоболните. Според д-р Стойчо Кацаров , председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, болниците не желаят да разкриват отделения за палиативни грижи, защото носят само загуба на лечебното заведение.

През миналата година у нас са починали 17 000 раково болни, поне 60% от тях са имали нужда от кръвопреливане, инжектиране на опиати, палиативни медицински грижи. И не са ги получили. Защото няма къде. Единственото отделение за палиативни грижи у нас се намира на територията на онкоцентъра във Враца. Друга възможност са хосписите, но там се плаща. В София през 2012 г. само Военна болница е сключила договор с НЗОК за клинична пътека "Палиативни грижи".  За нея касата плаща 51 лв. на ден. Тази клинична пътека е отбиване на номера, твърди д-р Кацаров,  в рамките на 6 месеца само 20 дни може да бъде настанен един болен и той винаги  е във финансова тежест на болницата. Записано е, че  хоспис може да я изпълнява, но това не е възможно, там няма подготвен медицински персонал да извършва сложни манипулации като   инжектиране на  наркотични аналгетици в гръбначния стълб, за да се обезболи  пациента.

Сега за първи път започва да се прави стандарт за палиативни грижи, информира д-р Николай Йорднов, който е председател на работната група към МЗ и ръководи единственото отделение за палиативни грижи у нас във Враца. Палиативните грижи са скъпи. В калкулацията влизат лекарства, апаратура, режийните разходи и поддръжката на сградния фонд, трудът на лекари и сестри. В Западна Европа над 50% от разходите са за човешки труд. Най-малък е делът на лекарствата. У нас е точно обратното - най-големият разход са лекарствата, а най-малкият - човешкият труд. 18 000 евро е  струвал курсът за лечение на пациент на д-р Йорданов,  който живял  4 седмици по-дълго от прогнозата.

Още една възможност за облекчаване страданията на тези хора се пропуска от държавата, смята д-р Стойчо Кацаров. „Могат да бъдат прилагани лекарства, които не са разрешени за употреба, но  са в период на клинично  изпитване.

Европейската директива, която регулира  регистрацията на лекарства в съюза, го допуска. Но в българското  законодателство няма нито дума за това и  ако един лекар тръгне да прилага подобни лекарства, подлежи на санкции, дори и отнемане на правата му. А в европейската директива се разрешава,  защото медицинската наука е преценила, че тези пациенти нямат шансове да бъдат лекувани с утвърдените методи на лечение. Затова се прилагат  медикаменти в клинично изпитване с надеждата, че  могат да помогнат.  Това са допълнителни възможности за лечение на тежко болните, не изискват пари, а само нормативна уредба"- убеден е защитникът на правата на пациентите.